ЛОВЕЦЪТ НА ХВЪРЧИЛА

От доста време насам не бях чел нещо подобно като „Ловецът на хвърчила”от Халед Хосейни. За първи път се сблъсквам с афганистански писател и трябва да призная, че изненадата ми е пълна. Една разтърсваща история за живота на две деца – Амир и Хасан, израсли в един дом, но от различна социална прослойка, разказана на големия фон на случващите се исторически събития – като преврата, който заменя монархията с република, руската инвазия в страната, последвалите управления на муджахидините и после на талибаните. Изключително тежък за четене роман, пълен с напрежение, болка и драматизъм, но и с една носталгия по отминалото щастливо детство и обезобразяването на родината. Романът започва като приказка и завършва като книга на ужасите. И всичко това в резултат на горчивите плодове, които може да донесе единствено войната. Независимо, че от книгата могат да се извлекат доста поуки, ужасните сцени, на които ставаме неволни свидетели, могат да накарат човек да си изповръща чарвата...като публичното опозоряване и убийстото с камъни  на мъж и жена, посред бял ден, на стадиона, по време на полувремето на мача, защото били хванати да прелюбодействат, като сексуалното насилие над деца, гаврата над по-слабия и беззащитен човек, на когото не му е дадено правото да се защити...Една история за вината, предателството и изкуплението...Една история, която те хваща за гърлото, извива го и не ти дава никакъв шанс да си отдъхнеш до края...При това разказана умело, с добре конструирана фабула,  с обрати и неочаквани развръзки...История, която  остава да звучи резонансно в теб още дълго след прочитането на книгата...Не случайно книгата се превръща в бестселър в Америка, а и не само там...И ако трябва да дам някаква оценка на книгата, то бих могъл да кажа, че това е книга, която няма да забравя дълго...Заслужава си да се прочете...