В БЕЗДИХАННОТО БРЕМЕ НА ЗАЛЕЗА

В бездиханното бреме на залеза

тихо гасне миражът

и скърцат небесните панти,

пропити от влага и крехки въздишки...

Светът в кривото огледало на спомена се оглежда,

отдавна пуснал котва в центъра на вечността..

Облаците носят носталгия,

която дъждът превръща в локва.

Децата се замерят с кал

и щастливият им вик оглушава Вселената...