неделя, 26 май 2013 г.

ПРОЗРЕНИЕ





Колкото и да е тежко

положението, господа,

няма място за паника

в ситуацията.

Още век,

най-много два,

и ще се подобри

благосъстоянието

на нацията.

сряда, 15 май 2013 г.

ЦУНГ - ЦВАНГ





Тежко и горко на новото Народно събрание. Съставено от четири формации с политическа напримиримост, то няма да може да ражда закони, а ще води междупартийни войни...Което означава, че несъстоялата се „революция на доматите”, започната от Николай Колев – Босия, в най-скоро време ще се състои.

Исканията на хората по време на зимните протести за смяна на политическата система и за нови лица в политиката ще се повторят и сега, с тази разлика, че сега протестиращите ще са по-мотивирани и по-организирани от преди. Така че радостта на новите стари депутати, че са се намъкнали в парламента, може скоро да бъде помрачена...ако не забравят партийните си пристрастия и не започнат да мислят държавнически...А те са доказали, че не умеят да мислят....Тъжно е и отчайващо е, че се запазва статуквото...Тъжно е и отчайващо е, че няма нови лица в политиката, което означава, че няма да има нова политика...

В Италия 25 процента от гласоподавателите подкрепиха комика Бепе Грило, който заяви че няма политически амбиции, а иска да даде път на младите хора да управляват страната си...Един друг комик стана кмет на Рейкявик Йоун Гнар, но едва ли това е смешно в очите на исландците...Може би е дошло време да ни управляват прагматичните комици, необременени още от бремето на властта, отколкото смешните политици, довели страната си до задънена улица...

В момента ситуацията в страната можем да оприличим с термина от шахмата „цунг-цванг”, т.е. който и ход да се играе, той е грешен...няма правилен ход...Никоя партия или дори временна коалиция, не може да има мнозинство и парламентът ще се превърне в поредната говорилня, а не в законодателен орган...Народът ще продължи да затъва, безработицата да расте, икономиката да е в рецесия, политиците да са недосегаеми и богати...За мен, парламентът си е отишъл, преди да е дошъл, свършил е мандата си преди да е започнал...Тъжно, тъжно, тъжно...И ако перифразираме една прочута реплика на Петър Младенов, можем да кажем: по добре гражданите да дойдат!

Але-хоп!

събота, 11 май 2013 г.

ЛОВЦИ НА ЛИЦА







Тъкмо жената беше наляла ракийката и вече се чукахме с благото питие, когато на вратата се позвъни. Отворих и видях добре облечени господа, което ме изненада...По това време на вечерта....Сигурно са объркали апартаментите...

- Добър вечер! – усмихна се един господин с кръгло като пица лице и си свали с реверанс шапката... Извади иззад себе си един букет от хризантеми и го поднесе на съпругата ми.- Не сме объркали апартаментите. Извиняваме се, че ви безпокоим по това време във вашия дом, но идваме да ви направим едно предложение...

- Предложение...на мен...! – искрено се учудих и погледнах към жената...

- Да ...на вас...ние сме от новосъздадената партия „Да се отласнем от дъното” и си търсим съмишленици.

- О, извинете ме – изкашлях се - седнете, ще налея по една, домашна е, от тъщата...ако знаете каква черешова ракийка е направила...ммммм!

- Може би друг път – усмихна се „пицата” – сега сме по работа и не бива да злоупотребяваме с вашето гостопримство...

- Аз от партии не разбирам...безработен съм...няма кой да нахрани децата ми, какъв съмишленик мога да ви бъда ...

- Точно вие ни трябвате...-обади се друг от мъжете - Проучихме ви... Знаем че от две години търсите работа, знаем, че и жена ви също няма работа, а е завършила социална педагогика, децата ви ходят на училище, нямат неизвинени отсъствия...учителите нямат оплаквания от тях...

- Значи сте проучили и тях...? – спогледахме се с жената.

- Участвали сте и в протестите срещу ЕРЕПЕТА-та, нали? – попита трети.

- Да, участвах...но какво общо има това с ...?

- Има много общо – започна господинът с шапката - защото търсим нови лица в политиката и вие можете да ни помогнете, като по този начин помагате на себе си...Затова сме тук, за да ви обясним.

- Как да разбирам това...?

- Много просто, искаме да ви предложим за депутат.

- За депутат...- сърцето ми взе да бие учестено - мен...безработният..., необразованият...!

- Да, точно вие...- продължи той - ще ви направим лице на нашата кампания...Искаме сред нас да има човек, участвал в протестите, това носи позитиви...Ще ви водим по срещи със симпатизанти, ще говорите на митинги...ще станете публична личност...

- А, не...- заинатих се аз - аз не мога да говоря ...неук съм...нали ви казах...и се смущавам от публиката...и устата ми мирише лошо...

- Ще ви напишем речите, ще стоим зад вас и ще ви подкрепяме, от вас се иска само да ни вярвате и да ни слушате...- обади се четвърти - Усилието си струва....Помислете за жена си и за децата си...край на безпаричието...край на мъките...Знаем също така, че изплащате жилищен кредит...

- Значи аз ще съм ви панайрджийската мечка...

- Колко грубо се изразявате...!- поде „пицата”- Вие ще сте платформата, на която ще стъпим, за да привлечем широките слоеве от социалното дъно...Аз самият съм стругар и вече изкарах един мандат като депутат...Животът ви ще се промени....Казвам ви го от личен опит...Командировки, привилегии, личен шофьор, симпатизантки...пардон, това последното да не се отбелязва в протокола...

- Веднага ли трябва да се съглася? – гледах в една точка в тавана, защото не знаех какво да кажа, беше толкова хубаво да е истина...- Ще мога ли да си помисля?

- Разбира се! Оставяме ви да си помислите и утре вечер по това време ще дойдем отново.

- Извинете, а на кое място ще бъда в листите ви?

- За сега ще сте на последно – отговори бившият стругар - но на следващите избори ще сте вече с едно място напред...вие не се тревожете...само ни се доверете...

- Да...да – казах машинално – сигурно така е редно...- и тръгнахме с жена ми да изпращаме скъпите гости...

вторник, 7 май 2013 г.

ЧАЙКИ БЕЗ КРИЛЕ









Кля...кля...кля....чувам викът на чайката и повдигам учуден глава. Лети над мен и каца на покрива на градската библиотека. Чайка тук...на сто километра от морето. Какво ли търси в нашия град. Милата, сигурно се е объркала! Но това е невъзможно. В птиците чувството за ориентация е заложено свише. Човек да се обърка в непознат град, да, но чайка да се обърка, едва ли. Какво би могло да я доведе тук? Сещам се за поне две причини – храна или любов. Материалното или духовното. Как да разбера кое? Да си сложа чайкофона и да проведа спешен разговор с крилатата твар. Да разбера мотивите й да прелети над сто километра суша...Да и обясня, че така не може....Дава лош пример. Как така ще се отклонява от маршрута.Ами ако всички ние започнем да се отклоняваме...(а нима вървим все направо или все по маршрута) Храна едва ли ще е причината да се отклони насам. По скоро любов...Някой може ли да каже нещо за любовта на чайките...Как обича една чайка? Как страда? Как линее от мъка или неразбиране...Как се мъчи от самота и отхвърленост...Как тупти сърцето й в очакване да срещне любимия. Като нас, хората ли? Познато ли е чувството й за ревност? А за собственост? Нима не се отклоняваме от маршрута за едната любов. Нима не сме склонни да презрем опасностите и несгодите и да пребродим много земи, само и само да попаднем в обятията на любимата. Ние сме чайки без криле...Кля...кля...кля...Земята е нашето летателно пространсто...Да, не можем да надскочим обстоятелствата, нямаме възможност да погледнем на света отвисоко. Едва ли някога сме се надсмивали над земната си обремененост...И колко рядко отправяме поглед в небето...Дори мечтите ни са свързани с битието ни, не с небето...Виж само как една чайка ме накара да погледна в себе си. Може би нищо още не е загубено...Дали няма някой ден да ми поникнат криле...Здравей, побратима...Кля...кля...кля...!