ГОЛЯМОТО СЛЕДЕНЕ

Голямо следене пада в България. Всеки следи всеки. Най-много обаче следи полицията. Тя следи всеки и всичко. Навсякъде е набутала камери и подслушвателни устройства във вид на бръмбари, мравки, скакалци и какво ли още не. Следи министри, министерства, ведомства, общински служби и хотели. Оказва се, че следи дори какво става на операционната маса. Пък ние си мислехме, че тя само ни пази. От бандюги. Да, ама не!  Целта на занятието е проста и ясна. Всички в тая държава да станем мнителни и подозрителни.

Представете си, че комшията, бай Иван, ви идва на гости. В едната си ръка държи шише сливенска перлова за домакина, а в другата букет хризантеми за домакинята. Сядате на масата, започвате моабета, разказвате си остроумни вицове и случки из казармения живот, попържвате политическата класа и нейните народни избраници, добавяте за солчица и някоя светска клюкина, тиражирана от медиите и след туй доволни си лягате в семейното ложе, изпълнени с трудов ентусиазъм. И на другия ден, нищо не подозиращи, отивате на работа и там колегите ви забили погледи в телевизора слушат сведение на министъра на вътрешните работи, който чете текст, като предава дословно всичко онова, което снощи с комшията, бай Иван, сте си говорили на маса. И вие сащисан зяпате в екрана и чувате какво нещо сте изприказвали по адрес на министър-председателя и неговия кабинет. Чувате как сте псували министъра на финансите и сте заплашвали прекия си ръководител на строителния обект с импийчмънт. Слушате и не вярвате на ушите си. Как е възможно. Кой и как ви е подслушвал. Освен бай Иван, снощи никой друг не е идвал ..Значи бай Иван…подлецът му с подлец…Вярно, че чете само шпионски романи, но чак до там да я докара…Къде може да е сложил подслушвателно устройство. Ракията я изпихме, а бутилката я счупихме. В букета…неговата кожа…! Само там. Къде другаде. Само да ми падне.

Вечерта се прибирате вкъщи. Пътьом минавате през кварталния магазин и купувате бутилка сливенска перлова, минавате през цветарски магазин и купувате букет хризантеми  и право у комшията, бай Иван. Той ви посреща изненадан, макар че в план Б е очаквал точно така да се развият работите. Но понеже е пекан веднага налива ракията в две водни чаши, а букета проверява собственоръчно. И преполовил чашата си започва да бръщолеви едни шменти-капели. Не ти е работа. Плюе правителство, плюе политици, плюе си началниците в службата. Цялата горчилка на душата си излива като изригнала лава. Късно вечерта си ляга в брачното ложе, изпълнен с трудов ентусиазъм. И на другия ден, нищо не подозиращ, отива на работа и там колегите му забили погледи в телевизора, слушат сведение на министъра на вътрешните работи, който чете текст, като предава дословно всичко онова, което снощи бай Иван е говорил разпалено. Зяпа сащисан в екрана и чува какво нещо е изприказвал по адрес на министър-председателя и неговия кабинет. Чува как е псувал министъра на финансите и как е заплашвал преките си ръководители в бригадата с оставка. Слуша и не вярва на ушите си. Как е възможно. Кой и как го е записвал. „Ах, неговата кожа, комшията, мисли си той. Но нали му проверих букета. Беше чист.  Значи устройството е било във… вратовръзката. Следващият път ще бъда по бдителен”

На следващата вечер бай Иван отново ви идва на гости. В едната си ръка държи шише сливенска перлова за домакина, в другата букет хризантеми за домакинята. Изхвърляте сливенската перлова, букета и вратовръзката на госта и вадите отлежала сунгунларска ракия. Сядате на масата и започвате моабета. Попържвате политическата класа и нейните народни избраници, разтуряте парламента и премахвате опозицията, въвеждате извънредно положение в страната и се оплаквате от американският посланик у нас.

На другия ден, нищо не подозиращ, отивате на работа….Забравили сте да проверите часовника…