събота, 9 ноември 2013 г.

ШЕФ

Едър, мускулест, с бръсната глава, с ланец на врата и татуировка на дясното рамо. С това най общо мога да определя човека, когото хората във фирмата наричат шеф. Кара джип нисан (защо  ли се учудвам), жена му има ауди, петтица. Синът му пък се е качил на бе ем ве, не знам си какъв модел. Сега строят семейно хотелче, близо до морето и поради това заплатите на работниците се бавят. Те не че са кой знае колко големи, но все пак са нещо в безпарични времена като днешното...А като добавим фактът, че работим извънредно поне три пъти в седмицата по два часа, а за това допълнителни парички не получаваме, ще ви стане ясно защо шефът и семейството му карат такива коли, а ние се тътрузим с раздрънканите си фолксвагени и опели. Тъй де, фолксваген, то самото име на колата предполага, че ще е за бедните хора. Тя затова е и най-евтина. И най-бързо се скапва. И като си помисля колко шефове живеят така: без да плащат осигуровки, без да плащат допълнителен труд, без да ти разрешават да си ползваш полагаемият се годишен отпуск, без да ти дават коледени и други надбавки. Дори без да ти отдават полагаемото ти се уважение и достойнство. И като прибавим и нарочно измислените парични глоби за една или друга уж лошо свършена работа от страна на работниците, то картинката с дебелия врат на шефа става ясна. И започваш да се замисляш за начина си на съществуване, да се косиш, че си нещо,  пък едно голямо нищо те тъпче и унижава и да се питаш, не може ли да се живее малко по-добре и защо има толкова много несправедливости в тоя живот.  Изглежда по това дълго време е разсъждавал и Чърчил, на когото принадлежи следната велика мисъл – „Никой не твърди, че демокрацията е съвършена или премъдра. Всъщност тя е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали, пробвани някога.” Какво да добавя повече...„Останалото е мълчание” – казал го е Шекспир.