Из „Политически записки 1933 – 1948 г”.
29.VІІІ.44
Тая сутрин в 5 часа бях събуден от шума на много мотори. В морето излизаха от Варна няколко десетки бойни кораби, за да се самопотопят. Цялата сутрин слушахме детонациите на взривовете и гледахме на хоризонта да изригват гейзери от дим. Това бе последниет етап на трагедията на германската Черноморска флота. Десетки години ще минат, без тая флота да стъпи отново в Черното море.
30.VІІІ.44
Германските войници биват обезоръжавани и настанявани по разни училища, докато поемат обратния път за родината. България се е обявила за неутрална страна. Русия е признала българския неутралитет. Жалка картина представляват тия германци без пагони, които продават на безценица всичко и с парите купуват цигари, които в Германия имат баснословни цени. По училищата, където са настанени германски войници, се трупат бедни жени и деца с надежда да изпросят нещо от германската разплоха (?). Жени, които са се сближили с германци, вървят по училищата и водят своя любим под ръка и плачат. През това време русите са завзели Тулча и напредват към Кюстенджа. Да му мисли фамозният фюрер.
1.ІХ.44
Втори път в един човешки живот германците идат в България като аслани и си отиват като посрани. Вярвам, че трети път българският народ няма да направи грешката да тръгне с Германия. Хитлер ни обещаваше златни кули, а се измъкна из България с 50 милиарда дълг към нас.
1.ІХ.44
Русите са вече на добруджанската ни граница. Правителството на Багрянов е в оставка. Във Варна всички слухтят. Заешки живот. Страх от ляво и страх от дясно. Неутралитетът ни е непризнат. Война с Германия или с Русия. Може би само скъсване на дипломатическите отношения с Германия и пропуск на руската армия?
6.ІХ.44
Влака Варна - София
На 5.ІХ.44, 7 ч. вечерта Русия обявява война на България. В 12 ч. през нощта България иска примирие от Русия и обявява война на Германия. Събитията летят светкавично. Германци, голи, боси, изтощени преминават румънската граница. Из България - схватки между българи и германци.
Ние преживяхме първата част от тази драма най-сензационно. В сряда, 5-ти, след обяд Коджейков тръгва за София. На Варненската гара научава новината за войната с Русия. Вместо да замине за своята войскова част (Пирот), той се връща в Галата (15 км път) и в 1? ч. през нощта ни разбужда всичките с войнишките си ботуши. Веднага съвещание на всички. Положението е сериозно. Решаваме да се върнем с малко багаж. Опаковка на куфарите под светлината на нощта. В 6 часа тръгваме с каруца, за да стигнем в 8 на гарата.
С нас пътува и Лени, която по никой начин не смее да остане в клиниката във Варна. Лени има флебит. Страшна перспектива. А ако из пътя има шумци? Или трябва да се прехвърлим на друг влак? Какъв роман с всичкото това?
7.ІХ.1944
Faiblesse de l'homme. Хората се представят сега за по-комунисти, отколкото бяха, както преди две-три години се представяха за по-националисти, отколкото бяха. Защо не си свали маската и да се покаже човекът такъв, какъвто е - едно наивно дете.
7.ІХ.1944
Свобода! След толкова години угнетение те чувам отново. Значи, мога да пиша, да печатам каквото си искам! Като птичка, излязла от кафеза, аз чувствам също такова колебание - накъде да хвръкна? Откъде да почна? Толкова теми, които са били табу допреди няколко седмици! Толкова потушени желания, толкова жажда за изказ, останала неутолена. Но колебанието трае само миг. Аз се затичвам към моите стари вдъхновения като дете в цветната ливада и почвам да късам цветя, откъдето завърна - просто зашеметен от тяхната прелест.
8.ІХ.44
Пред Учредителното народно събрание в Търново през 1879 г. (ако не се лъжа) Петко Славейков изказва прекрасни мисли за народоуправлението. Оставете народа сам да решава свойте съдбини, казва П. Славейков приблизително. Той, който е оцелял на толкова изпитания, ще съумее да намери сам лека, който му трябва. Волята на някои избранници, колкото да е неумишлена, е често неосведом[ен]а. Дотам, че те чешат народа там, където не го сърби.
Каква чудесна пледоария за изгряващото наново слънце на демокрацията. Какъв отдих след 5-6 години потиснатост, през време на която узурпатори на властта се разпореждаха със словото ти, имота и живота ти, както им хрумнеше!
9.ІХ.44
Със светкавична бързина се развиват събитията у нас. На 7.ІХ. регентът Богдан Филов си подава оставка. На същия ден правит. на Муравиев, Мушанов, Буров, Гичев, В. Димов издава закон за пълна амнистия на полит. престъпници. На 8 сутринта 9 часа руските войски навлизат в България. Командващият армията генерал Толбухин съобщава, че те навлизат с чувството, че идат при братски народ.
На 9 - 7 ч. сутринта - по радиото - ново правителство "Отечествения фронт": Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Петко Стайнов, Петко Стоянов, Ангел Держански, Никола Д. Петков, Димо Казасов, Григор Чешмеджиев. Братство с Русия, братство с Югославия,приятелство с великите демокрации.
София блокирана. Вече идва краят, неумолимият край на короната. Най-сетне това южнославянско обединение, за което толкова съм мечтал, такава борба съм водил, толкова ругатни съм отблъсквал, се осъществява.
В тая мътилка, като изтласкани от мощно течение, изплуваха на повърхността една след друга всички стари политически фигури, за да потънат след миг отново, повлечени от същото това мощно течение.
9.ІХ.44
Съдбоносни промени. Регентите княз Кирил и генерал Михов са (…). На тяхно място са назначени проф. Венелин Ганев, Ценко Бобошевски и Тодор Павлов. Всички министри от 1.1.41 г. насам се арестуват, както и депутати от последното народно събрание. Спират се вестници.
9.ІХ.44
Народното ликуване приема невероятни размери. Хората пълнят улиците на София като замаяни. Други, качили се на камиони, летят из града, викат "ура", дигат левия юмрук нагоре, жестикулират. Ето ги насядали по стъпалата на съдебната палата: стотици хора. На площада пред съветската легация - събрания. Говорят оратори. Жени, мъже в най-своеобразни облекла. Тълпа. Пладнешка тълпа. Какво е това невъздържано, карнавално, кръчмарско ликуване? Освобождение от една потиснатост или червена радост? Чуват се от време на време гърмежи. Обезпокоителното е това, че на твърде много млади хора е раздадено оръжие. Когато гледам разни невзрачни лица с шмайзери през рамо, когато ги гледам да носят ръчните бомби, както се носят бутилки бира, когато ги гледам нарамили картечниците и покрити целите с ленти от куршуми, аз изгубвам чувството на сигурност. Спусъкът е нещо коварно. Едно натискане може да струва един човешки живот. Полицията е разоръжена. Полицейската задача се изпълнява от разни рошави младежи, препасани с поясоци, с пушки в ръцете.
Пред трамвайното депо при Красно село - червено знаме със сърп и чук. Сърцето ми се свива. Не съм националист, но защо такова угодничество. Освобождение не значи освобождение от българското! Който почита своето, той ще почита и чуждото, но който блюдолизничи е противен дори на тоя, комуто се прекланя.
14.ІХ.44
Ликуването силно бушува и може би то стопява всичко в една червена клокочеща сплав и всички други очертания се губят. Дано е така, защото искрено бих съжалявал, ако идеята за славянството се изгуби в идеологията на комунизма. Комунизмът е облеклото на славянството, но облеклото е временно, трайна е снагата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар