събота, 22 юни 2013 г.

МИНИСТЪР И ОСТАВКА

Димитър Подвързачов (1881 - 1937)



Прегърбен, претоварен,


с огромния чувал –

с товара на държавната управа;

безкрай измъчен и като попарен,

министър-председателят вървял

към министерския съвет направо

вървял, ала едвам-едвам,

със потно и набърчено чело,

и пъшкал, и си шепнел сам:



– Ужасно е туй моето тегло!

Не мога вече да изтрая,

решил съм да му туря края!

Що значи туй! И стар, и млад,

и беден, и богат,

и гърбав, и сакат,

и прост, и очилат –

прострял ръце къмто хазната!

А в нея... миша трупа се премята...

Навън – въпроси нерешени,

астрономически платежи,

а вътре – хулигани и невежи,

и всичко чака ред от мене!

Във цялата страна раздори

и всеки ръкомаха и дърдори,

и никой никого не слуша!

Кой би могъл да тури ред в една държава,

където всеки само рита, хапе, джавка?

Не! Вече ми дойде до гуша.

Едно спасение за мен остава:

оставка час по-скоро! Да, оставка!



Внезапно там, на тротоара,

изскочила изпод земята дама –

ни млада, нито стара,

към четирийсет има-няма.

И рекла: – Аз, със извинение,

съм госпожа Оставка. Ето ме и мене!

Повикахте ме – и дойдох.

Готово нося заявление,

приемам подписи без ох...

Сложете името си тука –

и сте свободен, за добра сполука!



Министърът се просто слисал.

Но – то се знае – не подписал.

Усмихнал се приятно

и твърде деликатно. –

Като че ни лук ял, нито мирисал – отвърнал: – Как казахте? Заявление? О, туй е просто недоразумение!

Наистина, че аз ви споменах,

повиках ви и пожелах –

но то бе, прелгобезиа дамо,

да ми помогнете в товара само!



Не щеш ли, близко там

било партиен клуб. И отведнъж

изскочил някой си държавен мъж.

Той също шеф бил сам –

почти напълно луд от скомина за власт,

И викнал: – Аз, аз, аз!

Да ви помогна на товара?

Готов съм на превара!

И със условията съм готов:

финанси, вътрешно, благоустройство, пощи,

и друго някое ресорче още,

което ще отстъпите с любов,

за коалиция!



Министърът се окончателно свестил

и неочаквано се отморил,

огледал се, повикал за полиция,

предал ги двама на стражара

и лекичко подхукнал сам с товара...



Таз басничка е много стара.

За да я разбереш добре завчас,

не трябва много ерудиция:

макар че тежко е да носиш власт,

триж по е тежко да си опозиция!

Няма коментари:

Публикуване на коментар