вторник, 26 октомври 2010 г.

ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР




- Ало, министър Рашидов ли е?

- Да, кой се обажда?

- Наоми Кембъл.

- О, Наоми, здравей! Напоследък често мисля за теб.

- Чух че си търсиш секретарка.

- За теб винаги, мила!

- Става въпрос за сестра ми.

- Честно казано, ако си навита, веднага те уреждам. За сестра ти не мога.

- Виж Рашидов, сестра ми ще ти излезе по-евтино. Ще минеш само с един закрит театър. За да ми покриеш изискванията трябва да закриеш четири театъра, две опери и една филхармония. .. Ало!… Рашидов!...Ало!..Ало!…Къде пропадна бе, човек!

В този момент линията прекъсна.

петък, 22 октомври 2010 г.

РАЗКРИТИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ШЕРЛОК ХОЛМС




- Драги ми Уотсън, и без да ми казваш, мога да се досетя какви са акцентите в днешната преса.

- Съмнявам се, но за всеки случай можеш да опиташ. – трепна в лека усмивка левият мустак на д-р Уотсън.

- Новината на деня е намереният град на фараоните, разбирай на митничарите, край язовир Ивайловград, вследствие на проведената от НАП акция „Хеликоптер”

- С нотка на възхищение ще трябва да призная, че както винаги, си безупречно прав. Но как се досети за това?

- По дедуктивен път, разбира се. Не ти ли е правило впечатление, че уволнените за корупция митничари през последните 20 години са повече от рибата в язовир Ивайловград. И въпреки съмненията, изказани от властите, че през ръцете на тези митничари са минали огромни капитали, никой никога не откри нищо, освен някоя друга по-заможна къща в Свиленград. Но огромният капитал остана скрит и неоткриваем като имане заровено в подвижни пясъци. А единственото сигурно вложение тогава и сега си остава недвижимото имущество. А на недвижимото имущество това му е недостатъкът, че не можеш да го скриеш в джоба си и да заминеш с него нанякъде. То си остава видимо за всички, които имат очи и искат да го видят.

- Да не искаш да кажеш, че властите са знаели за това, но не са имали смелостта да го оповестят публично?

- Разсъжденията ти са в правилната посока.

- Но защо?

- Напъни сивите си клетки, но без да предизвикваш разместване на мозъчните пластове и ще се досетиш.

- Защото зад всеки корумпиран митничар стои висш държавен чиновник.

- Нали ти казах, че ще се досетиш.

- Това означава ли, че в този случай властта не е замесена?

- Естествено, че е замесена, но като жертваш един високопоставен чиновник, ти печелиш общественото мнение на своя страна.

- Значи това си е най-обикновена Пиар акция?

- Ъхъъъ! – кимна с вдигнати вежди Холмс и запали прочутата си лула.

- Значи можеше и без хеликоптери? – сивите клетки в главата на д-р Уотсън бавно започнаха да се подреждат.

- Ъхъъъ! – кимна за втори път Холмс и изпусна няколко кръгчета дим. – Ако влезеш в Интернет и оттам в Гугле Земя ще видиш не само упоменатите замъци, но също кой ги е проектирал, кога, каква комисионна е взел, кой кмет е издал разрешителното за строеж и още какво ли не. Цялата строителна документация до най-малките подробности.

- А дали има още такива градчета на фараоните?

- Има и то не малко, но мога да ти кажа как ще свърши всичко това.

- Как?

- Ще съборят публично две или три пирамиди на най-уязвимите митничари, останалите ще ги узаконят. Ще глобят собствениците с по някоя хилядарка и ще ореват орталъка, че далаверите с укриването на ДДС или с корупцията на митничарите в тази държава вече е приключило.

- И как ще свърши всичко това? Възможно ли влизането ни в Шенген да реши проблема с митниците?

- Не, само ще го задълбочи. Проблемът ще се реши едва когато Турция и Русия влязат в Шенган, което ще доведе до премахване на външните ни граници.

- Ти си както винаги съвършено проницателен, Холмс! Какво ли бих правил без теб?

- Елементарно, Уотсън! Без мен животът ти щеше да бъде много по-приятен , приятелю, но и също толкова скучен.

неделя, 10 октомври 2010 г.

Я КОЛКО СЛОНОВЕ




Хубаво е да се живее в България, батенка. Имаме хубав народ и хубаво правителство. А министър-председателят е направо върхът. Гледам го всеки ден по телевизията и му се радвам. Я ще открива нов лот на магистрала „Тракия”, я ще прави първа копка на някой МОЛ, я на нова детска градина ще прерязва лентата, я на благотворителен футболен мач ще вкарва три гола, я ще се прегръща с Барозу, я в Парламента ще прави забележка на Масларова. Той е като професионален актьор в сериал. Къде гледат подчинените му, че не го предложат за „Оскар” за главна мъжка роля. Сигурно от много работа не им остава време. Щото не искам да си кривя душичката – това правителство работи. Работи по закриването на болници, работи за увеличаване на пенсионната възраст, работи по въпросите за ромската интеграция, работи за построяването на писта за формула 1 и още и още. А всеизвестна истина е, че който не работи, той не греши. Затова, пускам снизходителна усмивка и продължавам да вярвам в родните ни политици. Е, били корумпирани. Че кой не е. Били некомпетентни. Че кой не е. Имали конфликт на интереси. Че кой няма. Ние, българите, батенка, винаги правим от мухата слон. То и затова намаляха мухите напоследък.

Ама има хора дето са вечно недоволни в тая държава. Все ще намерят за нещо да пискат.

Като ревнаха, че Кремиковци не работел вече. Що ревете бре! Толкова по-добре за столицата. Чист въздух ще дишат хората. То досега к’во беше. От там само шум, чернилка и мръсотия идваше. И не ми казвайте, че е работил на печалба. Все още не се е родил тоя, дето да закрие печелившо предприятие. Кремиковци служеше за пране на пари. И това го знаят даже и децата. Правилно го затвориха.

После пък ревнаха, че се закривали училища. Ами правилно се закриват. То при тая раждаемост скоро и държавата ще закрием. Тия дето реват нека ми кажат колко деца си имат – едно или три. Бас държа, че е едно.

После запищяха щото реформата в болниците се бавела. Това да не ти е ТКЗС като едно време, дето можеш с един замах да го събориш, да продадеш кравите и овцете и да си приватизираш селскостопанската техника за жълти стотинки.

Мина тая.

Реформите сега се бавят, защото са свързани със съкращения на хора. А това е болезнено за обществото. Щото безработните пак лягат на гърба на държавата. Уж вече сме капиталисти, а още искаме да живеем по социалистически. Това вече и в Куба не минава.

Сега реват за пенсионирането. Че не можело то така да се работи до 67 години при мъжете и 64 при жените. Как да не може. Вижте Берлускони. На 70 години е, а още си спрята сексвечеринки с млади обожателки. Значи той може, ние не можем. И в нашите вени тече южняшка кръв. Айде, де! Нали не искаме да се превърнем в пенсионерска държава, където малцинството да храни мнозинството.

При това положение е добре да се организира у нас един събор на надреваването. С носиите му, с гайдите му, с кебапите му, както си трябва. Да излъчим победители и да ги наградим с посещение в Софийския зоопарк. И по-точно – в клетката на лъва. Да ги видим там, дали ще могат да надреват лъва или още като си отвори устата и те вече ще са в Младост 4.

Всъщност, не усещате ли нещо? Имам чувството, че става земетресение. Да не би…Я колко слонове…