РАВНОСМЕТКИ






Една година управление на ГЕРБ.

Време за равносметки. Макар и без особена статистическа стойност.

Време, което спокойно можем да наречем "Време да се живее и време да се мре"

Една година, в която „И сам войнът е войн” бранеше упорито националните ценности. И като истински „Железен човек” държеше нещата изкъсо и под контрол. А когато трябваше да се действа смело и своевременно, както при случая с Лъчо Мозъка, влизаше в ролята на същински „Терминатор” 1, 2, 3, 4, взети заедно.

Това, с което може да се охарактеризира едногодишното управление на Герб може да се заключи в следното – „И справедливост за всички”

Дилемата, характерна за предишното управление като „Мисията невъзможна” се трансформира сега в „Баш майсторът”, с лека модификация „По мой начин”

Министерството на вътрешните работи се утвърди като национална институция с кодовото име „Въоръжени и опасни”

Нацията реанимира в „Спешно отделение” в очакване на „Един пробит долар”,

заложен тържествено в новия бюджет. Това предизвика масови вълнения в страната, но „На бой отиват само старците”

В бизнеса все още отекват „Вторични трусове”, вследствие на неизпълнени ангажименти към него, но той остава в очакване на „Развръзката”

Обществото е обхванато от „Първичен инстинкт”, което не помага особено да се напълни държавната хазна, но реформите могат да се преодолеят само със „Смело сърце” В противен случай ни очаква „Ад под небето”

Прогнозите за постъпили чуждестранни пари не са оптимистични. Говори се под сурдинка за „Внезапно изчезване” на едни от големите инвеститори у нас, което може да доведе спешно до „Преброяване на дивите зайци”и тези, които не са си свършили работата ще усетят „Ужилването” на правителството.

Все още се надяваме на „Американски прелести”, за да вървим в крак с големите европейски държави. Макар че и при тях „На западния фронт нищо ново” Единственото, което могат да ни предложа е „Шум на пари”, заради който се играят много „Мръсни игри”.

Но сега депутатите са „С деца на море” или пък са се отдали на „Секс, наркотици и рокендрол.”, а останалите сме в поза „Мълчанието на агнетата”

Все пак настроението и оптимизмът остават „До последен дъх” затова с ръка на сърцето можем да направим „Жест на добра воля” към правителството като оставаме в очакване на „Големите надежди”

Защото „Денят не си личи по заранта”