неделя, 19 юни 2011 г.

Из "Дневник" на Чудомир (1890-1967)

·       
Всяка жена си измисля по една болест за всеки случай - не се знае, може да потрябва някога.
·       
Никоя жена със самочувствие, че е красива, не може да се задълбочи и напредне в никоя област на науката и изкуствата - не й остава време. А колко малко са тия, които не се смятат за красиви!
·       
Хубава си татко... вино!
·       
Научих, че Г. Караславов бил един от тия, дето не признавали Йовкова. Това дали не е от професионална завист?
·       
Ненаситен като попски дисаги.
·       
Кучето е единственото създание, което обича тебе повече от себе си.
·       
Видиш ли просяк да пуши, не му давай милостиня.
·       
Човек, който обича да преяжда, копае своя гроб с[ъс] зъбите си.
·       
Идеите са като брадите - мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.
·       
Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.
·       
Човекът ми прилича на старите бакърени тенджери. Отдалеч като я гледаш, е бляскава, светла, калайдисана; приближил ли я и вдигнеш похлупака, ще видиш калая опадал и се показва червена отровна вътрешност; обърнеш ли я наопаки, дъното почерняло от сажди пък.

понеделник, 13 юни 2011 г.

ГЛУПАВ СЪН - НОЩ СЛЕД НОЩ

- Докторе - казва току-що влезлият пациент - от известно време насам имам проблеми със съня.
- В какъв смисъл? - пита докторът. - Спите повече или по-малко?
- Спя по два-три часа максимум - оплаква се пациентът. И сънувам ужасни неща.
- Лошо! - казва докторът. - Дайте да ви чукна коленете.
Пациентът вдига крачол.
- Лошо - казва докторът, след като проверява рефлексите. - Съблечете се да ви преслушам... Дишайте!
Пациентът диша.
- Не дишайте!
Пациентът не диша.
- Лошо - казва докторът. - Я легнете за една кардиограма... Лошо! Лошо - дълбокомислено заключва той. - Имате аритмия и може би исхемична болест, но не това е основният ви проблем.
- Аритмия викаш... - чеше се там, дето не го сърби пациентът. - И това не е всичко, викаш... Сигурно става така, защото в малкото време, в което спя, сънувам само магистрали.
- Сънувате магистрали! - повдига вежди докторът.
- Да. Едната вечер сънувам магистрала "Тракия", на другата - магистрала "Люлин", на третата - магистрала "Хемус"... И така, всяка вечер сънувам по една магистрала.
- И какво толкова им сънувате на тези магистрали.
- Сънувам ги, че са готови, а по тях не се движат автомобили.
- И защо по тях не се движат автомобили? - пита специалистът. - Нали са готови!
- Ами заради горивото... Скъпо било...
- Е, и!
- Ами хората вървят пеша по магистралите.
- Но това не е позволено от Правилника за движение - възразява докторът.
- Знам - казва пациентът. - Но в съня ми е така. Вървят на върволици като три синджира с роби, както се пее в песента.
- Е, чак като три синджира с роби... Твърде интересен, но всъщност доста глупав сън.
- Сам разбирам, че е глупав, но не мога да се отърва от него... Някои хора припадат от горещината, а чешмички с вода край магистралите няма. Има само бензиностанции, а по разклоните ме дебнат кандидат-министри.
- Да, това е често срещан мотив: жаден си насън и не можеш да се напиеш. Прегръщаш жена, превръща се в демон... Но нали на бензиностанциите има вода? - връща се пак на съня лекарят.
- Не дават вода, без да се зареди с гориво. Пък хората нали са пеша...
- Тъй, тъй! И какво сънувате още...
- Сънувам, че магистралите нямат край. Тези, които са тръгнали от София за морето, стигат някъде до Пловдив и повече не могат да продължат. Най-издръжливите стигат до към Стара Загора и там припадат.
- Припадат значи. И кой ги кара да ходят? - недоумява лекарят.
- Нямам представа. Може би, защото такава инфраструктура като блян все трябва да се ползва някак. Но припадат от умора. Линейките стоят до магистралите и чакат хората да припаднат. Защото по магистралата не бива да става задръстване... Нали разбирате?
- Разбирам, но и това е доста глупаво, с извинение.
- Та който припадне, в линейката и веднага в болницата. Лошото е, че свободни места в болниците няма. Нафрашкани са до коридорите и стълбищата с магистрални пешеходци.
- И какво правим в такъв случай?
- Трябва да правим нов вид болници - магистрални.
- Виждате ли положителен изход от положението?
- Да. Като сменим премиера, всичко ще си дойде на мястото - поглежда дяволито пациентът.
- Ех - въздиша лекарят. - Знам, че не страдате от политически конюнктивит, а само ме тествате за вярност.
- Ех, докторе, страшен си мозък, но трябва да ми предпишеш нещо. Не искам да сънувам повече пешеходни магистрали.
- За съжаление, такива хапчета все още няма открити.
- Значи, докато съм жив, ще сънувам магистрали?
- Не, обратно - коригира го докторът. - Докато сънувате магистрали, ще сте жив.
- Това звучи по-добре.
- Така е, уверявам ви.

Публикувано във в. "Сега", 13.06.2011 г.

събота, 11 юни 2011 г.

У ЛЕНКИНОТО КАФЕНЕ

Сутрин. Тримата приятели от квартала – бай Петко, Спиро и Тенката, си пият кафето при Ленчето и бистрят политиката на гладно. Спиро чете новия вестник и току-подвиква.
- Мама му стара, нашият премиер бил най-бедният в Европа, четохте ли?  Чак ме е срам от него. ..Така пише тука, не лъжа!
Тенката му приглася.
- Затова в Европата никой не ни взема насериозно,  Спиро! Беден премиер, бедна държава – ама или е наистина бълък или краде така, че никой да не разбере.
Бай Петко не може да не се намеси.
- Всички крадат, той да не мислите че прави изключение. Къде отиват парите от митниците, мислите. Бие го парата, ви казвам, та две не види.
- Наше момче е, народно! – опонира им Спиро. – Като малък филия с мас е ял и картофки си е вадел от нивицата. На такъв мога да му вярвам, не е като някое юпи.
- И аз съм ял филии с мас, но както виждаш, не съм станал премиер – засяга се бай Петко.
– То не става само с ядене, и акъл трябва! – хваща се за рекламата Спиро.
- К`во е това юпи, бе Спиро, не съм го чувал? – пита Тенката.
- И аз не знам какво е точно, но пък купешко ми звучи, може би е технократ от нов вид, ново поколение политлумпени, дето се учили в чужбина и главите им пращят от знание, такова нещо, де!
- Те като им пращят главите, нещо смислено да са направили! – емва го Тенката. – Главите им са пълни само с комисионни и с консултантски хонорари  и с к`вото може да падне от някъде. Аз предпочитам главите им да са празни, щото да се вслушват у хората и да милеят за народа. Ама кой ти гледа днес народа…Смирненски като е писал „Приказаката”, днешните политици е имал предвид.
- Тъй, тъй! – съгласява се бай Петко. - Ами чухте ли, че Корнелия Нинова я нахапало куче.
- Това куче трябва да е било правителствено, щом е заръфало опозицията. – върти очи Тенката. – Що не ухапа някой гербер, а? Направо ми мирише на лов на вещици.Станишев едно време от това се опасяваше и ето на, стана си баш така.
- Какъв лов на вещици те гони, Тенка, просто кучето е било разгонено, и мъжко при това. Случила се Корнелия, можеше да се случи и Мая Манолова, въпрос на късмет.
            - А какво ще кажете за онова изказване на Уорлик, че у нас имало две съдебни системи – една за бедни и една за богати. – отклонява разговора Спиро
            - Прав е! – бърза да вземе думата бай Петко. – Че дали не са и три. Да сте видели един магистрат да влезе в затвора. Или един политик, или бизнесмен. Три години дадоха условна на онзи, дето лъгал за милиони с ДДС-то – Ковачки ли, как беше?
            - Ама защо трябва Уорлик да ни го казва, ние не го ли виждаме? – пита Тенката.
- Нали знаеш, че Темида държи една везна. – обяснява Спиро. – Макар и с превръзка на главата, тя гледа кой какво слага на везната и дали тежи достатъчно.
- Ако питат мене – пали се бай Петко – всички политици са за затвора, барабар с Темидата. Но понеже те няма да отидат при Вальо Топлото,  аз затова мисля да бягам от тука.
- Че къде на стари години, бе старче? – пита Спиро. – Кой е приритал за теб?
- Внуците ме викат в Англия. Мисля лятото да отида. Казват, че търсели много охранители. Искат само да се оправя с английския.
- Ми ти нали бъкел не вдяваш? – кокори се Спиро.
- Затова завчера се записах на интензивен курс. За два месеца и съм готов. Само дето още не съм решил като отида там за либералите ли да бъда или за консервите. Ама и това ще се нареди. Аз само да стъпя един път на Хийтроу…Ленче, дай по едно кафенце от мен. Аз черпя. За ингилишкото ми бъдеще…Плиийз!