събота, 31 май 2014 г.

СЛЕДИЗБОРНО КАФЕ

В кафенето са се събрали верните приятели – Спиро, Тенката и бай Петко и обсъждат следизборната ситуация.


- Тези избори разбиха една представа, не мислиш ли? – злорадства Тенката

- Какво имаш предвид? – пита бай Петко.

- Ами тази за преференциите. Оказа се, че това работело. Въпреки високия праг на предпоставеност. За някои числото 15 се оказа щастливо число.

- Ако Мая можеше да предположи каква каша ще забърка с тези преференции, никога не би го допуснала. – забеляза Спиро. – Но и това чудо доживяхме. Петнайстият да стане първи.

- И да измести Станишчо! – подигравателно се обажда бай Петко. – Сигурно след изборите е хвърлял боб или е ходил при врачка.

- И що? – пули се Спиро.

- Как що! – отвръща му със същия тон бай Петко. – Ами да разбере докога ще стои председател на столетницата. И дали няма да е по-здравословно за него да си остане в европарламента. Щото ако го изритат от партията, остава на сухо.

- А неееее! – не е съгласен Спиро – В европарламента ще е патнайста дупка на кавала, а тук води хорото.

- Абе, вие пуснахте ли тото? – отклонява разговора в друга посока бай Петко.

- Аз с хазарт не се занимавам, нали знаеш. – отсича Спиро.

- Бас държа, че числото 15 ще е хит в тотото поне няколко месеца. – продължава бай Петко.

- Не ми казвай, че бабите са гласували съзнателно за това момче. За всички е ясно като бял ден, че това е техническа грешка, да не кажа нещо по-силно, с оглед необразования електорат на червените. – казва ядосано Спиро.

- Това си е направо партиен гаф – допълва Тенката. – Осем месеца мислиха изборния кодекс и родиха недоносче.

- Ти от Мая друго ли си очаквал. Аз щото – не! - казва Спиро.

- Не, но дори не се засрамиха. Нямаше извинение, нямаше искане на прошка. – продължава Тенката.

- Като се замисля и ме избива на смях! – подхваща бай Петко.

- Що тъй? Дай и ние да се посмеем малко. – подканя го Спиро.

- Щото ако под номер 15 беше записано някое магаре, то щеше да стане евродепутат.

- Тогава щяхме да изтрепим рибата с голи ръце. – подсмихва се Спиро. – Първото магаре в европарламента – българско. И ний сме дали нещо на света.

- То не че другите не се държат като магарета, ама..поне ушите им по-къси – подсмихва се бай Петко.

- А верно ли е, че на момчето му предложили министерски стол, само да се откаже от мандата? – пита Тенката.

- Верно е, но момчето не е вчерашно. Наясно е, че като министър няма да изкара дълго, с оглед на политическата ситуация в страната, а в Европата ще си кюта пет години като анадолски бей. – заключава Спиро.

- Другия път сериозно ще се замислят с тези преференции. – казва бай Петко и отпива шумно от кафето.

- Едва ли! – възразява Спиро – Те ако можеха да мислят, нямаше да допуснат това.

- А сега какво следва? – пита Тенката.

- Кашата стана на тюрлюгювеч, така че нещата ще се оправят от Сокола. – казва Спиро.

- Това ми прозвуча като парола от криминален филм. – хили се Тенката.

- Дааааа, политиката не е това, което беше! – философства Спиро.

- Нито политиците са това, което бяха! – довършва бай Петко.

- Остава да пробваме дали кафето е каквото беше. – и Спиро се подвиква – Ленче, направи по едно турско кафе. Трябва да сменяме традициите вече...

вторник, 27 май 2014 г.

СРЕЩА

В кръчмата отсреща, сам,


стоя и пия спомени

за гълъбов таван

със вкус на стари корени.



Клепат вишните доволни

и с престилките си бели

като в нов приют за болни

се разхождат по къдели.



По терасите панелни

се изцеждат стари прежди,

носи вятърът неделен

нови розови надежди.



Ще погледна към всемира

в кръчмата, стоящ отсреща,

куп носталгии попивам –

сам със себе си се срещнах.

неделя, 18 май 2014 г.

ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА

Хубаво нещо е туй хлябът. Без него не може никой, дори и тия, които са на сокова диета. Щото соковота диета ще свърши, но хлябът ще си остане. Но само с хляб не се живее, е записано в Библията, и комай това слово ще излезе вярно. Щото освен хляб, на народецът му трябват и зрелища. Макар че нищо ново няма да открием с това, щото още в първи век след Христа римският сатирик Ювенал е извикал на висок глас прочутата фраза „Хляб и зрелища”, с което си е навлякал гнева на римските патриции.


И оттога, та до днес, нищо ново под слънцето, както гласи друга сентенция. А днес сме още по-привелигировани от римляните, защото по едно и също време можем да гледаме не едно, а колкото си искаме зрелища. Само трябва да щракнем с дистанционното на телевизора. По едната телевизия например върви „Къртицата”, по другата „България търси таланти”, по третата „Биг Брадър”, по четвъртата „Денсинг стар”...По петата...И не стига това, но в стремежа си да печелят повече публика, оттам рейтинг, оттам спонсори, телевизиите не се свенят да използват дори децата, като ги принуждават още на крехка детска възраст да заживяват с ритъма на големите, да обличат дрехите на светската шумотевица и слава и да се състаряват преждевременно от умора и напрежение. Защото и такова шоу тече, наречено кой знае защо „Големите надежди”. Който е чел книгата на знаменития Чарлз Дикенс, ще види в това дори пошлост, а не оригиналност. И всичко в името на човека, пардон, в името на на зрелището и печалбата.

Днес всяка втора дума на тинейджърите е „забавление”, а всяка трета – „секс” Много родители се оплакват, че не могат да общуват нормално с децата си. Все повече са случаите на бягства от вкъщи, на ранен секс или употреба на цигари или наркотици. А да се държат отвратително с учителите си, това вече е масова практика. Няма психолог, който да може да се справи с ширещата се агресивност сред учениците. Така наречените социални мрежи, не са толкова мрежи за социални контакти, а място, където човек да търси пак поредното „забавление” или да излива безнаказано помия по адрес на някой или нещо. Казвам безнаказано, защото в повечето случаи одумникът си остава анонимен.

От друга страна, на възрастните хора им се предлагат безкрайно скучни и еднотипни турски или каквито и да са сапунени сериали, които са преди всичко губене на време, но което е по-страшно – водят до пристрастяване, оттам до затъпяване и до отдалечаване от истинската проблематика на обществото. И това като че ли е национална политика.

Всъщност, цялото ни общество е заразено от манията, наречена „забавление”.

И медицината не може да посочи правилното лечение. Което е много тъжно. Защото дори да останем за извесно време без хляб, без зрелища никой няма да ни остави.

Впрочем, ако няма хляб, яжте пасти!

Але-хоп!

петък, 2 май 2014 г.

АЗ СЕ УЧА ДА БРОЯ






Аз се уча да броя

и броя – едно, две, три

кой ли доминото скри?

Четири, пет и шест

аз невидим ще съм днес.

Седем, осем, девет

нека ме намерят.

Десет, единайсет

скрит съм още – трай си.

Кажа ли дванайсет

идва обед – знай се.

След като поспя

може още да броя.