събота, 29 юни 2013 г.

КОФТИ ЗНАК





Тревожно констатирам този факт,

защото е опасен прецедента –

с оръжие да влиза депутат

в сградата на парламента.

Не е красиво, и е кофти знак,

дори от гледна точка на приличие,

този псевдо-депутат

да е председател на етичната комисия.

петък, 28 юни 2013 г.

СРАМУВАМ СЕ!





Срамувам се!

Срамувам се от днешните народни избраници!

Срамувам се, че съм възлагал някакви надежди на тях за по-добър живот!

Срамувам се, че нямат очи да видят истинското лице на протестите!

Срамувам се, че не чуват вика на собствения си народ!

Срамувам се, че живеят в паралелен, измислен от тях свят!

Срамувам се, че дават лош пример на света!

Срамувам се от тяхната наглост, безпринципност, алчност и тщестлавие!

Срамувам се, че подмениха вота на избирателите!

Срамувам се, че се обединяват около партийните интереси, а не около интересите на народа!

Срамувам се, че не се срамуват от себе си!

Срамувам се, че не искат да си ходят доброволно!

Срамувам се, че съм гласувал за тях!

сряда, 26 юни 2013 г.

НЕ ЗАСЛУЖАВА

Не заслужава


милата,

моя,

родна България

участ такава, такава съдба -

от политически лумпени

да се управлява

и да бъде по всичко

последна в света...

Да се тъпче и гази

от олигараси и мафии,

да я наблюдава

Европа под лупа,

ние искаме просто

нормална държава,

а не някаква

партийна сполука...!

понеделник, 24 юни 2013 г.

СЛЕД КОНГРЕСА

След конгреса


на ПЕС-а

ситуацията е твърде дълбока,

даже забатачена здравата -

социалистите

нито пускат кокъла,

нито управляват държавата.

събота, 22 юни 2013 г.

МИНИСТЪР И ОСТАВКА

Димитър Подвързачов (1881 - 1937)



Прегърбен, претоварен,


с огромния чувал –

с товара на държавната управа;

безкрай измъчен и като попарен,

министър-председателят вървял

към министерския съвет направо

вървял, ала едвам-едвам,

със потно и набърчено чело,

и пъшкал, и си шепнел сам:



– Ужасно е туй моето тегло!

Не мога вече да изтрая,

решил съм да му туря края!

Що значи туй! И стар, и млад,

и беден, и богат,

и гърбав, и сакат,

и прост, и очилат –

прострял ръце къмто хазната!

А в нея... миша трупа се премята...

Навън – въпроси нерешени,

астрономически платежи,

а вътре – хулигани и невежи,

и всичко чака ред от мене!

Във цялата страна раздори

и всеки ръкомаха и дърдори,

и никой никого не слуша!

Кой би могъл да тури ред в една държава,

където всеки само рита, хапе, джавка?

Не! Вече ми дойде до гуша.

Едно спасение за мен остава:

оставка час по-скоро! Да, оставка!



Внезапно там, на тротоара,

изскочила изпод земята дама –

ни млада, нито стара,

към четирийсет има-няма.

И рекла: – Аз, със извинение,

съм госпожа Оставка. Ето ме и мене!

Повикахте ме – и дойдох.

Готово нося заявление,

приемам подписи без ох...

Сложете името си тука –

и сте свободен, за добра сполука!



Министърът се просто слисал.

Но – то се знае – не подписал.

Усмихнал се приятно

и твърде деликатно. –

Като че ни лук ял, нито мирисал – отвърнал: – Как казахте? Заявление? О, туй е просто недоразумение!

Наистина, че аз ви споменах,

повиках ви и пожелах –

но то бе, прелгобезиа дамо,

да ми помогнете в товара само!



Не щеш ли, близко там

било партиен клуб. И отведнъж

изскочил някой си държавен мъж.

Той също шеф бил сам –

почти напълно луд от скомина за власт,

И викнал: – Аз, аз, аз!

Да ви помогна на товара?

Готов съм на превара!

И със условията съм готов:

финанси, вътрешно, благоустройство, пощи,

и друго някое ресорче още,

което ще отстъпите с любов,

за коалиция!



Министърът се окончателно свестил

и неочаквано се отморил,

огледал се, повикал за полиция,

предал ги двама на стражара

и лекичко подхукнал сам с товара...



Таз басничка е много стара.

За да я разбереш добре завчас,

не трябва много ерудиция:

макар че тежко е да носиш власт,

триж по е тежко да си опозиция!

петък, 21 юни 2013 г.

ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕАТЪР




Застанал вън на новата арена

народът вика – изгонете Мелпомена.

Вън от храма на изкуството -

политиците променят само лустрото.

Идва времето, с един откос

да съборим политическата каста,

туй е днес големият въпрос,

искаме си рестото и баста...

Стига сме ги траели - безсрамници

да ни хвърлят шепа прах в очите,

замаскирани като избранници

на обществено приличие.

Да издигнем на площада нова сцена,

без суфльор, декори и миманс.

Да живее Мелпомена.

Публиката заслужава втори шанс...

четвъртък, 20 юни 2013 г.

КРАХЪТ НА ПОЛИТИЦИТЕ





И това се случи. Да дойде крахът на родните политици. Така самодоволно живяха 23 години и се окопаха в политиката с целите си домочадия, като си мислеха, че ще векуват...Да, ама не! Всеки ден гафове, кои от кои по-абсурдни и нелицеприятни. И вместо да спрат с джавкането и да се вслушат в гласа на народа, те продължават да бълват политически нелепости. Дори цинично прозвуча днес едно изказване на депутата Христо Монов, който нарече протестиращите – „интернет-лумпени”. Волен Сидеров се държа по безобразен начин на заседанието на КСНС при Президента. А социалистите гузно и мълчаливо защитават „каузата” на своя политически гуру...Пламен Орешарски назначава и уволнява зам. министър в рамките на два часа, което само убеждава хората, че той не е в състояние да се справи със ситуацията. Политиците съвсем изтрещяха. Загубиха всяка мярка и минаха всяка граница. Те не са национално отговорни хора и нямат легитимност пред обществото. Не заслужават доверие, а съд и присъди. Ако не си отидат сами, което едва ли ще стане, защото нямат самосъзнание за своята безочливост и падение, ще бъдат пометени от справедливия гняв на народа. А който не се съобразява с народа, значи е против него...и е обречен на неуспех.

Але-хоп!

сряда, 19 юни 2013 г.

КРИВОТО ОГЛЕДАЛО НА ПОЛИТИЦИТЕ





Каквато е политическата ни класа, такъв е и политическият ни живот...Достатъчен е бегъл поглед върху политическата действителност, за да видим че политиците ни се оглеждат в криво огледало. Криво огледало, което не само не показва деформациите им, а раздува успехите им и собственото им величие. Сякаш живеят в измислен от самите тях свят...в херметична кула...Дневният ред на политиците не е дневният ред на обществото...Докато политиците се оглеждат в това огледало, никога няма да чуят гласа на народа. Докато се се чудят как да се докопат до властта и оттам до икономически облаги, народът се чуди как да оцелява. Зейнала е страшна пропаст между народ и политици. И идва времето за смяна на огледалата. Цинично прозвуча извинението на Сергей Станишев, направено в пленарна зала пред неговите съпартийци, че с назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, е направил огромна политическа грешка, когато само два дни преди това твърдеше, че няма да преразгледа това назначение, дори когато собствените му съпартийци надоха глас на недоволство и изказаха съмнения за сделка, движена от задкулисни интереси. И нещо повече – на призивите на партийните му структури от много градове в страната да си подаде оставката, в знак на носенето на политическата отговорност, той заявява, че имал мисия, и затова не би могъл да си подаде оставката...Какъв цинизъм...! Вкопчил се е във властта и се надява тя да му носи пожизнени девиденти. Този човек няма морал и място в политиката. И само той ли...?

Сега всички политици са склонни да се вслушат в гласа на протестите. И се разбързаха... Бързат да намалят цената на тока, да вдигнат детските надбавки, да подпомогнат първокласниците, да облекчат бизнеса от многото излишни лицензионни режима, но вече е твърде късно...защото тапата от бутилката е отпушена. Недоволството на хората е справедливо. Лицето на протеста е лицето на честния български гражданин, който иска да живее достойно в страната си. Той не протестира за материални активи, а протестира за морал. С такива политици, няма морал и достоен живот.

Едно от големите достойнства на протеста, е че хората не позволяват той да бъде яхван от никоя политическа групировка. Всъщност думата демокрация означава народно управление. И сме свидетели как 23 години преход в България няма народно управление, а има политико-олигархично управление. И ако зимата на нашето недоволство предизвика падането на правителството на Бойко Борисов, то лятото на нашето отвращение, трябва да има още по-голям ефект. Защото в този си микс, политическите партии са вредни за България...Но понеже те няма да си отидат доброволно (няма случай в историята, при който комунистите да са си отивали доброволно) ще трябва да бъдат изритани насила.

Дошло е време разделно! Време на падение и време на подем, време за събаряне и време за градене, време за събиране и време за раздяла, време за общонародна кампания „Голямото чистене в политиката” И както казва един популярен водещ, ще кажа и аз - нека играта да започне сега...! Да маахнем кривите огледала от политическите централи!

Але-хоп!

вторник, 18 юни 2013 г.

Бззззззз...!

Бзззззз....!


Голямо жужене се чува откъм политическия кошер, ама да видим къде ще му излезе краят...Първо един търтей, които някои се опитваха да пробутат като „царица-майка” или като „пчела-месия”, но понеже нищо друго не е бил, а и не може да бъде, освен търтей, то будните пчели веднага усетиха и тутакси го изхвърлиха от кошера като тапа от шампанско и падането му беше голямо и шумно..

Второ „царицата-майка”, която излъчва неправилни сигнали и по този начин въвежда пчелите в заблуждение, биде нападната, и понеже в кошера трябва да цари ред и дисциплина, сега остава бързо да бъде жертвана и заменена с нова „царица-майка”, въпреки неистовите й писъци, че не желае подобна съдба...

Трето, сега започва роенето на пчелите и предстои да се води битка за надмощие, кое крило или фракцийка  да постави своя „царица-майка”, за да може да контролира отново цялостния живот в кошера...Това означава, че жуженето няма да спре скоро и колкото повече продължава, толкова повече търтеи ще раберат в действително как се прави меда..., но няма да могат да го опитат...

Бзззззз....!

понеделник, 17 юни 2013 г.

ЗА НЕДОВОЛСТВОТО

Народът си каза думата тежка


на този протест голям

и с няколко словесни жеста

събори Делян.

И днес ситуацията е такава,

че дори без подбудителство,

хората искат друга държава

и друго правителство...


неделя, 16 юни 2013 г.

ВРАБЧЕТА

Врабчета. Откъде се изсипаха рано сутринта. И толкова шум вдигат. Имам чувството, че си правят конгрес на моята тераса. И обсъждат разпалено точките от дневния ред. Избор на ново ръководство, анализ на днешния политически живот, търсене на виновници за зърнена криза...глада става все по-голям и на дневен ред стои въпросът за оцеляването им като вид...Всяко се изказва,, без да изслушва опонента си, и колкото повече вряка, толкова по-шумно му отвръщат останалите...Или пък са получили помощ от Европейския съюз, няколко крини ечемик и сега го преразпределят помежду си...А може би се събира врабешкия хор, който прави своите репетиции за участието си във фестивала на врабешката песен... Но изглежда репетират без диригент, понеже шумът е невъобразим...по-скоро какафония...И те са живинки...Чик-чирик...!


Замисляме ли се за живота на врабчетата. Най-масовия и разпространен пернат вид у нас. И толкова сме свикнали с тях, че дори не ги забелязваме. По вестниците няма да прочетете материал за тях...По телевизията няма да видите репортаж...За щъркели ще видите, за лястовичките ще видите, за гугутките и гълъбите също ще видите. Но за врабчовците никой не говори, никой не пише, никой не прави филми.... Като че ли не съществуват, а са винаги пред очите ни. Колко несправедливо. Като самият живот...

И колко много врабчетата ми заприличват на обикновените хора у нас. Хора, които се движат между нас, трудят се, споделят своите болки, радости и тревоги, плащат своите данъци без да мърморят, тихо си носят кръста и животът им минава и отминава, без някой да е разбрал това. Телевизионните камери няма да надзърнат в техния свят, защото той не е интересен, скучен е и няма нищо пикантно, няма нищо интригуващо, няма жълта клюка. Няма новина...

Но защо се размислих за това? Може би, защото и аз принадлежа към техния свят, без да го съзнавам, а този живот, който сега живея, го живея временно...

Чик-чирик...!

събота, 15 юни 2013 г.

ПОЛИТИЧЕСКО ГМО





Политиката е мръсна работа...Това комай си го знаем всички и едва ли ще се намери някой, който да ни убеди в обратното. С назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС въпросът вече е колко е мръсна политиката. И отговорът е – много, ама много мръсна. И ако наивните български граждани са имали добронамереността да повярват на министър-председателят Пламен Орешарски, че ще сформира програмен кабинет, съставен от специалисти и експерти в съответните области, то сега лъсна цялата задкулисна и непрозрачна политика, чрез която той се превръща в кукла на конци и в заложник на чужди интереси...Защото правителството е сформирано само на политическа основа. Няма нито експерти, нито специалисти. С това като че ли слага началото на края на своето управление.

Според Станишев, назначаването на Делян Пеевски било нестандартно решение. Значи той съзнава, че това е нещо, което излиза от схемата, наясно е какво би предизвикал с това назначение, но все пак го подкрепя. Въпреки, че преди това сам го е уволнявал като зам. министър на бедствията и авариите...заради Булгартабак. Това ако не е абсурд и политическо ГМО, какво е....И понеже това е гавра, извършена пред очите на целия български народ, хората с право излязоха на протести....И протестите тепърва ще се разрастват и едва ли това правителство, което дойде на власт по нечестен начин, подменило вота на избирателите, ще се задържи дълго на власт...

Когато поставяш за шеф на ДАНС човек с укоримо, да не кажа подсъдно политическо минало, когато даваш политическата власт на човек със силни икономически интереси, ти обезсмисляш институцията, която стои зад него. И правиш невъзможното тя да изпълнява функциите си на Агенция за национална сигурност. Така вместо да се разкриват злоупотреби и задкулисни сделки в държавата, ДАНС ще прикрива злоупотребите и задкулисните сделки на самия Пеевски. И ще заживеем в поговорката крадеца да вика дръжте крадеца...Мисля, че с този си ход, правителството си направи харакири и е въпрос на време да разберем кога ще издъхне напълно...

Але-хоп!

четвъртък, 13 юни 2013 г.

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРАХОСМУКАЧКА





Когато си купите прахосмукачка, първо трябва да я тествате.

За целта отивате в парламента, включвате я на максимално висока скорост и започвате работа с въртеливо-постъпателни движения на ръцете.

Препоръчва се почистването да започне от първите редове като се върви към последните. Ако това става по време на пленарно заседание, още по-добре...Внимателно минавате между редовете, обирайки всяка нечистота, било на банката, било около нея, било под нея...Уредът реагира на цвят, мисъл, парфюм и настроение, както и на гласуване с чужди карти...Предвидена е автоматична подмяна на филтъра, при положение, че се напълни с буклуци, преди вие да разберете това. За по-едрите такива, като обувки, вратовръзки и прочие отпадъци, прахосмукачката разполага със специален контейнер за бельо. Помислили са инженерите на фирмата производител, за което им ръкопляскаме...

При наличието на други буклуци и вредни екземпляри, ако своевременно не са избягали, можете да се качите и на втория етаж.

Препоръчително е да не почиствате бюрото на председателя на парламента, защото той ще е вашият гарант за качеството на извършената дейност...И само срещу подпис от него, ще получите вашето удостоверение за годност...както и гаранция за работа на уреда в силно замърсена среда.

Когато приключите с тестването и получите подписа за годност, можете да се върнете вкъщи и да предостаавите прахосмукачката на жена си...Тя знае как да работи с нея в домашна среда...

събота, 8 юни 2013 г.

из Дневника на Боян Болгар

Из „Политически записки 1933 – 1948 г”.




29.VІІІ.44

Тая сутрин в 5 часа бях събуден от шума на много мотори. В морето излизаха от Варна няколко десетки бойни кораби, за да се самопотопят. Цялата сутрин слушахме детонациите на взривовете и гледахме на хоризонта да изригват гейзери от дим. Това бе последниет етап на трагедията на германската Черноморска флота. Десетки години ще минат, без тая флота да стъпи отново в Черното море.



30.VІІІ.44

Германските войници биват обезоръжавани и настанявани по разни училища, докато поемат обратния път за родината. България се е обявила за неутрална страна. Русия е признала българския неутралитет. Жалка картина представляват тия германци без пагони, които продават на безценица всичко и с парите купуват цигари, които в Германия имат баснословни цени. По училищата, където са настанени германски войници, се трупат бедни жени и деца с надежда да изпросят нещо от германската разплоха (?). Жени, които са се сближили с германци, вървят по училищата и водят своя любим под ръка и плачат. През това време русите са завзели Тулча и напредват към Кюстенджа. Да му мисли фамозният фюрер.



1.ІХ.44

Втори път в един човешки живот германците идат в България като аслани и си отиват като посрани. Вярвам, че трети път българският народ няма да направи грешката да тръгне с Германия. Хитлер ни обещаваше златни кули, а се измъкна из България с 50 милиарда дълг към нас.



1.ІХ.44

Русите са вече на добруджанската ни граница. Правителството на Багрянов е в оставка. Във Варна всички слухтят. Заешки живот. Страх от ляво и страх от дясно. Неутралитетът ни е непризнат. Война с Германия или с Русия. Може би само скъсване на дипломатическите отношения с Германия и пропуск на руската армия?



6.ІХ.44

Влака Варна - София

На 5.ІХ.44, 7 ч. вечерта Русия обявява война на България. В 12 ч. през нощта България иска примирие от Русия и обявява война на Германия. Събитията летят светкавично. Германци, голи, боси, изтощени преминават румънската граница. Из България - схватки между българи и германци.

Ние преживяхме първата част от тази драма най-сензационно. В сряда, 5-ти, след обяд Коджейков тръгва за София. На Варненската гара научава новината за войната с Русия. Вместо да замине за своята войскова част (Пирот), той се връща в Галата (15 км път) и в 1? ч. през нощта ни разбужда всичките с войнишките си ботуши. Веднага съвещание на всички. Положението е сериозно. Решаваме да се върнем с малко багаж. Опаковка на куфарите под светлината на нощта. В 6 часа тръгваме с каруца, за да стигнем в 8 на гарата.

С нас пътува и Лени, която по никой начин не смее да остане в клиниката във Варна. Лени има флебит. Страшна перспектива. А ако из пътя има шумци? Или трябва да се прехвърлим на друг влак? Какъв роман с всичкото това?



7.ІХ.1944

Faiblesse de l'homme. Хората се представят сега за по-комунисти, отколкото бяха, както преди две-три години се представяха за по-националисти, отколкото бяха. Защо не си свали маската и да се покаже човекът такъв, какъвто е - едно наивно дете.



7.ІХ.1944

Свобода! След толкова години угнетение те чувам отново. Значи, мога да пиша, да печатам каквото си искам! Като птичка, излязла от кафеза, аз чувствам също такова колебание - накъде да хвръкна? Откъде да почна? Толкова теми, които са били табу допреди няколко седмици! Толкова потушени желания, толкова жажда за изказ, останала неутолена. Но колебанието трае само миг. Аз се затичвам към моите стари вдъхновения като дете в цветната ливада и почвам да късам цветя, откъдето завърна - просто зашеметен от тяхната прелест.



8.ІХ.44

Пред Учредителното народно събрание в Търново през 1879 г. (ако не се лъжа) Петко Славейков изказва прекрасни мисли за народоуправлението. Оставете народа сам да решава свойте съдбини, казва П. Славейков приблизително. Той, който е оцелял на толкова изпитания, ще съумее да намери сам лека, който му трябва. Волята на някои избранници, колкото да е неумишлена, е често неосведом[ен]а. Дотам, че те чешат народа там, където не го сърби.

Каква чудесна пледоария за изгряващото наново слънце на демокрацията. Какъв отдих след 5-6 години потиснатост, през време на която узурпатори на властта се разпореждаха със словото ти, имота и живота ти, както им хрумнеше!



9.ІХ.44

Със светкавична бързина се развиват събитията у нас. На 7.ІХ. регентът Богдан Филов си подава оставка. На същия ден правит. на Муравиев, Мушанов, Буров, Гичев, В. Димов издава закон за пълна амнистия на полит. престъпници. На 8 сутринта 9 часа руските войски навлизат в България. Командващият армията генерал Толбухин съобщава, че те навлизат с чувството, че идат при братски народ.

На 9 - 7 ч. сутринта - по радиото - ново правителство "Отечествения фронт": Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Петко Стайнов, Петко Стоянов, Ангел Держански, Никола Д. Петков, Димо Казасов, Григор Чешмеджиев. Братство с Русия, братство с Югославия,приятелство с великите демокрации.

София блокирана. Вече идва краят, неумолимият край на короната. Най-сетне това южнославянско обединение, за което толкова съм мечтал, такава борба съм водил, толкова ругатни съм отблъсквал, се осъществява.

В тая мътилка, като изтласкани от мощно течение, изплуваха на повърхността една след друга всички стари политически фигури, за да потънат след миг отново, повлечени от същото това мощно течение.



9.ІХ.44

Съдбоносни промени. Регентите княз Кирил и генерал Михов са (…). На тяхно място са назначени проф. Венелин Ганев, Ценко Бобошевски и Тодор Павлов. Всички министри от 1.1.41 г. насам се арестуват, както и депутати от последното народно събрание. Спират се вестници.



9.ІХ.44

Народното ликуване приема невероятни размери. Хората пълнят улиците на София като замаяни. Други, качили се на камиони, летят из града, викат "ура", дигат левия юмрук нагоре, жестикулират. Ето ги насядали по стъпалата на съдебната палата: стотици хора. На площада пред съветската легация - събрания. Говорят оратори. Жени, мъже в най-своеобразни облекла. Тълпа. Пладнешка тълпа. Какво е това невъздържано, карнавално, кръчмарско ликуване? Освобождение от една потиснатост или червена радост? Чуват се от време на време гърмежи. Обезпокоителното е това, че на твърде много млади хора е раздадено оръжие. Когато гледам разни невзрачни лица с шмайзери през рамо, когато ги гледам да носят ръчните бомби, както се носят бутилки бира, когато ги гледам нарамили картечниците и покрити целите с ленти от куршуми, аз изгубвам чувството на сигурност. Спусъкът е нещо коварно. Едно натискане може да струва един човешки живот. Полицията е разоръжена. Полицейската задача се изпълнява от разни рошави младежи, препасани с поясоци, с пушки в ръцете.

Пред трамвайното депо при Красно село - червено знаме със сърп и чук. Сърцето ми се свива. Не съм националист, но защо такова угодничество. Освобождение не значи освобождение от българското! Който почита своето, той ще почита и чуждото, но който блюдолизничи е противен дори на тоя, комуто се прекланя.



14.ІХ.44

Ликуването силно бушува и може би то стопява всичко в една червена клокочеща сплав и всички други очертания се губят. Дано е така, защото искрено бих съжалявал, ако идеята за славянството се изгуби в идеологията на комунизма. Комунизмът е облеклото на славянството, но облеклото е временно, трайна е снагата.

четвъртък, 6 юни 2013 г.

СВРАКА И СЛАВЕЙ





Една сврака отишла при славея и му казала:

- Толкова хубаво пееш! И аз искам като теб. Ще ме научиш ли. Готова съм да идвам на уроци.

- Разбира се – отговорил славеят – щом имаш желание за това.

След месец непрекъснати уроци, славеят казал на свраката:

- Мисля, че вече си готова. Нотите изучи, солфежите изучи, всичко, което знам аз, знаеш и ти.

Зарадвала се свраката и отлетяла при своите като побързала да им се похвали.

- Да знаете, славеят ме научи да пея. Сега аз съм наравно с него в гората. Искате ли да чуете как пея?

- Добре, щом славеят те е научил, да чуем как пееш! – отговорили другите свраки.

Отворила си човката свраката и започнала да пее. Уж правилните ноти пее, а от устата й само грачене излиза. Засмели се останалите свраки, потупали я по перушината и приятелски и казали.

- Не става само с ноти. Трябва и талант.

сряда, 5 юни 2013 г.

В БЕЗДИХАННОТО БРЕМЕ НА ЗАЛЕЗА







В бездиханното бреме на залеза

тихо гасне миражът

и скърцат небесните панти,

пропити от влага и крехки въздишки...

Светът в кривото огледало на спомена се оглежда,

отдавна пуснал котва в центъра на вечността..

Облаците носят носталгия,

която дъждът превръща в локва.

Децата се замерят с кал

и щастливият им вик оглушава Вселената...

неделя, 2 юни 2013 г.

ЛОВЕЦЪТ НА ХВЪРЧИЛА

Ловецът на хвърчила, The Kite Runner - филми, трейлъри, снимки - Cinefish.bgОт доста време насам не бях чел нещо подобно като „Ловецът на хвърчила”от Халед Хосейни. За първи път се сблъсквам с афганистански писател и трябва да призная, че изненадата ми е пълна. Една разтърсваща история за живота на две деца – Амир и Хасан, израсли в един дом, но от различна социална прослойка, разказана на големия фон на случващите се исторически събития – като преврата, който заменя монархията с република, руската инвазия в страната, последвалите управления на муджахидините и после на талибаните. Изключително тежък за четене роман, пълен с напрежение, болка и драматизъм, но и с една носталгия по отминалото щастливо детство и обезобразяването на родината. Романът започва като приказка и завършва като книга на ужасите. И всичко това в резултат на горчивите плодове, които може да донесе единствено войната. Независимо, че от книгата могат да се извлекат доста поуки, ужасните сцени, на които ставаме неволни свидетели, могат да накарат човек да си изповръща чарвата...като публичното опозоряване и убийстото с камъни  на мъж и жена, посред бял ден, на стадиона, по време на полувремето на мача, защото били хванати да прелюбодействат, като сексуалното насилие над деца, гаврата над по-слабия и беззащитен човек, на когото не му е дадено правото да се защити...Една история за вината, предателството и изкуплението...Една история, която те хваща за гърлото, извива го и не ти дава никакъв шанс да си отдъхнеш до края...При това разказана умело, с добре конструирана фабула,  с обрати и неочаквани развръзки...История, която  остава да звучи резонансно в теб още дълго след прочитането на книгата...Не случайно книгата се превръща в бестселър в Америка, а и не само там...И ако трябва да дам някаква оценка на книгата, то бих могъл да кажа, че това е книга, която няма да забравя дълго...Заслужава си да се прочете...