неделя, 16 юни 2013 г.

ВРАБЧЕТА

Врабчета. Откъде се изсипаха рано сутринта. И толкова шум вдигат. Имам чувството, че си правят конгрес на моята тераса. И обсъждат разпалено точките от дневния ред. Избор на ново ръководство, анализ на днешния политически живот, търсене на виновници за зърнена криза...глада става все по-голям и на дневен ред стои въпросът за оцеляването им като вид...Всяко се изказва,, без да изслушва опонента си, и колкото повече вряка, толкова по-шумно му отвръщат останалите...Или пък са получили помощ от Европейския съюз, няколко крини ечемик и сега го преразпределят помежду си...А може би се събира врабешкия хор, който прави своите репетиции за участието си във фестивала на врабешката песен... Но изглежда репетират без диригент, понеже шумът е невъобразим...по-скоро какафония...И те са живинки...Чик-чирик...!


Замисляме ли се за живота на врабчетата. Най-масовия и разпространен пернат вид у нас. И толкова сме свикнали с тях, че дори не ги забелязваме. По вестниците няма да прочетете материал за тях...По телевизията няма да видите репортаж...За щъркели ще видите, за лястовичките ще видите, за гугутките и гълъбите също ще видите. Но за врабчовците никой не говори, никой не пише, никой не прави филми.... Като че ли не съществуват, а са винаги пред очите ни. Колко несправедливо. Като самият живот...

И колко много врабчетата ми заприличват на обикновените хора у нас. Хора, които се движат между нас, трудят се, споделят своите болки, радости и тревоги, плащат своите данъци без да мърморят, тихо си носят кръста и животът им минава и отминава, без някой да е разбрал това. Телевизионните камери няма да надзърнат в техния свят, защото той не е интересен, скучен е и няма нищо пикантно, няма нищо интригуващо, няма жълта клюка. Няма новина...

Но защо се размислих за това? Може би, защото и аз принадлежа към техния свят, без да го съзнавам, а този живот, който сега живея, го живея временно...

Чик-чирик...!

Няма коментари:

Публикуване на коментар