ЗЛОПОЛУЧНА ИСТОРИЯ




Ей, батенка, нали ти казвам, че вече пет часа кибича тук и чакам пътна помощ. Ще ме попиташ какво има. Ще ти кажа. Както съм си карал колата и някой ми е задигнал волана. Как не съм се пребил, не знам. Както виждаш още дишам. Задигнал го е мискининът му с мискинин, и сега кой знае на кой битак ще го продаде за жълти стотинки, пък аз ще въшлясам на тоя път.

Ми то никой не е минал оттук бе, батенка! И както изглежда, няма и да мине скоро. Нещо ми намирисва на бивакуване. Петдесет и кусур години бивакувахме на едно място, мерси! Повече не ща. Я виж там се бръкни за малко тел и един чук, пък аз ще видя какво мога да направя. Ти на българина тел и чук му дай и му гледай сеира. Може и компютър да ти ремонтира. А, като ти казах компютър, та се сетих. Нали знаеш онзи художник от епохата на Ренесанса, Микеланджело. Дето нещо и философ си падал, ама това е друга тема. Пуснали му онзи ден вируса по компютрите. Голяма сеч било. Както си преглеждаш счетоводните баланси и изведнъж – щрак! – и на екрана ти се лепне Микеланджело. Еееей такъв език изплезил! И ни счетоводни баланси, ни памети, ни дъна, ни платки, нищо! Иди, че си оправяй после бакиите. Направо си готов за психиатрията. Те и бая народ прибрали тогава.

Ама това е нищо, батенка. Нищо не е в сравнение с туй да си президент на Ръ Бъ. Ей, тоя младеж Ивчо ни отвори очите бе, батенка. То президентът бил голямо мекере. Ходило му се в Кипър и съветниците му си измолват една визита от кипърска страна, уж на високо държавно ниво, пък то – разходка за собствен кеф. После в Турция, уж визита, пък то да гледа волейбол. После в Узбекистан. Като казах Узбекистан се сетих, че първият ни глава, понеже се знае че е страстен ловец, застрелял един архар там и то в защитена зона, сиреч, в резерват. После излъгал, като казал че не е стрелял, път то си излезе, че баш си е стрелял и че главата на архара е някъде из неговите пернишки вилаети. То едно време другарят Пенчо Кубадински ходеше на сафари в Африка и след това се носеха легенди за неговите ловни подвизи. Сал, другарят Първанов просто продължава традицията, защото традициите са хубаво нещо. Особено когато ти носят кеф и слава. И когато са за сметка на данъкоплатеца.

Нейсе, и това се преживява. Малко ли сме преживели досега. Щом преживяхме зимата, значи всичко можем да преживеем. Такива сме българите, интелигентни, но упорити.

Та и аз сега, какво съм седнал да се тюхкам и да се тормозя вътрешно. Все някой ще мине от тука. Пък и да не мине, пак ще му намерим колая. Ние, българите, батенка, винаги, ама винаги му намираме колая. Ти само ми дай тел и чук и ще видиш!

Страшно нещо са апашите, да знаеш. Да ми задигнат волана без да разбера, тц, тц, тц! Ами ако някой така задигне волана на държавата, то къде отиваме тогава. Ни на ляво може, ни на дясно, само направо. Ами ако улицата отпред е разкопана? То сега всяка втора улица в България е разкопана. Ако не е разкопана, е осеяна с дупки. Заобикаляш ги като австрийски слаломист на Гармишпартенкирхен. Бате Бойко сигурно за това прави ремонти на улиците, защото не може да кара ски. Хак му е. Всички останали сме първокласни скиори.

Ех, батенка, батенка, какъв човек си, да нямаш тел и чук. Ти със сигурност, батенка, не си българин!