събота, 9 ноември 2013 г.

ШЕФ

Едър, мускулест, с бръсната глава, с ланец на врата и татуировка на дясното рамо. С това най общо мога да определя човека, когото хората във фирмата наричат шеф. Кара джип нисан (защо  ли се учудвам), жена му има ауди, петтица. Синът му пък се е качил на бе ем ве, не знам си какъв модел. Сега строят семейно хотелче, близо до морето и поради това заплатите на работниците се бавят. Те не че са кой знае колко големи, но все пак са нещо в безпарични времена като днешното...А като добавим фактът, че работим извънредно поне три пъти в седмицата по два часа, а за това допълнителни парички не получаваме, ще ви стане ясно защо шефът и семейството му карат такива коли, а ние се тътрузим с раздрънканите си фолксвагени и опели. Тъй де, фолксваген, то самото име на колата предполага, че ще е за бедните хора. Тя затова е и най-евтина. И най-бързо се скапва. И като си помисля колко шефове живеят така: без да плащат осигуровки, без да плащат допълнителен труд, без да ти разрешават да си ползваш полагаемият се годишен отпуск, без да ти дават коледени и други надбавки. Дори без да ти отдават полагаемото ти се уважение и достойнство. И като прибавим и нарочно измислените парични глоби за една или друга уж лошо свършена работа от страна на работниците, то картинката с дебелия врат на шефа става ясна. И започваш да се замисляш за начина си на съществуване, да се косиш, че си нещо,  пък едно голямо нищо те тъпче и унижава и да се питаш, не може ли да се живее малко по-добре и защо има толкова много несправедливости в тоя живот.  Изглежда по това дълго време е разсъждавал и Чърчил, на когото принадлежи следната велика мисъл – „Никой не твърди, че демокрацията е съвършена или премъдра. Всъщност тя е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали, пробвани някога.” Какво да добавя повече...„Останалото е мълчание” – казал го е Шекспир.

неделя, 22 септември 2013 г.

АЗ СЪМ БЛОГЪРЧЕ





Аз съм блогърче, обичам

наште сървари, домейни,

блогърче да се наричам

първа радост е за мене.



Аз съм блогърче свободно,

и сърфирам си из нета

от Несебър чак до Лондон

и от Лом до Ла Валета.



Аз съм блогърче и тествам

най-приятните портали,

тук ще копна, там ще пейстна,

вече сме се запознали.



Аз съм блогърче, ъбгрейдвам,

нова версия ще пробвам,

после ще ви пратя трейла

да ме гледате във компа.



Аз съм блогърче и расна

и на байти и на рам,

вече мога да ви фрасна

със един нечакан спам.

сряда, 11 септември 2013 г.

ИНТЕРВЮ ІІ

Не отшумели емоциите от вчерашното интервю, ето че ме поканиха на ново. Обади ми се млад мъж, поне по гласа изглеждаше такъв, каза ми да отида на следващия ден в офиса на тяхната фирма в час, удобен за мен. Защото нали съм подал молба за работа при тях. И аз отидох. Намерих офиса и за мое учудване, нямаше други кандидати. Може би защото не беше обявен конкретен час, а просто в рамките на работното време кандидатите трябваше да минем за интервюто. Дали бяха аминаали други кандидати, дали бях сам, нямаше как да зная. Всъщност, в офиса имаше двама души, мъже, млади. Но имаше и още двама, които доколкото схванах, бяха клиенти, защото разглеждаха каталози, питаха за цени и доставки. И един от мъжете им обясняваше с най-големи подробности. Не зная кой от тях ми се беше обадил предния ден, но видях другия мъж да ме вика с пръстче и отидох при него. Интервю нямаше в истинския смисъл на думата. Младият мъж ме заведе в едно помещение, което нарече склад. Показа ми нещата, които щяха да бъдат обект на моята работа. Обясни ми с две-три думи същността на занятието и ме попита съгласен ли съм да започна работа още в понеделник. Без да се замислям, казах че съм съгласен. Стиснахме си ръцете и готово. След два месеца стоене без работа, ето че се задаваше нещо ново на хоризонта. Дали ще има попътен вятър и ли насрещен, предсти скоро да се разбере.

понеделник, 9 септември 2013 г.

ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ

Г-жа К. нямаше деца. Искаше много да си вземе домашен любимец. Но куче или котка, не! Това би било ужасно, смяташе г-жа К. По-добре нещо, което е рядкост и би породило възхищение или злорадство. Нещо, което не е характерно за нашата географска широчина. И си взе тюлен. Само че тюленът иска вода. И г-жа К. Го води в центъра на града при фонтаните. Събира се голяма тълпа, за да гледа зрелище. Г-жа К. е щастлива и горда. Непрекъснато позира на разни чужденци, които искат да си направят снимка с тюлена й за спомен. Но се появи проблем. От общинска полиция и забраняват да пуска тюлена във фонтана. Но тя не се съобразява с общинската полиция.  Три пъти я глобяваха за това. Но тя си плаща глобите и продължава да води морското животинче там. Наложи се властите да пресушат фонтана. Сега г-жа К. Си носи шезлонга и се пече в празния фонтан, напук на общинските власти. Само че покрай сушата, тюленът на г-жа К. умря. Сега тя е много разстроена. За да се успокои, е решила да си намери друг домашен любимец, още по стряскащ...и сега си търси...лъв.

събота, 7 септември 2013 г.

ПРОГНОЗАТА ЗА ВРЕМЕТО




( хуморотворение )





Прогнозата е всъщност изчерпателна

по сведение на екипа

синоптичен.

Ще превали над Рила и Карпатите,

над София и Цюрих е отлично.

У нас облачността ще е умерена,

за разлика от

фиксинга на еврото,

висок циклон ще има във Америка,

който ще затихва

планомерно.

В следващите два – три дни

ще се запази без

съществени промени,

над цялата страна

ще превали,

без стресове във курса

долар – евро.

Валежите ще станат продължителни

едва във по-далечна

перспектива,

левът ще подгизне с положителност

и масово ще почне да настива.

Гледайте прогнозите внимателно

да бъдете подготвени

за всичко.

Ще превали над Рила и Карпатите,

над София и Цюрих е отлично.

понеделник, 2 септември 2013 г.

ИНТЕРВЮ

Поканиха ме на интервю за работа. Когато отидох на място, разбрах, че поканените сме осем човека. Две жени и шест нашего брата. Всичките по-млади от мен. Интересно колко ли хора сме кандидатстали, за да се спрат все пак на нас. При това в уславието пишеше, че кандидатът трябва да владее английски или друг западен език поне на първо ниво. А като първо ниво аз владея доста езици – руски, гръцки, немски. В последствие разбирам, че това с езика е повече за парлама, да се преситят конкурентите  рано-рано. Интервюто с всеки един от нас трае не повече от 15 минути. Млад служител на фирмата ни запознава накратко с дейността, която трябва да вършим и ни пита дали имаме въпроси и дали бихме работили такава работа. Защото работат включва нещо средно между нач. склад, продавач-консултант и общ работник. Предполагам, че всички са казали – да, бихме искали да работим. Иначе защо сме дошли на интервюто. Който има въпроси, пита, който няма, му пожелават хубав ден. Аз нямам въпроси. Винаги съм мразел да се правя на интересен и да задавам тъпи въпроси от сорта – кои дни се почива и има ли заплащане за извънработно време. Повечето питат за заплащането. Аз не питам. Мога да питам, ако знам, че вече съм удобрен и чакат моето окончателно решение. Дали искам или не искам да започна работа във фирмата. Всъщност, като видях интервюиращият, вече знам кой от нас ще изберат. Първото момиче. На излизане от офиса го видях. Беше облечено в бяла тясна тениска, под нея напираше добре оформен бюст, при това без сутиен. Очите неволно гледат все натам. Мисля, че момичето си беше направило добре сметката и се беше подготвило както трябва. Така и не ми се обадиха за второ, допълнително интервю. Което от казаното преди малко, ви е станало ясно защо. Все пак, нищо не е загубено. Утре съм поканен на друго интервю. Надеждата ми е интервюиращият да е жена.

понеделник, 26 август 2013 г.

ПЛАНЪТ ДОБРЕВ





М...дааааа....! Подцених ситуацията. Правех се, че нищо не забелязвам, но вече не мога да мълча. Дойде ми до гуша! (ама че израз, какво точно означава това дойде ми до гуша) Писна ми, натежа ми...бъгнах се...! Трябва да предприема рестарт или по-добре да ъпгрейдвам семейната клетка. Във връзка със задълбочаващата се семейна криза и опитите ми да направя всичко възможно за излизане от това положение, реших да подготвя план. Семейството отдавна е подложено на натиск отвън, имам пред вид опитите на тъщата да се меси непрекъснато във вътрешните работи на моето семейство. Отвътре нещата не са по-розови. Жена ми негодува, че я изолирам от бизнеса, децата са недоволни от статуса си на непоставени играчи в основната схема. Ситуацията е такава, че всеки момент ще се разрази като лятна буря – кратка, но силна. Затова два дни се усамотих на вилата, но написах програмата за развитие за следващите четири години на семейството и я озаглавих „Планът Добрев” Довечера ще го предложа за обсъждане на заседанието на семейната комисия по финанси и бюджет и се надявам да мине на първо четене. Децата ми искат актуализация на бюджета и това допълнително ми създаде затруднения, понеже жената е против подобна авантюра и яростно се разграничава от техните искания. На своя страна привлече и майка си, а тя никога не ме е обичала и все настоява за моята оставка. Аз съм склонен на компромиси, но оставка да подам – никога. Подам ли оставка, това означава падане на правителството. А падне ли правителството, това означава край на семейството. Не бива да го допускам, независимо от протестите отвън и отвътре. Едно време жената като ми е гласувала вот на доверие и се е омъжила за мен, с това е решила статуса си на първа дама в семейството, което я поставя в привилигировано отношение пред всички останали. Само аз си знам как съм запушвал пробойните с изплащането на непрекъснатите заеми, ползани от моите момчета (да са живи и здрави), колко непредвидени разходи са отишли по направление „женски тоалети и тем подобни глупости” и как с лавиране на стоковата борса и с недотам честна игра съм успял да заделя няколко милиона, за да построя вилата в Драгалевци и хотелите си по морето. И на всичкото това имане, сега да ми казват, че съм ги лишавал от правото им да вземат самостоятелни решения. Никога не съм ги лишавал, но какви решения могат да вземат хора, които нямат собствен капитал. В семейния бизнес е така, участваш с глас само когато имаш капитал. Макар че тъщата няма пари, но се държи като сив кардинал на ауденция при папата. Да не казвам, че много често семейните заседания са били бламирани, поради липса на кворум. Понеже моите три момчета предпочитат дискотеката пред скучните семейни разисквания. Така че дори и да съм имал доброто намерение да обсъдя ситуацията в семейството, съм се сблъсквал с липсата на заинтересованост от голяма част от семейните членове. Притеснявам се, че дебатите довечера ще се проточат до късна доба, и къщата ни може да бъде обкръжена от провокативно настроени комшии, което би довело до разни ексцесии. Дано благоразумието да надделее. И се надявам все пак да стигнем до компромисно решение, още повече че ни предстои и лятна ваканция и сме решили да прекараме отпуската на един много красив гръцки остров. Това го правя от добро сърце и с цел да забравим за малко семейните разногласия. А живот и здраве на есен пак ще започнат нашите семейни боричкания. Но отпочнали, ще вложим в това нов хъс и нови идеи. Все пак, тренирам момчетата за голямата политика.

неделя, 18 август 2013 г.

ТАЗИ НОЩ



Тази нощ, тази нощ гъмжи от комари,


къде ще изпием, приятелю, водката?

Въздух невидим по телата ни пари

и трепери терасата като лодка.

Чуваш морето пее песен солена

и упойва ни аромата на този бряг,

как да вдигнеш котва в такова време,

когато не всеки се ражда моряк.

Има пробойна, приятелю, има пробойна

в корубата стара на мислите – шлепове

и изтича оттам тежестта на олово

силата ни мъжка – за хилядолетия.

Но и това не ни пречи, стари друже,

с теб да грабнем очите си и да заминем

там, където не се раждат кучета,

там, където ще бъдем завинаги.

 

петък, 26 юли 2013 г.

АВТОБУСЪТ БЯЛ

Автобусът бял,


автобусът бял,

насред протеста спрял -

музика, лъчи,

звуци от роял.



Автобусът бял,

автобусът бял,

колко ми е жал -

беше хубав,

беше цял,

тъжни звуци на роял.

сряда, 24 юли 2013 г.

ЧЕРНО И БЯЛО

Това, че българските политици са недалновидни, си го знаем отдавна. Това, че българските политици са глухи, го научихме на тези протести. Но това, че българските политици са арогантни и не само не искат да кажат на бялото бяло, а напротив, искат да изкарат бялото черно, това вече е повече от притеснително. Бившият комсомолски секретар, днес лидер на беловласата столетница, Сергей Станишев, отдавна е станал смешен в очите на нормаланите български граждани. Това, което е способен да говори по 24 часа в денонощието, без да го заболи устата,  не е как да си подаде оставката, а как за цялата днешна каша в държавата, те, комунистите, нямат никаква вина, а вината е изцяло на ГЕРБ. Спонтанните протести на гражданите, продължаващи вече повече от 40 дни,  нарича манипулирани и платени и днес задава абсурдния въпрос на нарочна пресконференция – кого обслужват протестите. И вместо да си отговори сам и да види истината, такава, каквато е, той по прийоми, характерни за комунистите от времето на Коминтерна, по цял ден сътворява политически буламачи. И понеже е неспособен да вземе адекватно решение, прави по-лесното  - плюе по опонента, като по този начин плюе по собствения си народ. Не зачита обективните реалии. Не чува, че протестиращите не са само тези от центъра на София, но са още от Варна, Бургас, Благоевград, Русе, Велико Търново, Стара Загора, Ямбол... Лондон, Брюксел, Виена, Мадрид, Барселона, Мюнхен, Берлин, Франкфурт, Ню Йорк, Чикаго, Вашингтон, Сидни, Торонто, Сан Франциско... и в социалните мрежи. Изглежда това за него не е българският народ, а истинските  български граждани са онези стотина човека до пилоните на НДК. И разбирам защо изпитва страх да отиде на нови избори. Защото ще бъде победен. А това ще означава и край на неговия мандат като председател на БСП. А това ще означава край с игрите, край с голямото държавно лапане. Това е истината, и опитите му да я замаскира, ще се удрят в паветата пред Народното събрание.

вторник, 23 юли 2013 г.

ИМАМЕ СИ МАГИСТРАЛА





Имаме си магистрала,

ала-бала,

бърза като хала,

ала-бала.

И пътуваме си всички,

ала-бала,

с тирове, колички,

ала-бала.

Ще си ходим до морето,

ала-бала,

да си топкаме дупето,

ала-бала.

Няма катаджии вече,

ала-бала,

карай си човече,

ала-бала.

Ех, че мила магистрала,

ала-бала,

що парици е изяла,

ала-бала,

и направила е по-богати,

ала-бала,

куп избрани депутати,

ала-бала!

неделя, 21 юли 2013 г.

ОТНОСНО МОЕТО ТЕФТЕРЧЕ

Обръщам се към всички медии, медийчета и медиатори! Престанете да ме компрометирате с това тефтерче. Няма да позволя да навлизате в моето лично пространство. Защото тефтерчето е част от моето лично пространство. Да, всичко там е писано от моята собсвеноръчна ръка. Но това са драсканици, толкова ли не разбирате? Аз надничам ли във вашите тефтерчета? Каквото съм писал в него си е за лична консумация. Никой не ви дава право да си врете носовете, където не ви е работа. Това са записки отпреди една година и повече. Аз не помня какво съм правил вчера, вие ме карате да си спомням неща, станали толкова отдавна. Казах ви и пак ще ви кажа, че инициалите ИФ не означават Искра Фидосова. Защо да забъркваме горката женица. Та аз дори не я познавам. Е, малко я познавам, но това пак е част от моето лично пространство. Разчовъркайте си мозъчетата. Зад това ИФ може да стои всеки и всичко. Може да означава „икономически форум” , „изкуство и фитнес”, „инкасатор по фземането”. О, извинете, често правя правописни грешки. Едно време като ученик имах само двойки по български език, и госпожата по литература ми казваше един ден като напусна училище, само да говоря, не и да пиша. Затова и станах адвокат, нали разбирате. Ама не разбирам защо трябва да ви се обяснявам. Това си е моя тефтер и мога да пиша каквото си искам.


И кво направихте сега. Искрето си подала оставката и напуска парламента. Това ли ви е човещината? Това ли ви е демокрацията. Инсинуации и инсинуирани. Ако продължим така, скоро в парламента няма да остане никой. А няма ли парламент, няма държава. Това го запомнете от мен.

Колкото до ЦЦ и ББ, нямам никакъв спомен защо съм ги написал. Аз ако можех да помня, нямаше да стана депутат. Може би съм упражнявал азбуката. Понякога като ми остане малко свободно време и упражнявам азбуката. В първи клас са ме учили, че буквите трябва да се преписват. Както виждате, на всяка страница съм се упражнявал. Явно съм имал доста свободно време. Аз съм писал и други инициали, например СС, но това вече не е упражнение. И ако си мислите, че означава Сергей Станишев, много се лъжете. Това е Сашо Сома, мой съученик. Голям ловец. Много често с него ходим до Странджа за сърни. Имам си ловен билет, можете да го проверите. И като тръгнем да ловуваме, понякога така се улисваме, че без да искаме се отзоваваме в гръцко. Така и така сме там, някоя и друга цигарка си купуваме. Нали разбирате. Ама вие нищо не разбирате. Нали това съм писал в дневника – „да не се бърза с цигарите и лова” Ами това съм имал предвид. Първо разходката на тиферич до гръцко. На връщане вече пушим и ловуваме на спокойствие.

А колкото до вестниците „Дневник” и „Капитал”, пак бих повторил, без грам угризения, че те са вражески и вредни вестници за демокрацията в България. Нападат само в гръб и то беззащитни политици и парламентаристи. Ако имах повечко власт, бих ги забранил, а главните им редактори, опозорил, но нямам, за съжаление такава власт.

И въобще не вярвайте на Подлоготурата. Тя си е била и ще си остане подлога на всяка власт. Тоя Цацаров да не се прави на акула като си е жива цаца. Ама ще дойде и неговия час. И то скоро. Ще си го запиша в друго тефтерче.

И много ви моля да ми върнете това тефтерче. И не за нещо друго, а защото имам там една рецепта за приготвяне на сом – сом то тетевенски, с печен лук и кисели краставички. Но подробностите съм забрваил, А жена ми така го обича. Така че върнете ми тефтерчето. Мога да ви дам рецептата.

четвъртък, 18 юли 2013 г.

ЗАПИСКИ ОТ ТЕФТЕРЧЕТО

Старите авери – бай Петко, Тенката и Спиро са заели своите места около масата и сърбат шумно кафето. Всеки е разперил по един вестник и прави сутрешен преглед на печата. В кафенето както винаги е пълно, та се налага отвреме на време да се надвикват.


- Много зациклиха тия протести! – въздъхва бай Петко. – Вече толкова дни минаха, а управляващите се правят на „дръж ми шапката”.

- А ти искаш да се правят на „на ти властта” ли? – подмята Спиро.

- С бой са я вземали, с бой ще я дадат! – мъдро обобщава Тенката.

- Че то гладно куче пуска ли кокъла? – продължава бай Петко.

- Само не ми казвай, че са гладни! – апострофира го Тенката. – Не ги ли виждаш какви шопари са, все охранени, все едно не са в Народното събрание, ами в цех за угояване.

- Абе, верно всичко се въртяло около Искрето! – измества темата Спиро. – Разбрахте ли за тефтерчето на...оня...айдук...как му беше името. Тук пише, че нищо не можел да направи без да информира госпожата. А е шеф на комисията за установяване на кофликт на интереси. Бре-бре...! Верно значи било туй с Искрето...че въртяло всички на малкото си пръстче.

- Интересно...много интересно! – бърши очилата си бай Петко. – То и без това си е бая яко пръстчето. И теб да те хване и теб ще те завърти.

Тук всички се разсмиват.

- Глей кво писал завалийката в това тефтерче. – ГГ да бъде ударен!

- Ударен с какво? – пита Тенката. – С камък, с бухалка, с учебник по марксизъм?

- И по какво? – не мирясва и бай Петко – По главата ли, по ръцете ли, не става ясно. Може и по оная работа. Което си е направо гадно.

- А може би става въпрос за удар под кръста – пояснява Спиро – те ги умеят тия работи, направо са си професори. Я чуйте още – „за ЕД да не се бърза с цигарите и лова” Как ще го разтълкувате това?

- Това мирише на конспирация от времето на Коминтерна. – отбелязва Тенката. – Може би става въпрос за контрабанда! Те нали затова искат властта, за да държат контрабандата.

- Или за пране на пари! – допълва бай Петко.

- Ако са само цигарите, да, но ...какво общо има тук лова..., не мога да разбера, нещо ми се губи от погледа. – потъва в размисъл Спиро.

- Имам версия – подхваща бай Петко. – Според мен искат да му кажат следното. Пускаме му контрабандата с цигарите, ако той ни урежда лова в резервата.

- Има логика – съгласява се Спиро – но като че ли още нещо ми се изплъзва. Не може да е толкова просто.

- Нали няма да оставим следователите без работа. – казва Тенката – да ги оставим и те малко да си поблъскат главите.

- А може би означава да не бърза с цигарите и лова преди да се е върнал ББ от чужбина. Нали са си аверчета. Трябва да делят по братски. – не се отказва Спиро. – Ти на мен, аз на теб – това е принципът на споделената власт. Това ще да е!

- Има логика! Съгласен съм с това! – казва Тенката.

- „Да се изкарат хората на улицата” – какво ще кажете за това? – продължава да чете от тефтерчето Спиро.

- Ами успяха, изкараха ги – отговаря бай Петко.

- Те ги изкараха на улицата, ама сега не могат да ги приберат. – подмята язвително Тенката. – Процесът вече не се контролира от тях.

- Абе като гледам това тефтерче, май не мога да се съглася с теб! – охлажда ентусиазма му Спиро.

- До тук се съгласявах с теб, но вече не. Не виждаш ли, че хората си протестират спонтанно. Никой не стои зад тях. – пали се Тенката. – Ако имаше някой зад тях, щяха да са по-организирани. А те, стадо, само блеят.

- Защото другарите искат така да изглежда...но...!

- Какво - но...!- ядосва се Тенката.

- Не можем да знаем всичко! – въздъхва Спиро – Това ще го оставим на прокурорите. За тая работа заплати получават. А сега да пием по още едно кафе. Ленче...!

сряда, 17 юли 2013 г.

ГЛАД ЗА МОРАЛ





Днес научавам, че обявилият гладна стачка поет, Едвин Сугарев, е приет по спешност в болница. Знаем, че той гладува вече 22-ри ден. Научавам, че солидарни с баща си четири от шестте му деца започват също гладна стачка. И това от прецедент, може да прерастне в инцидент. Това е първия случай в историята на България, когато деца обявяват гладна стачка в подкрепа на баща си и на неговите искания.

Не съм против справедливите искания на Едвин Сугарев. Но не мисля, че този него краен жест на отчаянието, ще доведе до някаква промяна на политическото статукво в България. Свидетели сме колко дълго продължават протестите в цялата страна с искане за оставката на правителството на Пламен Орешарски. Но също така сме свидетели и на нечуваното безхаберие и игнориране на същите тия протести от страна на управляващите. Което идва да подскаже следното:

- управляващите нямат морал, почтенност и кадри, за да управляват

- не могат да носят политическа отговорност за действията си (политическа отговорност се носи с оставка)

- вземат популистки решения – поевтиняването цената на тока с до 5 % няма да промени по никакъв начин битието на все повече обедняващия българин

- дневният ред на парламента не е дневният ред на обществото

- игнорират мнозинството за сметка на малцинството

- подмениха реалния вот от проведените преди два месеца избори

- игнорират предупрежденията от водещите европейски държави

- дават ясни знаци да се разбере, че за тях са по-важни политическите сметки и личните облаги, а не обществените интереси

- водят държавата към дестабилизация и ескалация на напрежението

Разбирам напълно подбудите на Едвин Сугарев да се изправи срещу системата. И го подкрепям, както и много други го подкрепят. Но не по този кардинален начин.

Нека да сме живи и управляващите да ни виждат всеки ден, за да им напомняме откъде са тръгнали...

Пък и това правителство и това управление не заслужават подобна жертва!

понеделник, 15 юли 2013 г.

СНОУДЪН - БГ ГРАЖДАНИН


Така и така това правителство ни затрупа с некомпетентни назначения по високите етажи на властта, искам да му предложа нещо, което ще умие срама от лицето му. А то е да даде политическо убежище на Едуард Сноудън и не само това, но и да го направи шеф на ДАНС. По подготвен и ерудиран човек в сферата на подслушването и шпионажа едва ли ще се намери....И не само ще разберем тайните на американското и световно разузнаване, но и ще изградим разузнавателна мрежа за чудо и приказ. И без това ДАНС стои още без шеф.
От друга страна, в геополитически план, играта ще стане още по-интересна, защото ще бъдем ухажвани вече от всички големи политически играчи. И доколкото успеем да задържим Сноудън у нас, така както правят сега руснаците и разиграват този цирк с неговото престояване в транзитната зона на летището – дрън-дрън- ярина, не знам дали има човек да вярва на това, дотолкова той ще ни бъде само в полза. Да притежаваш Сноудън на своя страна е повече от политическа прозорливост. А ако проявим повече далновидност, и у нас има хубави моми, които с радост биха влезли в съпружески задължения с готиния американец, за да може момчето да стане български гражданин. Тогава вече ние ще можем да диктуваме нещата и големите да ни играят по гайдата.


Ех, мечти....твърде големи мечти...пък и къде ги тия прозорливи политици у нас!



Але-хоп!

неделя, 14 юли 2013 г.

ЗА МИШКИТЕ И ОЛИГАРСИТЕ

Здравейте, мушмуроци! От учтивост ще ви кажа, че аз съм един от олигарсите. И не го крия. Признавам си го. Толкова дни вече ме разсмивате, за което отдавна искам да ви благодаря. И без това нямам време да ходя на театър, но вие ми го поднасяте на тепсия. И не си мислете, че играете в някаква драма, както искате да го изкарате. А това, което ни поднасяте си е жива комедия, при това с много суфльори и комичен миманс...И сигурно нямаше да се занимавам с вас, ако не бяхте измислили това с тази харта-марта, подписана от някакви псевдоинтелектуалци. С това направо ме пратихте при моя лекар...за да ми изпише хапчета против смях. Кво ви става, бе! Вие наред ли сте? Чавка ли е изпила мозъците ви? Как така ще ме махнете от тая държава. Че аз отдавна съм се срастнал с нея. Имам заводи, имам медии, имам министри, имам журналисти, имам политици, имам банки, имам пари и власт. Не завися от никого. Още по-малко от вас, нещастните плъхове, които се врат все където не трябва. Дори не си давате сметка колко сте я закъсали. И продължавате да лаете като кастрирани улични псета и да оревавате площадите с вашите смешни лозунги. Ще ви го кажа в прав текст. Да, ние, олигарсите ръководим държавата. От много години. В нас са всички управленски лостове. Ако нас ни няма, няма да има държава. Ние сме тези, които назначаваме и ние сме тези, които уволняваме. И никога не правим грешки. И сега сигурно ще кажете – да, ама в случая с Пеевски направихте грешка. Искам да ви уверя, че не сме направили грешка. И няма като някои дребни политичета с диоптри да вземем да ви се извиняваме или да си правим катарзиси.  Просто, искахме да ви видим колко струвате. Аджеба, що за матриал сте...Е, мерси..., видяхме ви...! Реагирахте според нашите очаквания. Което означава, че сме добри сценаристи. Колко дни мислите още да стърчите по площадите – месец, два, три...Извадихте късмет, че го направихме експеримента през лятото. Затуй сега се правите на много интелигентни и възпитани. Искам да ви успокоя и да ви кажа, че не можете да ни бутнете с пръстче. И много бих искал да ви попитам като не знаете кои сме, и като не знаете колко сме силни, как ще ни свалите от пиедестала...И също така много бих искал да ви отговоря – ние никога няма да се махнем от тая държава. Вие може да се махнете, ние – не. Ако щете променяйте Конституцията, ако щете променяйте избирателния закон, ако щете променяйте каквото си щете.  Нас не можете да промените. Нито нашето отнашение към вас. Досега бяхте тъжни и нещастни. Нищо не се променяше в тая държава години наред. И вие с право недоволствахте и мърморехте. На работа псувате политиците си, вкъщи тормозите жените си. Мъка, мъка, мъка! Как няма да излезете на протести! Ето защо и ние сменихме тактиката и решихме да ви съберем по площадите и да ви накараме да се усмихнете.  Гледаме ви сега отгоре и ви се радваме. Каква гледка! Родители излезли с дечица, с байрачета, с кучета. Студенти играят хора и развяват плакати. Полицаите се кипрят като фотомодели. Пеят се песни, скандират се лозунги. Не е ли красиво? И вместо да ни благодарите за това, вие излизате с някаква харта-марта против нас. Осъзнайте се, бе хора! Не си правете харакири! Играйте хора по площадите и се веселете, а недейте рита ръжена. Който и да изберете на власт, ние стоим зад него и го дирижираме. Властта никога не е била в ръцете на народа, няма и да бъде. Това, което искате, е химера, илюзия... Ама стига толкова съм ви приказвал. Казах ви всичко това за ваше добро. И с това мисля, че въпросът е изчерпан. А сега най-добре да дойдат...музикантите!

четвъртък, 11 юли 2013 г.

ДА СЕ ОЗЪБИШ НА ЕВРОПА

В тази напрегната политическа обстановка, когато всяка крачка на правителството се наблюдава под лупа, заради многото кадрови грешки, които направи то, учудване предизвиква некомпетентното изказване на външния министър Кристиян Вигенин, по повод упреците на посланиците на Франция и Германия за остановката у нас. В момент, в който бившия американски посланик у нас, Джеймс Пардю, заявява „ако бях българин, щях да съм на улицата заедно с протестиращите” , Вигенин заявява „критичните оценки не могат да се отнесат към това правителство.” Питам се, в коя държава живее този човек? Има ли очи да види и уши да чуе какво става по улиците и площадите вече близо месец. Ако това не е наглост и безочие, демонстрирани от висока политическа позиция, то какво е. Посланиците на Франция и Германия, Филип Отие и Матиас Хьопфнер, изразяват своето притеснение във връзка със случващото се в центъра на София и в другите градове, и твърдят че управляващите не чуват протестиращите и че страната ни трябва да се раздели с олигархичния модел на управление. Но не само няма кой да ги чуе, но министърът има наглостта да размахва пръст на Европа. Това е недупостимо поведение на политик, и можем да го определим като поредния политически гаф. И ако вземем това изпитание пред правителството с протестиращите като тест, то вече е ясно и за малките деца, че това правителство получава двойка и трябва да ходи на поправителен. Защо ли се страхува от поправителен?


И ако вървим по пътя на наглостта на управляващите, не можем да подминем фактът, че Сергейчо Станишев, търсейки по всякакъв повод, начин да реабелитира дескридитираното си поведение, което можеше да направи с оставката си, той се вре около президетските кръгове с лупа и рови в банковите сметки на президента, за да отклони вниманието от собствената си персона, която в скоро време може да стане „персона нон грато”.

Като недопустимо можем да определим и поредното кадруване в държавата с назначаването на Румяна Тодорова за Управител на Националната здравно-осигурителна каса. Като имаме предвид, че тя е сестра на Илияна Йотова, евродепутат и член на Българската социалистическа партия, повече от ясно е, че имаме конфликт на интереси. И кой може да каже, че това назначение не е политическо, а експертно. Още по абсурдно е изказването на Румяна Тодорова, на въпроса дали назначаването й в не е конфликт на интереси, обяснява, че видите ли, понеже живеели в патриархално семейство и тя била каката в семейството, по-скоро тя можела да влияе на сестра си, отколкото сестра й на нея.. Наглост, идиотщина, безсрамие и цинизъм. Дори да беше най-големият експерт в сферата, за която ще отговаря тази персона, пак при тия роднински връзки не би трябвало да бъде назначавана. Това поне изисква моралът на политиците, който за съжаление липсва при това правителство.

Най-тъжното е, че ако се заровим във всяко ново назначение на новата тройна коалиция, ще видим подобен цинизъм.

Като не можем да очакваме нищо добро от това правителство, то със сигурност ще очакваме поредната нова кадрова или политическа грешка, която едва ли ще закъснее много, като знаем колко е компетентно. И цялото му нещастие се изразява в това, че с действията си сякаш показва среден пръст на Европа, което идва да покаже, че нито е проевропейски ориентирано, нито е носител на европейските ценности и морал.

Вижте при подобни обстоятелства как реагира премиерът на Люксембург, Жан-Клод Юнкер. Във връзка с обвиненията за незаконно подслушване на политици от страна на разузнавателните служби, закупуване на автомобили за лично ползване, както и подозренията, че са получавали подкупи и облаги, в замяна на сведения за местни официални лица, кабинетът подава оставка. Това е то да носиш политическата отговорност и да имаш морал. Затова не е необходимо да протестират жителите на Люксембург, защото стигне ли се до там, това би било унижение за цялата политическа класа там. Но, все пак говорим за европейски политици, не за тъмни балкански субекти, наметнали политическия ямурлук. Кога ще ги стигнем...?



Але-хоп!

понеделник, 1 юли 2013 г.

НЕТЪРПИМО





Политическа мръсотия

до шия,

време за разлъка -

мъка...

народът се вълнува,

псува,

какво остава -

плява,

отиваме без жал

на втори терминал.

Родино мила – сбогом,

обичахме те много,

но просто няма как

да живеем в този мрак...!

събота, 29 юни 2013 г.

КОФТИ ЗНАК





Тревожно констатирам този факт,

защото е опасен прецедента –

с оръжие да влиза депутат

в сградата на парламента.

Не е красиво, и е кофти знак,

дори от гледна точка на приличие,

този псевдо-депутат

да е председател на етичната комисия.

петък, 28 юни 2013 г.

СРАМУВАМ СЕ!





Срамувам се!

Срамувам се от днешните народни избраници!

Срамувам се, че съм възлагал някакви надежди на тях за по-добър живот!

Срамувам се, че нямат очи да видят истинското лице на протестите!

Срамувам се, че не чуват вика на собствения си народ!

Срамувам се, че живеят в паралелен, измислен от тях свят!

Срамувам се, че дават лош пример на света!

Срамувам се от тяхната наглост, безпринципност, алчност и тщестлавие!

Срамувам се, че подмениха вота на избирателите!

Срамувам се, че се обединяват около партийните интереси, а не около интересите на народа!

Срамувам се, че не се срамуват от себе си!

Срамувам се, че не искат да си ходят доброволно!

Срамувам се, че съм гласувал за тях!

сряда, 26 юни 2013 г.

НЕ ЗАСЛУЖАВА

Не заслужава


милата,

моя,

родна България

участ такава, такава съдба -

от политически лумпени

да се управлява

и да бъде по всичко

последна в света...

Да се тъпче и гази

от олигараси и мафии,

да я наблюдава

Европа под лупа,

ние искаме просто

нормална държава,

а не някаква

партийна сполука...!

понеделник, 24 юни 2013 г.

СЛЕД КОНГРЕСА

След конгреса


на ПЕС-а

ситуацията е твърде дълбока,

даже забатачена здравата -

социалистите

нито пускат кокъла,

нито управляват държавата.

събота, 22 юни 2013 г.

МИНИСТЪР И ОСТАВКА

Димитър Подвързачов (1881 - 1937)



Прегърбен, претоварен,


с огромния чувал –

с товара на държавната управа;

безкрай измъчен и като попарен,

министър-председателят вървял

към министерския съвет направо

вървял, ала едвам-едвам,

със потно и набърчено чело,

и пъшкал, и си шепнел сам:



– Ужасно е туй моето тегло!

Не мога вече да изтрая,

решил съм да му туря края!

Що значи туй! И стар, и млад,

и беден, и богат,

и гърбав, и сакат,

и прост, и очилат –

прострял ръце къмто хазната!

А в нея... миша трупа се премята...

Навън – въпроси нерешени,

астрономически платежи,

а вътре – хулигани и невежи,

и всичко чака ред от мене!

Във цялата страна раздори

и всеки ръкомаха и дърдори,

и никой никого не слуша!

Кой би могъл да тури ред в една държава,

където всеки само рита, хапе, джавка?

Не! Вече ми дойде до гуша.

Едно спасение за мен остава:

оставка час по-скоро! Да, оставка!



Внезапно там, на тротоара,

изскочила изпод земята дама –

ни млада, нито стара,

към четирийсет има-няма.

И рекла: – Аз, със извинение,

съм госпожа Оставка. Ето ме и мене!

Повикахте ме – и дойдох.

Готово нося заявление,

приемам подписи без ох...

Сложете името си тука –

и сте свободен, за добра сполука!



Министърът се просто слисал.

Но – то се знае – не подписал.

Усмихнал се приятно

и твърде деликатно. –

Като че ни лук ял, нито мирисал – отвърнал: – Как казахте? Заявление? О, туй е просто недоразумение!

Наистина, че аз ви споменах,

повиках ви и пожелах –

но то бе, прелгобезиа дамо,

да ми помогнете в товара само!



Не щеш ли, близко там

било партиен клуб. И отведнъж

изскочил някой си държавен мъж.

Той също шеф бил сам –

почти напълно луд от скомина за власт,

И викнал: – Аз, аз, аз!

Да ви помогна на товара?

Готов съм на превара!

И със условията съм готов:

финанси, вътрешно, благоустройство, пощи,

и друго някое ресорче още,

което ще отстъпите с любов,

за коалиция!



Министърът се окончателно свестил

и неочаквано се отморил,

огледал се, повикал за полиция,

предал ги двама на стражара

и лекичко подхукнал сам с товара...



Таз басничка е много стара.

За да я разбереш добре завчас,

не трябва много ерудиция:

макар че тежко е да носиш власт,

триж по е тежко да си опозиция!

петък, 21 юни 2013 г.

ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕАТЪР




Застанал вън на новата арена

народът вика – изгонете Мелпомена.

Вън от храма на изкуството -

политиците променят само лустрото.

Идва времето, с един откос

да съборим политическата каста,

туй е днес големият въпрос,

искаме си рестото и баста...

Стига сме ги траели - безсрамници

да ни хвърлят шепа прах в очите,

замаскирани като избранници

на обществено приличие.

Да издигнем на площада нова сцена,

без суфльор, декори и миманс.

Да живее Мелпомена.

Публиката заслужава втори шанс...

четвъртък, 20 юни 2013 г.

КРАХЪТ НА ПОЛИТИЦИТЕ





И това се случи. Да дойде крахът на родните политици. Така самодоволно живяха 23 години и се окопаха в политиката с целите си домочадия, като си мислеха, че ще векуват...Да, ама не! Всеки ден гафове, кои от кои по-абсурдни и нелицеприятни. И вместо да спрат с джавкането и да се вслушат в гласа на народа, те продължават да бълват политически нелепости. Дори цинично прозвуча днес едно изказване на депутата Христо Монов, който нарече протестиращите – „интернет-лумпени”. Волен Сидеров се държа по безобразен начин на заседанието на КСНС при Президента. А социалистите гузно и мълчаливо защитават „каузата” на своя политически гуру...Пламен Орешарски назначава и уволнява зам. министър в рамките на два часа, което само убеждава хората, че той не е в състояние да се справи със ситуацията. Политиците съвсем изтрещяха. Загубиха всяка мярка и минаха всяка граница. Те не са национално отговорни хора и нямат легитимност пред обществото. Не заслужават доверие, а съд и присъди. Ако не си отидат сами, което едва ли ще стане, защото нямат самосъзнание за своята безочливост и падение, ще бъдат пометени от справедливия гняв на народа. А който не се съобразява с народа, значи е против него...и е обречен на неуспех.

Але-хоп!

сряда, 19 юни 2013 г.

КРИВОТО ОГЛЕДАЛО НА ПОЛИТИЦИТЕ





Каквато е политическата ни класа, такъв е и политическият ни живот...Достатъчен е бегъл поглед върху политическата действителност, за да видим че политиците ни се оглеждат в криво огледало. Криво огледало, което не само не показва деформациите им, а раздува успехите им и собственото им величие. Сякаш живеят в измислен от самите тях свят...в херметична кула...Дневният ред на политиците не е дневният ред на обществото...Докато политиците се оглеждат в това огледало, никога няма да чуят гласа на народа. Докато се се чудят как да се докопат до властта и оттам до икономически облаги, народът се чуди как да оцелява. Зейнала е страшна пропаст между народ и политици. И идва времето за смяна на огледалата. Цинично прозвуча извинението на Сергей Станишев, направено в пленарна зала пред неговите съпартийци, че с назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, е направил огромна политическа грешка, когато само два дни преди това твърдеше, че няма да преразгледа това назначение, дори когато собствените му съпартийци надоха глас на недоволство и изказаха съмнения за сделка, движена от задкулисни интереси. И нещо повече – на призивите на партийните му структури от много градове в страната да си подаде оставката, в знак на носенето на политическата отговорност, той заявява, че имал мисия, и затова не би могъл да си подаде оставката...Какъв цинизъм...! Вкопчил се е във властта и се надява тя да му носи пожизнени девиденти. Този човек няма морал и място в политиката. И само той ли...?

Сега всички политици са склонни да се вслушат в гласа на протестите. И се разбързаха... Бързат да намалят цената на тока, да вдигнат детските надбавки, да подпомогнат първокласниците, да облекчат бизнеса от многото излишни лицензионни режима, но вече е твърде късно...защото тапата от бутилката е отпушена. Недоволството на хората е справедливо. Лицето на протеста е лицето на честния български гражданин, който иска да живее достойно в страната си. Той не протестира за материални активи, а протестира за морал. С такива политици, няма морал и достоен живот.

Едно от големите достойнства на протеста, е че хората не позволяват той да бъде яхван от никоя политическа групировка. Всъщност думата демокрация означава народно управление. И сме свидетели как 23 години преход в България няма народно управление, а има политико-олигархично управление. И ако зимата на нашето недоволство предизвика падането на правителството на Бойко Борисов, то лятото на нашето отвращение, трябва да има още по-голям ефект. Защото в този си микс, политическите партии са вредни за България...Но понеже те няма да си отидат доброволно (няма случай в историята, при който комунистите да са си отивали доброволно) ще трябва да бъдат изритани насила.

Дошло е време разделно! Време на падение и време на подем, време за събаряне и време за градене, време за събиране и време за раздяла, време за общонародна кампания „Голямото чистене в политиката” И както казва един популярен водещ, ще кажа и аз - нека играта да започне сега...! Да маахнем кривите огледала от политическите централи!

Але-хоп!

вторник, 18 юни 2013 г.

Бззззззз...!

Бзззззз....!


Голямо жужене се чува откъм политическия кошер, ама да видим къде ще му излезе краят...Първо един търтей, които някои се опитваха да пробутат като „царица-майка” или като „пчела-месия”, но понеже нищо друго не е бил, а и не може да бъде, освен търтей, то будните пчели веднага усетиха и тутакси го изхвърлиха от кошера като тапа от шампанско и падането му беше голямо и шумно..

Второ „царицата-майка”, която излъчва неправилни сигнали и по този начин въвежда пчелите в заблуждение, биде нападната, и понеже в кошера трябва да цари ред и дисциплина, сега остава бързо да бъде жертвана и заменена с нова „царица-майка”, въпреки неистовите й писъци, че не желае подобна съдба...

Трето, сега започва роенето на пчелите и предстои да се води битка за надмощие, кое крило или фракцийка  да постави своя „царица-майка”, за да може да контролира отново цялостния живот в кошера...Това означава, че жуженето няма да спре скоро и колкото повече продължава, толкова повече търтеи ще раберат в действително как се прави меда..., но няма да могат да го опитат...

Бзззззз....!

понеделник, 17 юни 2013 г.

ЗА НЕДОВОЛСТВОТО

Народът си каза думата тежка


на този протест голям

и с няколко словесни жеста

събори Делян.

И днес ситуацията е такава,

че дори без подбудителство,

хората искат друга държава

и друго правителство...


неделя, 16 юни 2013 г.

ВРАБЧЕТА

Врабчета. Откъде се изсипаха рано сутринта. И толкова шум вдигат. Имам чувството, че си правят конгрес на моята тераса. И обсъждат разпалено точките от дневния ред. Избор на ново ръководство, анализ на днешния политически живот, търсене на виновници за зърнена криза...глада става все по-голям и на дневен ред стои въпросът за оцеляването им като вид...Всяко се изказва,, без да изслушва опонента си, и колкото повече вряка, толкова по-шумно му отвръщат останалите...Или пък са получили помощ от Европейския съюз, няколко крини ечемик и сега го преразпределят помежду си...А може би се събира врабешкия хор, който прави своите репетиции за участието си във фестивала на врабешката песен... Но изглежда репетират без диригент, понеже шумът е невъобразим...по-скоро какафония...И те са живинки...Чик-чирик...!


Замисляме ли се за живота на врабчетата. Най-масовия и разпространен пернат вид у нас. И толкова сме свикнали с тях, че дори не ги забелязваме. По вестниците няма да прочетете материал за тях...По телевизията няма да видите репортаж...За щъркели ще видите, за лястовичките ще видите, за гугутките и гълъбите също ще видите. Но за врабчовците никой не говори, никой не пише, никой не прави филми.... Като че ли не съществуват, а са винаги пред очите ни. Колко несправедливо. Като самият живот...

И колко много врабчетата ми заприличват на обикновените хора у нас. Хора, които се движат между нас, трудят се, споделят своите болки, радости и тревоги, плащат своите данъци без да мърморят, тихо си носят кръста и животът им минава и отминава, без някой да е разбрал това. Телевизионните камери няма да надзърнат в техния свят, защото той не е интересен, скучен е и няма нищо пикантно, няма нищо интригуващо, няма жълта клюка. Няма новина...

Но защо се размислих за това? Може би, защото и аз принадлежа към техния свят, без да го съзнавам, а този живот, който сега живея, го живея временно...

Чик-чирик...!

събота, 15 юни 2013 г.

ПОЛИТИЧЕСКО ГМО





Политиката е мръсна работа...Това комай си го знаем всички и едва ли ще се намери някой, който да ни убеди в обратното. С назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС въпросът вече е колко е мръсна политиката. И отговорът е – много, ама много мръсна. И ако наивните български граждани са имали добронамереността да повярват на министър-председателят Пламен Орешарски, че ще сформира програмен кабинет, съставен от специалисти и експерти в съответните области, то сега лъсна цялата задкулисна и непрозрачна политика, чрез която той се превръща в кукла на конци и в заложник на чужди интереси...Защото правителството е сформирано само на политическа основа. Няма нито експерти, нито специалисти. С това като че ли слага началото на края на своето управление.

Според Станишев, назначаването на Делян Пеевски било нестандартно решение. Значи той съзнава, че това е нещо, което излиза от схемата, наясно е какво би предизвикал с това назначение, но все пак го подкрепя. Въпреки, че преди това сам го е уволнявал като зам. министър на бедствията и авариите...заради Булгартабак. Това ако не е абсурд и политическо ГМО, какво е....И понеже това е гавра, извършена пред очите на целия български народ, хората с право излязоха на протести....И протестите тепърва ще се разрастват и едва ли това правителство, което дойде на власт по нечестен начин, подменило вота на избирателите, ще се задържи дълго на власт...

Когато поставяш за шеф на ДАНС човек с укоримо, да не кажа подсъдно политическо минало, когато даваш политическата власт на човек със силни икономически интереси, ти обезсмисляш институцията, която стои зад него. И правиш невъзможното тя да изпълнява функциите си на Агенция за национална сигурност. Така вместо да се разкриват злоупотреби и задкулисни сделки в държавата, ДАНС ще прикрива злоупотребите и задкулисните сделки на самия Пеевски. И ще заживеем в поговорката крадеца да вика дръжте крадеца...Мисля, че с този си ход, правителството си направи харакири и е въпрос на време да разберем кога ще издъхне напълно...

Але-хоп!

четвъртък, 13 юни 2013 г.

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРАХОСМУКАЧКА





Когато си купите прахосмукачка, първо трябва да я тествате.

За целта отивате в парламента, включвате я на максимално висока скорост и започвате работа с въртеливо-постъпателни движения на ръцете.

Препоръчва се почистването да започне от първите редове като се върви към последните. Ако това става по време на пленарно заседание, още по-добре...Внимателно минавате между редовете, обирайки всяка нечистота, било на банката, било около нея, било под нея...Уредът реагира на цвят, мисъл, парфюм и настроение, както и на гласуване с чужди карти...Предвидена е автоматична подмяна на филтъра, при положение, че се напълни с буклуци, преди вие да разберете това. За по-едрите такива, като обувки, вратовръзки и прочие отпадъци, прахосмукачката разполага със специален контейнер за бельо. Помислили са инженерите на фирмата производител, за което им ръкопляскаме...

При наличието на други буклуци и вредни екземпляри, ако своевременно не са избягали, можете да се качите и на втория етаж.

Препоръчително е да не почиствате бюрото на председателя на парламента, защото той ще е вашият гарант за качеството на извършената дейност...И само срещу подпис от него, ще получите вашето удостоверение за годност...както и гаранция за работа на уреда в силно замърсена среда.

Когато приключите с тестването и получите подписа за годност, можете да се върнете вкъщи и да предостаавите прахосмукачката на жена си...Тя знае как да работи с нея в домашна среда...

събота, 8 юни 2013 г.

из Дневника на Боян Болгар

Из „Политически записки 1933 – 1948 г”.




29.VІІІ.44

Тая сутрин в 5 часа бях събуден от шума на много мотори. В морето излизаха от Варна няколко десетки бойни кораби, за да се самопотопят. Цялата сутрин слушахме детонациите на взривовете и гледахме на хоризонта да изригват гейзери от дим. Това бе последниет етап на трагедията на германската Черноморска флота. Десетки години ще минат, без тая флота да стъпи отново в Черното море.



30.VІІІ.44

Германските войници биват обезоръжавани и настанявани по разни училища, докато поемат обратния път за родината. България се е обявила за неутрална страна. Русия е признала българския неутралитет. Жалка картина представляват тия германци без пагони, които продават на безценица всичко и с парите купуват цигари, които в Германия имат баснословни цени. По училищата, където са настанени германски войници, се трупат бедни жени и деца с надежда да изпросят нещо от германската разплоха (?). Жени, които са се сближили с германци, вървят по училищата и водят своя любим под ръка и плачат. През това време русите са завзели Тулча и напредват към Кюстенджа. Да му мисли фамозният фюрер.



1.ІХ.44

Втори път в един човешки живот германците идат в България като аслани и си отиват като посрани. Вярвам, че трети път българският народ няма да направи грешката да тръгне с Германия. Хитлер ни обещаваше златни кули, а се измъкна из България с 50 милиарда дълг към нас.



1.ІХ.44

Русите са вече на добруджанската ни граница. Правителството на Багрянов е в оставка. Във Варна всички слухтят. Заешки живот. Страх от ляво и страх от дясно. Неутралитетът ни е непризнат. Война с Германия или с Русия. Може би само скъсване на дипломатическите отношения с Германия и пропуск на руската армия?



6.ІХ.44

Влака Варна - София

На 5.ІХ.44, 7 ч. вечерта Русия обявява война на България. В 12 ч. през нощта България иска примирие от Русия и обявява война на Германия. Събитията летят светкавично. Германци, голи, боси, изтощени преминават румънската граница. Из България - схватки между българи и германци.

Ние преживяхме първата част от тази драма най-сензационно. В сряда, 5-ти, след обяд Коджейков тръгва за София. На Варненската гара научава новината за войната с Русия. Вместо да замине за своята войскова част (Пирот), той се връща в Галата (15 км път) и в 1? ч. през нощта ни разбужда всичките с войнишките си ботуши. Веднага съвещание на всички. Положението е сериозно. Решаваме да се върнем с малко багаж. Опаковка на куфарите под светлината на нощта. В 6 часа тръгваме с каруца, за да стигнем в 8 на гарата.

С нас пътува и Лени, която по никой начин не смее да остане в клиниката във Варна. Лени има флебит. Страшна перспектива. А ако из пътя има шумци? Или трябва да се прехвърлим на друг влак? Какъв роман с всичкото това?



7.ІХ.1944

Faiblesse de l'homme. Хората се представят сега за по-комунисти, отколкото бяха, както преди две-три години се представяха за по-националисти, отколкото бяха. Защо не си свали маската и да се покаже човекът такъв, какъвто е - едно наивно дете.



7.ІХ.1944

Свобода! След толкова години угнетение те чувам отново. Значи, мога да пиша, да печатам каквото си искам! Като птичка, излязла от кафеза, аз чувствам също такова колебание - накъде да хвръкна? Откъде да почна? Толкова теми, които са били табу допреди няколко седмици! Толкова потушени желания, толкова жажда за изказ, останала неутолена. Но колебанието трае само миг. Аз се затичвам към моите стари вдъхновения като дете в цветната ливада и почвам да късам цветя, откъдето завърна - просто зашеметен от тяхната прелест.



8.ІХ.44

Пред Учредителното народно събрание в Търново през 1879 г. (ако не се лъжа) Петко Славейков изказва прекрасни мисли за народоуправлението. Оставете народа сам да решава свойте съдбини, казва П. Славейков приблизително. Той, който е оцелял на толкова изпитания, ще съумее да намери сам лека, който му трябва. Волята на някои избранници, колкото да е неумишлена, е често неосведом[ен]а. Дотам, че те чешат народа там, където не го сърби.

Каква чудесна пледоария за изгряващото наново слънце на демокрацията. Какъв отдих след 5-6 години потиснатост, през време на която узурпатори на властта се разпореждаха със словото ти, имота и живота ти, както им хрумнеше!



9.ІХ.44

Със светкавична бързина се развиват събитията у нас. На 7.ІХ. регентът Богдан Филов си подава оставка. На същия ден правит. на Муравиев, Мушанов, Буров, Гичев, В. Димов издава закон за пълна амнистия на полит. престъпници. На 8 сутринта 9 часа руските войски навлизат в България. Командващият армията генерал Толбухин съобщава, че те навлизат с чувството, че идат при братски народ.

На 9 - 7 ч. сутринта - по радиото - ново правителство "Отечествения фронт": Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Петко Стайнов, Петко Стоянов, Ангел Держански, Никола Д. Петков, Димо Казасов, Григор Чешмеджиев. Братство с Русия, братство с Югославия,приятелство с великите демокрации.

София блокирана. Вече идва краят, неумолимият край на короната. Най-сетне това южнославянско обединение, за което толкова съм мечтал, такава борба съм водил, толкова ругатни съм отблъсквал, се осъществява.

В тая мътилка, като изтласкани от мощно течение, изплуваха на повърхността една след друга всички стари политически фигури, за да потънат след миг отново, повлечени от същото това мощно течение.



9.ІХ.44

Съдбоносни промени. Регентите княз Кирил и генерал Михов са (…). На тяхно място са назначени проф. Венелин Ганев, Ценко Бобошевски и Тодор Павлов. Всички министри от 1.1.41 г. насам се арестуват, както и депутати от последното народно събрание. Спират се вестници.



9.ІХ.44

Народното ликуване приема невероятни размери. Хората пълнят улиците на София като замаяни. Други, качили се на камиони, летят из града, викат "ура", дигат левия юмрук нагоре, жестикулират. Ето ги насядали по стъпалата на съдебната палата: стотици хора. На площада пред съветската легация - събрания. Говорят оратори. Жени, мъже в най-своеобразни облекла. Тълпа. Пладнешка тълпа. Какво е това невъздържано, карнавално, кръчмарско ликуване? Освобождение от една потиснатост или червена радост? Чуват се от време на време гърмежи. Обезпокоителното е това, че на твърде много млади хора е раздадено оръжие. Когато гледам разни невзрачни лица с шмайзери през рамо, когато ги гледам да носят ръчните бомби, както се носят бутилки бира, когато ги гледам нарамили картечниците и покрити целите с ленти от куршуми, аз изгубвам чувството на сигурност. Спусъкът е нещо коварно. Едно натискане може да струва един човешки живот. Полицията е разоръжена. Полицейската задача се изпълнява от разни рошави младежи, препасани с поясоци, с пушки в ръцете.

Пред трамвайното депо при Красно село - червено знаме със сърп и чук. Сърцето ми се свива. Не съм националист, но защо такова угодничество. Освобождение не значи освобождение от българското! Който почита своето, той ще почита и чуждото, но който блюдолизничи е противен дори на тоя, комуто се прекланя.



14.ІХ.44

Ликуването силно бушува и може би то стопява всичко в една червена клокочеща сплав и всички други очертания се губят. Дано е така, защото искрено бих съжалявал, ако идеята за славянството се изгуби в идеологията на комунизма. Комунизмът е облеклото на славянството, но облеклото е временно, трайна е снагата.

четвъртък, 6 юни 2013 г.

СВРАКА И СЛАВЕЙ





Една сврака отишла при славея и му казала:

- Толкова хубаво пееш! И аз искам като теб. Ще ме научиш ли. Готова съм да идвам на уроци.

- Разбира се – отговорил славеят – щом имаш желание за това.

След месец непрекъснати уроци, славеят казал на свраката:

- Мисля, че вече си готова. Нотите изучи, солфежите изучи, всичко, което знам аз, знаеш и ти.

Зарадвала се свраката и отлетяла при своите като побързала да им се похвали.

- Да знаете, славеят ме научи да пея. Сега аз съм наравно с него в гората. Искате ли да чуете как пея?

- Добре, щом славеят те е научил, да чуем как пееш! – отговорили другите свраки.

Отворила си човката свраката и започнала да пее. Уж правилните ноти пее, а от устата й само грачене излиза. Засмели се останалите свраки, потупали я по перушината и приятелски и казали.

- Не става само с ноти. Трябва и талант.

сряда, 5 юни 2013 г.

В БЕЗДИХАННОТО БРЕМЕ НА ЗАЛЕЗА







В бездиханното бреме на залеза

тихо гасне миражът

и скърцат небесните панти,

пропити от влага и крехки въздишки...

Светът в кривото огледало на спомена се оглежда,

отдавна пуснал котва в центъра на вечността..

Облаците носят носталгия,

която дъждът превръща в локва.

Децата се замерят с кал

и щастливият им вик оглушава Вселената...

неделя, 2 юни 2013 г.

ЛОВЕЦЪТ НА ХВЪРЧИЛА

Ловецът на хвърчила, The Kite Runner - филми, трейлъри, снимки - Cinefish.bgОт доста време насам не бях чел нещо подобно като „Ловецът на хвърчила”от Халед Хосейни. За първи път се сблъсквам с афганистански писател и трябва да призная, че изненадата ми е пълна. Една разтърсваща история за живота на две деца – Амир и Хасан, израсли в един дом, но от различна социална прослойка, разказана на големия фон на случващите се исторически събития – като преврата, който заменя монархията с република, руската инвазия в страната, последвалите управления на муджахидините и после на талибаните. Изключително тежък за четене роман, пълен с напрежение, болка и драматизъм, но и с една носталгия по отминалото щастливо детство и обезобразяването на родината. Романът започва като приказка и завършва като книга на ужасите. И всичко това в резултат на горчивите плодове, които може да донесе единствено войната. Независимо, че от книгата могат да се извлекат доста поуки, ужасните сцени, на които ставаме неволни свидетели, могат да накарат човек да си изповръща чарвата...като публичното опозоряване и убийстото с камъни  на мъж и жена, посред бял ден, на стадиона, по време на полувремето на мача, защото били хванати да прелюбодействат, като сексуалното насилие над деца, гаврата над по-слабия и беззащитен човек, на когото не му е дадено правото да се защити...Една история за вината, предателството и изкуплението...Една история, която те хваща за гърлото, извива го и не ти дава никакъв шанс да си отдъхнеш до края...При това разказана умело, с добре конструирана фабула,  с обрати и неочаквани развръзки...История, която  остава да звучи резонансно в теб още дълго след прочитането на книгата...Не случайно книгата се превръща в бестселър в Америка, а и не само там...И ако трябва да дам някаква оценка на книгата, то бих могъл да кажа, че това е книга, която няма да забравя дълго...Заслужава си да се прочете...

неделя, 26 май 2013 г.

ПРОЗРЕНИЕ





Колкото и да е тежко

положението, господа,

няма място за паника

в ситуацията.

Още век,

най-много два,

и ще се подобри

благосъстоянието

на нацията.

сряда, 15 май 2013 г.

ЦУНГ - ЦВАНГ





Тежко и горко на новото Народно събрание. Съставено от четири формации с политическа напримиримост, то няма да може да ражда закони, а ще води междупартийни войни...Което означава, че несъстоялата се „революция на доматите”, започната от Николай Колев – Босия, в най-скоро време ще се състои.

Исканията на хората по време на зимните протести за смяна на политическата система и за нови лица в политиката ще се повторят и сега, с тази разлика, че сега протестиращите ще са по-мотивирани и по-организирани от преди. Така че радостта на новите стари депутати, че са се намъкнали в парламента, може скоро да бъде помрачена...ако не забравят партийните си пристрастия и не започнат да мислят държавнически...А те са доказали, че не умеят да мислят....Тъжно е и отчайващо е, че се запазва статуквото...Тъжно е и отчайващо е, че няма нови лица в политиката, което означава, че няма да има нова политика...

В Италия 25 процента от гласоподавателите подкрепиха комика Бепе Грило, който заяви че няма политически амбиции, а иска да даде път на младите хора да управляват страната си...Един друг комик стана кмет на Рейкявик Йоун Гнар, но едва ли това е смешно в очите на исландците...Може би е дошло време да ни управляват прагматичните комици, необременени още от бремето на властта, отколкото смешните политици, довели страната си до задънена улица...

В момента ситуацията в страната можем да оприличим с термина от шахмата „цунг-цванг”, т.е. който и ход да се играе, той е грешен...няма правилен ход...Никоя партия или дори временна коалиция, не може да има мнозинство и парламентът ще се превърне в поредната говорилня, а не в законодателен орган...Народът ще продължи да затъва, безработицата да расте, икономиката да е в рецесия, политиците да са недосегаеми и богати...За мен, парламентът си е отишъл, преди да е дошъл, свършил е мандата си преди да е започнал...Тъжно, тъжно, тъжно...И ако перифразираме една прочута реплика на Петър Младенов, можем да кажем: по добре гражданите да дойдат!

Але-хоп!

събота, 11 май 2013 г.

ЛОВЦИ НА ЛИЦА







Тъкмо жената беше наляла ракийката и вече се чукахме с благото питие, когато на вратата се позвъни. Отворих и видях добре облечени господа, което ме изненада...По това време на вечерта....Сигурно са объркали апартаментите...

- Добър вечер! – усмихна се един господин с кръгло като пица лице и си свали с реверанс шапката... Извади иззад себе си един букет от хризантеми и го поднесе на съпругата ми.- Не сме объркали апартаментите. Извиняваме се, че ви безпокоим по това време във вашия дом, но идваме да ви направим едно предложение...

- Предложение...на мен...! – искрено се учудих и погледнах към жената...

- Да ...на вас...ние сме от новосъздадената партия „Да се отласнем от дъното” и си търсим съмишленици.

- О, извинете ме – изкашлях се - седнете, ще налея по една, домашна е, от тъщата...ако знаете каква черешова ракийка е направила...ммммм!

- Може би друг път – усмихна се „пицата” – сега сме по работа и не бива да злоупотребяваме с вашето гостопримство...

- Аз от партии не разбирам...безработен съм...няма кой да нахрани децата ми, какъв съмишленик мога да ви бъда ...

- Точно вие ни трябвате...-обади се друг от мъжете - Проучихме ви... Знаем че от две години търсите работа, знаем, че и жена ви също няма работа, а е завършила социална педагогика, децата ви ходят на училище, нямат неизвинени отсъствия...учителите нямат оплаквания от тях...

- Значи сте проучили и тях...? – спогледахме се с жената.

- Участвали сте и в протестите срещу ЕРЕПЕТА-та, нали? – попита трети.

- Да, участвах...но какво общо има това с ...?

- Има много общо – започна господинът с шапката - защото търсим нови лица в политиката и вие можете да ни помогнете, като по този начин помагате на себе си...Затова сме тук, за да ви обясним.

- Как да разбирам това...?

- Много просто, искаме да ви предложим за депутат.

- За депутат...- сърцето ми взе да бие учестено - мен...безработният..., необразованият...!

- Да, точно вие...- продължи той - ще ви направим лице на нашата кампания...Искаме сред нас да има човек, участвал в протестите, това носи позитиви...Ще ви водим по срещи със симпатизанти, ще говорите на митинги...ще станете публична личност...

- А, не...- заинатих се аз - аз не мога да говоря ...неук съм...нали ви казах...и се смущавам от публиката...и устата ми мирише лошо...

- Ще ви напишем речите, ще стоим зад вас и ще ви подкрепяме, от вас се иска само да ни вярвате и да ни слушате...- обади се четвърти - Усилието си струва....Помислете за жена си и за децата си...край на безпаричието...край на мъките...Знаем също така, че изплащате жилищен кредит...

- Значи аз ще съм ви панайрджийската мечка...

- Колко грубо се изразявате...!- поде „пицата”- Вие ще сте платформата, на която ще стъпим, за да привлечем широките слоеве от социалното дъно...Аз самият съм стругар и вече изкарах един мандат като депутат...Животът ви ще се промени....Казвам ви го от личен опит...Командировки, привилегии, личен шофьор, симпатизантки...пардон, това последното да не се отбелязва в протокола...

- Веднага ли трябва да се съглася? – гледах в една точка в тавана, защото не знаех какво да кажа, беше толкова хубаво да е истина...- Ще мога ли да си помисля?

- Разбира се! Оставяме ви да си помислите и утре вечер по това време ще дойдем отново.

- Извинете, а на кое място ще бъда в листите ви?

- За сега ще сте на последно – отговори бившият стругар - но на следващите избори ще сте вече с едно място напред...вие не се тревожете...само ни се доверете...

- Да...да – казах машинално – сигурно така е редно...- и тръгнахме с жена ми да изпращаме скъпите гости...

вторник, 7 май 2013 г.

ЧАЙКИ БЕЗ КРИЛЕ









Кля...кля...кля....чувам викът на чайката и повдигам учуден глава. Лети над мен и каца на покрива на градската библиотека. Чайка тук...на сто километра от морето. Какво ли търси в нашия град. Милата, сигурно се е объркала! Но това е невъзможно. В птиците чувството за ориентация е заложено свише. Човек да се обърка в непознат град, да, но чайка да се обърка, едва ли. Какво би могло да я доведе тук? Сещам се за поне две причини – храна или любов. Материалното или духовното. Как да разбера кое? Да си сложа чайкофона и да проведа спешен разговор с крилатата твар. Да разбера мотивите й да прелети над сто километра суша...Да и обясня, че така не може....Дава лош пример. Как така ще се отклонява от маршрута.Ами ако всички ние започнем да се отклоняваме...(а нима вървим все направо или все по маршрута) Храна едва ли ще е причината да се отклони насам. По скоро любов...Някой може ли да каже нещо за любовта на чайките...Как обича една чайка? Как страда? Как линее от мъка или неразбиране...Как се мъчи от самота и отхвърленост...Как тупти сърцето й в очакване да срещне любимия. Като нас, хората ли? Познато ли е чувството й за ревност? А за собственост? Нима не се отклоняваме от маршрута за едната любов. Нима не сме склонни да презрем опасностите и несгодите и да пребродим много земи, само и само да попаднем в обятията на любимата. Ние сме чайки без криле...Кля...кля...кля...Земята е нашето летателно пространсто...Да, не можем да надскочим обстоятелствата, нямаме възможност да погледнем на света отвисоко. Едва ли някога сме се надсмивали над земната си обремененост...И колко рядко отправяме поглед в небето...Дори мечтите ни са свързани с битието ни, не с небето...Виж само как една чайка ме накара да погледна в себе си. Може би нищо още не е загубено...Дали няма някой ден да ми поникнат криле...Здравей, побратима...Кля...кля...кля...!

събота, 9 март 2013 г.

СМЯНА НА СЕМЕЙНАТА СИСТЕМА


Ех, тия протести. Не само отприщиха народното недоволство, ами направо бръкнаха в умовете на хората. Дори на ниво семейна клетка, това се отрази негативно. Прибирам се онзи ден от работа и жена ми ме посреща с плакат на вратата „Смяна на семейната система”.
- Мила! – усмихвам и се аз, ама от вътре клокочи напрежение. – Днес да не е първи април и да си решила да се пошегуваш?
- Никаква шега не е! – отговаря троснато жена ми. – Просто ми омръзна да се крия и да не мога да изразявам чувствата си свободно. Имам си любовник и вече  не съм привърженик на традиционното семейство.
- Как така не си привърженик...Цял живот си била до мен и сега изведнъж....
- Не съм казала, че няма да бъда до теб....Просто, искам да знаеш, че си имам любовник. Неудобно е вече да го крия. Или ме приемаш такава или...
- А майка ти?
- Какво майка ми...Тя ме подкрепя, нали знаеш, че винаги е била срещу теб. Дори ме запозна с още един мъж, но той прилича на теб, така че печелиш, няма да го направя любовник.
- А какво ще каже нашият син? – пускам един откос с мисълта, че поне той ще ме подкрепи.
- Синът ти иска нови лица в семейното управление. Сега си приготвя плаката – „Не на старите муцуни вкъщи”. А с любовника ми се запознаха и си допаднаха. Играят на табла.
- Така значи – вече кипвам като стари джибри в нови мехове – нови лица искате, смяна на семейната система и и всичко това зад гърба ми. Защо не дойде при мен, щяхме да си поговорим като хората и да се разберем...Аз да не съм някой темерут...
- Междудругото, планираме с моя, другия де, една почивка на море, във Варна. Щял да ми покаже вилата си и да ме запознае с кмета на града, преди да го свалят от власт...Ти кога си искал да ме запознаеш с нашия кмет...Никога....Кога си ме водил на море...първите две години, колкото да налапам мухата. Когато имах нужда от теб, ти беше в кръчмата с приятелите си. Е, вече дойде време разделно, сменяме семейната система из основи. Искам да си живея живота и няма да ти позволя да ми попречиш. Ако не ти отърва – вратата и навън...
- Но как така  - нали апартаментът е мой!
- Това може да се оспори в съда...Вече водя разговори с една адвокатка и жената е на моя страна...Ще изхфвърчиш на улицата като едното нищо.
- Не знаех, че съм отглеждал в къщата си пепелянка.
- Не - птичка, затворена в клетка.
- И сега искаш да летиш...
- Да, искам!
- Чудесно! Тогава имам предложение за теб...След три дни ми е полета до Стокхолм. Понеже любовницата ми се разболя, бих могъл да те взема...
- Моля....
- Ще дойдеш ли или да си намеря друга?
- Нали твърдеше, че никога не си ми изневерявал?
- Само твърдях...
- Значи си ме лъгал!
- Може да се каже!
- Боже мили...! Кажи че не е истина...! Кажи...! И какво ще стане сега със семейството ни...Не те ли е срам....!
- Не, просто се вписвам в твоя лозунг – „Смяна на семейната система” Мисля да остана да живея в Швеция.
- Мо...ля....! В Шве...ци...я....Ами...аз....
- Не зная...питай майка си! Довиждане...А колкото до апартамента, вече е продаден...Другия месец идват новите собственици.


Излъчено по радио "Христо Ботев", на 16.03.2013 г. в предаването "Кабаре Фата Моргана"

неделя, 24 февруари 2013 г.

РЕВЕ НА УЛИЦАТА





Чудех се дълго дали да пиша за протестите или не. Вече толкова се изговори и изписа за тях...Протести винаги е имало и пак ще има, защото живеем в демократична страна и всеки има право да изрази своята гражданска позиция. Макар че у нас често се бърка гражданската позиция с бунта на местната футболна агитка.

Но си мисля, че хитроумния ход на Бойко Борисов да подаде оставката на правителството, обърка плановете на всички. Не само на политическите партии, но и на протестиращите. Защото това, което прави впечатление на тези протести, е това, че те нямат лице. Нямат изявени лидери, нито афишират някаква физиономия. Тотална анонимност и лутане от Орлов мост до парламента и обратно. Тук и там из страната хората се събраха спонтанно, написаха своите искания, в по-голямата си част справедливи и толкова. Но няма до кого да ги адресират. Няма правителство. Ето защо смятам, че Бойко Борисов постъпи правилно като подаде оставка. А служебното такова, ще има за задачата да подготви страната за нови парламентарни избори и няма да се занимава с исканията на протестиращите. Защото нито ще имат времето, нито ресурсите за това. На ход е президентът Росен Плевнелиев, който обаче останал без опекуна си, се държи неадекватно и нищо чудно да се омота като пате в кълчища от собствената си некомпетентност.

Народът пак е заел изчакващата позиция да се появи поредния месия, който да възстанови липсата на кредит към институциите и политическата ни класа. Но такъв няма да падне от небето или да дойде от Мадрид на бял кон, както навремето дойде царя. И през тази приказка минахме, и тя завърши с лош край. Ето защо дори децата не вярват вече в приказките, когато хладилникът е празен....Едно време Раковски дава етимологичното определение на думата революция като „реве на улицата”. Като гледам днес случващите се неща, виждам, че е имал право.

неделя, 17 февруари 2013 г.

КАРЪК НА КАРЪЦИТЕ





Мама му стара, едно нещо мога да кажа със сигурност за себе си- голям съм карък. Ако даваха медал за каръци, щях да взема златото. Ако даваха Нобелова премия за това – щях да я получа безапелационно. Но нито медал дават, нито Нобел, а прозвището”карък на каръците” ще нося пожизнено на ривера на сакото си. Та за какво иде реч....Не си падам много по тотото, но един ден отидох да си купя вестник в кварталния павильон и ми остана ресто и реших с това ресто да ида до тотопункта и да си пусна фиш....И за мой късмет, взех, че оцелих шестица... То беше радост, то беше чудо. Как не получих разрив на сърцето, не знам...Помня само, че за да не се загуби фиша, го бутнах в една книга. През това време ходя на работа, разказвам новината на всеослушание на колегите и черпя, ли черпя. Едва тогава разбрах колко много приятели имам. Въобще, на седмото небе съм от щастие. Добре, но един ден реших да взема фиша и да отида с него до тотото. За паричките де! Ядец...! Отварям една книга – няма фиш. Отварям друга книга – няма фиш. Отварям трета книга...Бреееее! Ами сега! Сърцето взе да блъска и да се надига до гърлото. Прехвърлих колкото книги имаше в библиотеката. Нищо. От фиша никаква следа. Връща се жената от работа и аз още от вратата.

- Да знаеш нещо за фиша! – ама от вътре ми гори.

- Неееееее! – пули ми се тя – Нищо не знам. Какво се е случило? Да не е изчезнал?

- Как позна от първия път! – викам й аз и паля цигара.

- Изчезнал! – казва и чейнето й увисва в пространството. Зер и тя беше влязла в ролята на милионершата....И тя сума ти почерпки направи...

- Изчезнал яко дим! – дърпам свирепо от цигарата.

- Бре, мама му стара! – коси се жена ми и също пали цигара. – Ти къде го прибра, не помниш ли?

- Помня, че го пъхнах в една книга, ама в коя....не помня!

- Пъхнал си го в една книга ли? – пита жена ми и се задавя. Давам й вода...

- Що се задави...

- Миналата седмица комшийката от петия етаж ми поиска една книга да чете, че била изчела всичките у тях.

- Неееее! – започвам да крещя. – Само това неееее! – сърцето играе вече дайчевото.

- Ама аз откъде да зная, че там си сложил фиша, бе! – крещи и тя - Що не помисли за това!

- За кое да помисля? – идва ми да и забия един – Откъде да подозирам, че ще дадеш точно тая книга на комшийката...

След една минута учестено дишане и от двамата, жена ми се опитва да внесе спокойстие...

- Ще отида да си взема книгата, надявам се...

- Ти изтърви питомното... – не я оставям да довърши.

- Още сега ще ти донеса книгата.

След десет минути се връща с книгата, но бледа като стъкло.

- Нищо, нали! – питам я с поглед.

- Нищо! – отвръща ми по същия начин.

- Значи ония... ! – соча с очи към горния етаж.

- Ония! – съгласява се с мен жената.

- Аз на ония рунгел щу дам да се разбере! – почти вбесен тръгвам към комшията.

- Недей! – спира ме жина ми. – От три дни е в командировка....Ще трябва да го изчакаме да се върне...

Ядец! Така и не се върна. След един месец изчезна и жена му...В апартамента им се нанесоха наематели. Повече никой не ги видя. Само дето на мен всички в квартала ми викат „каръка на каръците” и даже като ме видят на улицата, минават на отсрещния тротоар. Както можете да се досетите, вече и приятели нямам.

Жалко, че не дават Нобел за каръци. Щях да го спечеля. Казвам ви!

неделя, 10 февруари 2013 г.

Днес се навършват 276 г. от смъртта на Александър Сергеевич Пушкин.
Да си спомним за него.




Александър Пушкин (Александр Сергеевич Пушкин, 6 юни 1799 - 10 февруари 1837) е руски поет, драматург и прозаик, считан за най-великия руски поет и създател на съвременния руски литературен език. Той пръв използва простонароден език в поемите и пиесите си, а също създава нов стил в разказите — драма, примесена с любовна история и малко сатира, който се следва от по-късните руски писатели. Умира на дуел на 37 годишна възраст.

КОЛАТА НА ЖИВОТА




Макар и често с тежко бреме,

колата леко си лети.

Коларят лих, старикът време,

камшика майсторски върти.



При изгрев сме безумно смели.

Готови да строшим глави,

ленивия уют презрели,

крещим и псуваме: „Върви!”



На обед смелостта ни чезне.

Боим се от безумен бяг.

Пред възвишения и бездни

крещим: „По-леко бе, глупак!”



По залез свикваме с колата,

която бърза в своя път.

Вървим сънливо към кревата,

а пък конете си летят.



1823







четвъртък, 31 януари 2013 г.

ФЕВРУАРИ





На февруари бялото ветрило

и улици, и къщи е покрило,



по весела пързалка се понесли

хората – тържествени и весели.



Слънцето пробива с лъч корав

замръзналите шлепове на мислите,



тополите забиват дълъг врат

в небето, мамещо и чисто.



В парка влюбени унесено

целуват се и слушат тихо песен,



дебел котак край пейката наднича,

да зърне под полата на момичето.



Една врата в небето отваря се едва,

и от там наднича плахо пролетта.

неделя, 20 януари 2013 г.

КАФЕНЕТО С ЧАСОВНИЦИТЕ





на Попи Елефтери



Кафенето с часовниците

е малко и кръгло

като циферблат на часовник.

Хората вътре сме

стрелките на времето –

ударите на сърцата ни

отброяват секундите.

На стената от упор

ме гледат стотици часовници,

кръгли,

триъгълни,

малки,

големи,

плоски

и важни,

гледат ме,

гледат ме,

гледат ме,

чакат да си изпия кафето

и да стана,

за да започнат да отмерват

времето на моето отсъствие.

събота, 19 януари 2013 г.

БОДЛИТЕ НА ТАРАЛЕЖА





Един таралеж се родил без бодли. Мислел си, че като порасне, ще му поникнат бодлите. Но не станало така. Всички много му се смяли и го подигравали. Наистина като се замислите, гол таралеж трябва да е твърде смешно нещо. За да излезе от конфузната ситуация, той открил фризьорски салон. Понеже никой друг не умеел да постригва, всички ходели при него. По този начин той си отмъщавал и бръснел всички до голо. Когато не останал нито един с коса, перушина, бодли, козина, и каквото може да си помислите още, таралежът избягал. Животните се отчаяли и започнали да изпращат писма за помощ до всички институции. От институциите обещали да им отпуснат помощи за социално голи животни. Докато помощите дойдат, животните измрели от студ.

Извод: Никога не ходете на фризьор при гол таралеж.

четвъртък, 17 януари 2013 г.

АНИМАЦИЯ

За първи път виждам мравки да се бият. Ама бой се бият, казвам ви...Земята се тресе. Откъснали по едно листо вместо шпага и се налагат по гърбините, по главите, по краката, където сварят. А боя е неравноделен. Ту едната надделява, ту другата. Използват и непозволени удари под кръста. Но като няма рефер, е тъй. Даже гледам и цицини вече имат. Взимам лист и започвам да си записвам цицините . По седем на глава. Седем е хубаво число. Завършено. Като произведение на изкуството. Като гледам едната как се бие, имам чувството че е тренирала кийокошинкай, защото е добра с кратака. А другата е по-добра с ръцете. Значи е наблягала на айкидото.


Всъщност..., омръзна ми от тази анимация. По-добре е да мина на исторически филми. Там реализмът е по-изразен...И цицините са истински...

сряда, 16 януари 2013 г.

КРЪСТОПЪТИЕ





Кръстопът...Кръст от пътища...Път от кръстове...Пътокръстие...Кръстопътие...Както и да го назовем, смисълът е ясен, логиката – неоспорима. На кой не се е случвало да стои на кръстопът и да се мае, чуди кой път да хване. А сега, де! Наляво ли, надясно ли, направо ли, накъде? И колкото повече се чуди, толкова повече се обърква. И колкото повече се обърква, толкова повече съмнения го връхлитат. И колкото повече съмнения го връхлитат, толкова повече се отчайва. И както често се случва, в такъв момент човек избира погрешния път...И вървейки по погрешния път, стига до ново кръстовище. Отново чудене, отново объркване, отново съмнения, отново отчаяние... И отново избор на грешен път. И тръгнал по грешния път, стига човекът до ново кръстовище... Отново чудене, отново объркване, отново съмнения, отново отчаяние...И тръгнал по грешния път...

А колко лесно щеше да бъде, ако беше хванал самолета...