АПРИЛ

Април пристига на бързокрили коне,

тревите го мамят, гората го зове,

и с наметало слънчево намята

планините в пурпурна позлата.



С камбани нежно пролетно звучи,

събуждат се от зимен сън полята,

поточе кротко нейде ромоли,

и пръскат своя аромат цветята.



Априле, априле –дългочакан,

от хора, птици и тревички,

възкръсва всеки път земята,

дарила нов живот на всички.

ЗА ЩАСТИЕТО И ОЩЕ НЕЩО

Това, че ядем яйца от щастливи кокошки, е хубаво нещо. Но покрай добрата новина, някак си подценяване другото, също не маловажно. А именно, че обръщаме толкова много внимание на кокошките, а забравяме за петлите. Те нещастни ли да си останат? За тях няма ли да се намерят защитници? Моите уважения към защитниците правата на кокошките, но аз искам да се защитят и правата на петлите. Иначе излиза, че работата мирише на партийно поръчение, само че този път снесено, пардон, спуснато от Европейския съюз. Спуснали директивата чиновниците и готово. Бе, мисля си, там само жени ли работят, че гледат повърхностно и едностранчиво на въпроса, толкова ли един мъж не се сети да защити интересите на петлите. Или защото петлите не снасят яйца, нямат статут на защитени и привилегировани животни. Ми че петелът нали също е кокошка, само че мъжка. Е, той не снася яйца, но спомага за снасянето. Няма и не може да има щастлива кокошка, без петелска ласка. И това е толкова естествено, колкото е естествен дъждът за растенията.

Най -вероятно еврочиновниците са били подведени от вечната философска дилема – яйцето или кокошката. Но понеже това е фундаментален философски въпрос, не е изрично казано, но се подразбира от само себе си, че и петелът е част от философската питанка. Иначе, без петел, нямаше да има яйце, а оттам нямаше да има кокошка, а оттам нямаше да има яйце и т.н. Защото, съгласете се, би звучало много тъпо ако поставим въпроса така – петелът или яйцето. Никой сериозен човек няма да възприеме това като фундаментален въпрос, като въпрос на мирозданието, а ще погледне на него откъм хумористичната му страна. И философията като наука, с цялата си тежест и сериозност, ще бъде изхвърлена в периферията на световните науки – и от нея няма да се интересува никой, освен някой изперкал старец с дълга библейска брада.

Мисля си, че българското правителство има възможност да се докаже пред Европата като тропне здраво с юмрук по масата и каже – не на привилегиите на кокошките. За равноправието между кокошките и петлите. Щом са раждани от едно и също яйце, те би трябвало да имат едни и същи права. В противен случай ние ги разделяме тенденциозно и предумишлено. И по тоя начин убиваме психически петлите. А защо не и физически. Защото по-слабите гащати особи, които нямат здрава психическа стабилност и уравновесеност, биха могли да посегнат дори на живота си. Като скочат под гумите на колите или се хвърлят в някой прелял язовир. Така предпоставяме изчезването на цял животински вид от масов мор, което може да се окаже фатално за цялата фауна на планетата.

За французина да му кажете, че е галски петел е въпрос на национално достойнство. Но ако му заявите, че е галска кокошка, не само ще ви изгледа свирепо, но може и да ви джасне един по мутрата. За него националната чест е повече от личната такава. Ама изглежда французите са по прозорливи от нас. Знаят си хората, че петелът е първопричината на нещата. Т.е. разбират, че фундаменталният философски въпрос за яйцето и кокошката в никакъв случай не може да мине без петела. И са прави, ама колко са прави.

И накрая по български искам да заявя най- отговорно – без чиновници може, без петли не може! Затова ако искате да ядем яйца от щастливи кокошки, реабилитирайте петлите. Точка.