неделя, 10 октомври 2010 г.

Я КОЛКО СЛОНОВЕ




Хубаво е да се живее в България, батенка. Имаме хубав народ и хубаво правителство. А министър-председателят е направо върхът. Гледам го всеки ден по телевизията и му се радвам. Я ще открива нов лот на магистрала „Тракия”, я ще прави първа копка на някой МОЛ, я на нова детска градина ще прерязва лентата, я на благотворителен футболен мач ще вкарва три гола, я ще се прегръща с Барозу, я в Парламента ще прави забележка на Масларова. Той е като професионален актьор в сериал. Къде гледат подчинените му, че не го предложат за „Оскар” за главна мъжка роля. Сигурно от много работа не им остава време. Щото не искам да си кривя душичката – това правителство работи. Работи по закриването на болници, работи за увеличаване на пенсионната възраст, работи по въпросите за ромската интеграция, работи за построяването на писта за формула 1 и още и още. А всеизвестна истина е, че който не работи, той не греши. Затова, пускам снизходителна усмивка и продължавам да вярвам в родните ни политици. Е, били корумпирани. Че кой не е. Били некомпетентни. Че кой не е. Имали конфликт на интереси. Че кой няма. Ние, българите, батенка, винаги правим от мухата слон. То и затова намаляха мухите напоследък.

Ама има хора дето са вечно недоволни в тая държава. Все ще намерят за нещо да пискат.

Като ревнаха, че Кремиковци не работел вече. Що ревете бре! Толкова по-добре за столицата. Чист въздух ще дишат хората. То досега к’во беше. От там само шум, чернилка и мръсотия идваше. И не ми казвайте, че е работил на печалба. Все още не се е родил тоя, дето да закрие печелившо предприятие. Кремиковци служеше за пране на пари. И това го знаят даже и децата. Правилно го затвориха.

После пък ревнаха, че се закривали училища. Ами правилно се закриват. То при тая раждаемост скоро и държавата ще закрием. Тия дето реват нека ми кажат колко деца си имат – едно или три. Бас държа, че е едно.

После запищяха щото реформата в болниците се бавела. Това да не ти е ТКЗС като едно време, дето можеш с един замах да го събориш, да продадеш кравите и овцете и да си приватизираш селскостопанската техника за жълти стотинки.

Мина тая.

Реформите сега се бавят, защото са свързани със съкращения на хора. А това е болезнено за обществото. Щото безработните пак лягат на гърба на държавата. Уж вече сме капиталисти, а още искаме да живеем по социалистически. Това вече и в Куба не минава.

Сега реват за пенсионирането. Че не можело то така да се работи до 67 години при мъжете и 64 при жените. Как да не може. Вижте Берлускони. На 70 години е, а още си спрята сексвечеринки с млади обожателки. Значи той може, ние не можем. И в нашите вени тече южняшка кръв. Айде, де! Нали не искаме да се превърнем в пенсионерска държава, където малцинството да храни мнозинството.

При това положение е добре да се организира у нас един събор на надреваването. С носиите му, с гайдите му, с кебапите му, както си трябва. Да излъчим победители и да ги наградим с посещение в Софийския зоопарк. И по-точно – в клетката на лъва. Да ги видим там, дали ще могат да надреват лъва или още като си отвори устата и те вече ще са в Младост 4.

Всъщност, не усещате ли нещо? Имам чувството, че става земетресение. Да не би…Я колко слонове…

Няма коментари:

Публикуване на коментар