неделя, 22 септември 2013 г.

АЗ СЪМ БЛОГЪРЧЕ





Аз съм блогърче, обичам

наште сървари, домейни,

блогърче да се наричам

първа радост е за мене.



Аз съм блогърче свободно,

и сърфирам си из нета

от Несебър чак до Лондон

и от Лом до Ла Валета.



Аз съм блогърче и тествам

най-приятните портали,

тук ще копна, там ще пейстна,

вече сме се запознали.



Аз съм блогърче, ъбгрейдвам,

нова версия ще пробвам,

после ще ви пратя трейла

да ме гледате във компа.



Аз съм блогърче и расна

и на байти и на рам,

вече мога да ви фрасна

със един нечакан спам.

сряда, 11 септември 2013 г.

ИНТЕРВЮ ІІ

Не отшумели емоциите от вчерашното интервю, ето че ме поканиха на ново. Обади ми се млад мъж, поне по гласа изглеждаше такъв, каза ми да отида на следващия ден в офиса на тяхната фирма в час, удобен за мен. Защото нали съм подал молба за работа при тях. И аз отидох. Намерих офиса и за мое учудване, нямаше други кандидати. Може би защото не беше обявен конкретен час, а просто в рамките на работното време кандидатите трябваше да минем за интервюто. Дали бяха аминаали други кандидати, дали бях сам, нямаше как да зная. Всъщност, в офиса имаше двама души, мъже, млади. Но имаше и още двама, които доколкото схванах, бяха клиенти, защото разглеждаха каталози, питаха за цени и доставки. И един от мъжете им обясняваше с най-големи подробности. Не зная кой от тях ми се беше обадил предния ден, но видях другия мъж да ме вика с пръстче и отидох при него. Интервю нямаше в истинския смисъл на думата. Младият мъж ме заведе в едно помещение, което нарече склад. Показа ми нещата, които щяха да бъдат обект на моята работа. Обясни ми с две-три думи същността на занятието и ме попита съгласен ли съм да започна работа още в понеделник. Без да се замислям, казах че съм съгласен. Стиснахме си ръцете и готово. След два месеца стоене без работа, ето че се задаваше нещо ново на хоризонта. Дали ще има попътен вятър и ли насрещен, предсти скоро да се разбере.

понеделник, 9 септември 2013 г.

ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ

Г-жа К. нямаше деца. Искаше много да си вземе домашен любимец. Но куче или котка, не! Това би било ужасно, смяташе г-жа К. По-добре нещо, което е рядкост и би породило възхищение или злорадство. Нещо, което не е характерно за нашата географска широчина. И си взе тюлен. Само че тюленът иска вода. И г-жа К. Го води в центъра на града при фонтаните. Събира се голяма тълпа, за да гледа зрелище. Г-жа К. е щастлива и горда. Непрекъснато позира на разни чужденци, които искат да си направят снимка с тюлена й за спомен. Но се появи проблем. От общинска полиция и забраняват да пуска тюлена във фонтана. Но тя не се съобразява с общинската полиция.  Три пъти я глобяваха за това. Но тя си плаща глобите и продължава да води морското животинче там. Наложи се властите да пресушат фонтана. Сега г-жа К. Си носи шезлонга и се пече в празния фонтан, напук на общинските власти. Само че покрай сушата, тюленът на г-жа К. умря. Сега тя е много разстроена. За да се успокои, е решила да си намери друг домашен любимец, още по стряскащ...и сега си търси...лъв.

събота, 7 септември 2013 г.

ПРОГНОЗАТА ЗА ВРЕМЕТО




( хуморотворение )





Прогнозата е всъщност изчерпателна

по сведение на екипа

синоптичен.

Ще превали над Рила и Карпатите,

над София и Цюрих е отлично.

У нас облачността ще е умерена,

за разлика от

фиксинга на еврото,

висок циклон ще има във Америка,

който ще затихва

планомерно.

В следващите два – три дни

ще се запази без

съществени промени,

над цялата страна

ще превали,

без стресове във курса

долар – евро.

Валежите ще станат продължителни

едва във по-далечна

перспектива,

левът ще подгизне с положителност

и масово ще почне да настива.

Гледайте прогнозите внимателно

да бъдете подготвени

за всичко.

Ще превали над Рила и Карпатите,

над София и Цюрих е отлично.

понеделник, 2 септември 2013 г.

ИНТЕРВЮ

Поканиха ме на интервю за работа. Когато отидох на място, разбрах, че поканените сме осем човека. Две жени и шест нашего брата. Всичките по-млади от мен. Интересно колко ли хора сме кандидатстали, за да се спрат все пак на нас. При това в уславието пишеше, че кандидатът трябва да владее английски или друг западен език поне на първо ниво. А като първо ниво аз владея доста езици – руски, гръцки, немски. В последствие разбирам, че това с езика е повече за парлама, да се преситят конкурентите  рано-рано. Интервюто с всеки един от нас трае не повече от 15 минути. Млад служител на фирмата ни запознава накратко с дейността, която трябва да вършим и ни пита дали имаме въпроси и дали бихме работили такава работа. Защото работат включва нещо средно между нач. склад, продавач-консултант и общ работник. Предполагам, че всички са казали – да, бихме искали да работим. Иначе защо сме дошли на интервюто. Който има въпроси, пита, който няма, му пожелават хубав ден. Аз нямам въпроси. Винаги съм мразел да се правя на интересен и да задавам тъпи въпроси от сорта – кои дни се почива и има ли заплащане за извънработно време. Повечето питат за заплащането. Аз не питам. Мога да питам, ако знам, че вече съм удобрен и чакат моето окончателно решение. Дали искам или не искам да започна работа във фирмата. Всъщност, като видях интервюиращият, вече знам кой от нас ще изберат. Първото момиче. На излизане от офиса го видях. Беше облечено в бяла тясна тениска, под нея напираше добре оформен бюст, при това без сутиен. Очите неволно гледат все натам. Мисля, че момичето си беше направило добре сметката и се беше подготвило както трябва. Така и не ми се обадиха за второ, допълнително интервю. Което от казаното преди малко, ви е станало ясно защо. Все пак, нищо не е загубено. Утре съм поканен на друго интервю. Надеждата ми е интервюиращият да е жена.