вторник, 9 декември 2014 г.

Градът заспива в полунощ едва



Градът заспива в полунощ едва
под сенките на блокове панелни.
Сънят разперил матови крила,
ни упоява със видения зелени.

И само лунатиците сноват мистично,
между небето и земята раздвоени,
приемащи послания телепатично
от още недостигнати вселени.

сряда, 30 юли 2014 г.

ДАВАЙ КОНЧЕ




Давай конче, лети, мятай грива,
нека въздух кинжален да пари,
запали от бяг тези копита,
нека светът зад теб да остане.

Подгони хоризонта призрачно-бял,
докато дишаш и кръвта ти пулсира,
цял живот си за полет мечтало,
точно днес не унивай, не спирай.

Ще ти пречат от всички страни,
ще ти казват не трябва, не бива,
но щом избереш пътя – върви,
най далеч със сърцето се стига.

Давай конче, лети, мятай грива,
виж небето как ти намига,
който иска криле, ги намира,
който има мечти, ги постига.

неделя, 29 юни 2014 г.

МИРАЖ





Милата България се клати

като кораб, превзет на абордаж.

Само родните ни депутати

гледат на това като мираж.

А хората, удавници сме ние,


и няма пояс за спасение,

вината пак ще се размие

със задкулисно управление.

неделя, 1 юни 2014 г.

ВТОРИ ЮНИ





Втори юни - точно по пладне вие сирена,

като оглушителен вой влиза в мозъка и дълбае,

за да изкрещи под небето на цяла вселена,

какви синове е имала майка България.

събота, 31 май 2014 г.

СЛЕДИЗБОРНО КАФЕ

В кафенето са се събрали верните приятели – Спиро, Тенката и бай Петко и обсъждат следизборната ситуация.


- Тези избори разбиха една представа, не мислиш ли? – злорадства Тенката

- Какво имаш предвид? – пита бай Петко.

- Ами тази за преференциите. Оказа се, че това работело. Въпреки високия праг на предпоставеност. За някои числото 15 се оказа щастливо число.

- Ако Мая можеше да предположи каква каша ще забърка с тези преференции, никога не би го допуснала. – забеляза Спиро. – Но и това чудо доживяхме. Петнайстият да стане първи.

- И да измести Станишчо! – подигравателно се обажда бай Петко. – Сигурно след изборите е хвърлял боб или е ходил при врачка.

- И що? – пули се Спиро.

- Как що! – отвръща му със същия тон бай Петко. – Ами да разбере докога ще стои председател на столетницата. И дали няма да е по-здравословно за него да си остане в европарламента. Щото ако го изритат от партията, остава на сухо.

- А неееее! – не е съгласен Спиро – В европарламента ще е патнайста дупка на кавала, а тук води хорото.

- Абе, вие пуснахте ли тото? – отклонява разговора в друга посока бай Петко.

- Аз с хазарт не се занимавам, нали знаеш. – отсича Спиро.

- Бас държа, че числото 15 ще е хит в тотото поне няколко месеца. – продължава бай Петко.

- Не ми казвай, че бабите са гласували съзнателно за това момче. За всички е ясно като бял ден, че това е техническа грешка, да не кажа нещо по-силно, с оглед необразования електорат на червените. – казва ядосано Спиро.

- Това си е направо партиен гаф – допълва Тенката. – Осем месеца мислиха изборния кодекс и родиха недоносче.

- Ти от Мая друго ли си очаквал. Аз щото – не! - казва Спиро.

- Не, но дори не се засрамиха. Нямаше извинение, нямаше искане на прошка. – продължава Тенката.

- Като се замисля и ме избива на смях! – подхваща бай Петко.

- Що тъй? Дай и ние да се посмеем малко. – подканя го Спиро.

- Щото ако под номер 15 беше записано някое магаре, то щеше да стане евродепутат.

- Тогава щяхме да изтрепим рибата с голи ръце. – подсмихва се Спиро. – Първото магаре в европарламента – българско. И ний сме дали нещо на света.

- То не че другите не се държат като магарета, ама..поне ушите им по-къси – подсмихва се бай Петко.

- А верно ли е, че на момчето му предложили министерски стол, само да се откаже от мандата? – пита Тенката.

- Верно е, но момчето не е вчерашно. Наясно е, че като министър няма да изкара дълго, с оглед на политическата ситуация в страната, а в Европата ще си кюта пет години като анадолски бей. – заключава Спиро.

- Другия път сериозно ще се замислят с тези преференции. – казва бай Петко и отпива шумно от кафето.

- Едва ли! – възразява Спиро – Те ако можеха да мислят, нямаше да допуснат това.

- А сега какво следва? – пита Тенката.

- Кашата стана на тюрлюгювеч, така че нещата ще се оправят от Сокола. – казва Спиро.

- Това ми прозвуча като парола от криминален филм. – хили се Тенката.

- Дааааа, политиката не е това, което беше! – философства Спиро.

- Нито политиците са това, което бяха! – довършва бай Петко.

- Остава да пробваме дали кафето е каквото беше. – и Спиро се подвиква – Ленче, направи по едно турско кафе. Трябва да сменяме традициите вече...

вторник, 27 май 2014 г.

СРЕЩА

В кръчмата отсреща, сам,


стоя и пия спомени

за гълъбов таван

със вкус на стари корени.



Клепат вишните доволни

и с престилките си бели

като в нов приют за болни

се разхождат по къдели.



По терасите панелни

се изцеждат стари прежди,

носи вятърът неделен

нови розови надежди.



Ще погледна към всемира

в кръчмата, стоящ отсреща,

куп носталгии попивам –

сам със себе си се срещнах.

неделя, 18 май 2014 г.

ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА

Хубаво нещо е туй хлябът. Без него не може никой, дори и тия, които са на сокова диета. Щото соковота диета ще свърши, но хлябът ще си остане. Но само с хляб не се живее, е записано в Библията, и комай това слово ще излезе вярно. Щото освен хляб, на народецът му трябват и зрелища. Макар че нищо ново няма да открием с това, щото още в първи век след Христа римският сатирик Ювенал е извикал на висок глас прочутата фраза „Хляб и зрелища”, с което си е навлякал гнева на римските патриции.


И оттога, та до днес, нищо ново под слънцето, както гласи друга сентенция. А днес сме още по-привелигировани от римляните, защото по едно и също време можем да гледаме не едно, а колкото си искаме зрелища. Само трябва да щракнем с дистанционното на телевизора. По едната телевизия например върви „Къртицата”, по другата „България търси таланти”, по третата „Биг Брадър”, по четвъртата „Денсинг стар”...По петата...И не стига това, но в стремежа си да печелят повече публика, оттам рейтинг, оттам спонсори, телевизиите не се свенят да използват дори децата, като ги принуждават още на крехка детска възраст да заживяват с ритъма на големите, да обличат дрехите на светската шумотевица и слава и да се състаряват преждевременно от умора и напрежение. Защото и такова шоу тече, наречено кой знае защо „Големите надежди”. Който е чел книгата на знаменития Чарлз Дикенс, ще види в това дори пошлост, а не оригиналност. И всичко в името на човека, пардон, в името на на зрелището и печалбата.

Днес всяка втора дума на тинейджърите е „забавление”, а всяка трета – „секс” Много родители се оплакват, че не могат да общуват нормално с децата си. Все повече са случаите на бягства от вкъщи, на ранен секс или употреба на цигари или наркотици. А да се държат отвратително с учителите си, това вече е масова практика. Няма психолог, който да може да се справи с ширещата се агресивност сред учениците. Така наречените социални мрежи, не са толкова мрежи за социални контакти, а място, където човек да търси пак поредното „забавление” или да излива безнаказано помия по адрес на някой или нещо. Казвам безнаказано, защото в повечето случаи одумникът си остава анонимен.

От друга страна, на възрастните хора им се предлагат безкрайно скучни и еднотипни турски или каквито и да са сапунени сериали, които са преди всичко губене на време, но което е по-страшно – водят до пристрастяване, оттам до затъпяване и до отдалечаване от истинската проблематика на обществото. И това като че ли е национална политика.

Всъщност, цялото ни общество е заразено от манията, наречена „забавление”.

И медицината не може да посочи правилното лечение. Което е много тъжно. Защото дори да останем за извесно време без хляб, без зрелища никой няма да ни остави.

Впрочем, ако няма хляб, яжте пасти!

Але-хоп!

петък, 2 май 2014 г.

АЗ СЕ УЧА ДА БРОЯ






Аз се уча да броя

и броя – едно, две, три

кой ли доминото скри?

Четири, пет и шест

аз невидим ще съм днес.

Седем, осем, девет

нека ме намерят.

Десет, единайсет

скрит съм още – трай си.

Кажа ли дванайсет

идва обед – знай се.

След като поспя

може още да броя.

неделя, 27 април 2014 г.

ЗА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА





Съдебната система

за кой ли път е

оставена на произвола,

Темида е вече

не просто сляпа,

тя е и гола...

понеделник, 21 април 2014 г.

ПАМЕТ

Някога във светъл свян,


или в тъмно чувство

ще възкръсне, знам,

твоето изкуство.

То е камък остър,

то е вик красив,

като нежен поздрав,

или тъжен стих.

Като дом далечен,

като пита с мед,

животът млечен

пулсира още в теб.

Ръцете грубовати

винаги ще помня,

дълбаещи скалата

в една каменоломна.

Небето беше ниско,

земята твоя храм,

длетото ти лъчисто

твореше в огнен плам.

Сега в далечината,

смаляваш се по пътя.

След тебе светлината

изправя всеки ъгъл.

неделя, 30 март 2014 г.

КАКВО ОЗНАЧАВА СОБСТВЕНОТО ВИ ИМЕ





Александър (гр.) – „защитник на човека”

Ана (евр.) – „прилича на ангел”

Ангел (гр.) – „вестител”

Андрей (гр.) – „мъжествен, храбър”

Антон (лат.) – „безценен, неоценим”

Атанас (гр.) – „безсмъртен”

Борис (прабълг.) – „вълк”

Боян (прабълг.) – „лъв”

Васил (гр.) – „царски човек”

Виктор (лат.) – „победител”

Георги (гр.) – „земеделец”

Дамян (евр.-гр.) –„победител”

Димитър (гр.) – „защитник на житните посеви”

Евгения (гр.) – „благородна, знатна”

Евдокия (гр.) – „славна”

Евтим (гр.) – „благодушен”

Елена (гр.) – „свети като луна”

Иван (евр.) – „Божа благодат”

Игнат (лат.) – „огнен, пламенен”

Илия (евр.) – „богобоязлив”

Ирина (гр.) – „мир, съгласие”

Катерина (гр.) – „чиста”

Кирил (гр.) – „господарски”

Костадин (гр. лат.) – „постоянен”

Лазар (евр.) – „Бог помага”

Маргарита (гр. лат.) – „хубава като бисер, ценна като бисер”

Марин (лат.) – „морски”

Мария (евр.) – „силна, постоянна”

Марко (евр.) – „борец”

Марта (евр.) – „господарка”

Мартин (лат.) – „храбър”

Методи (гр.) – „наблюдател, изследовател”

Михаил (евр.) – „подобен на Бога”

Никола (гр.) – „победител на народа”

Павел (лат.) – „малък”

Петър (гр.) – „камък, скала”

Сава (евр.) – „събота”

Севда (тур.) – „любов”

Сергей (лат.) – „служител”

Симеон (евр.) – „изслушване”

София (гр.) – „мъдрост”

Стефан (гр.) – „венец”

Татяна (лат.) – „бащински”

Тодор (гр.) – „Божи дар”

Тома (евр.) – „близнак”

Трифон (гр.) – „веселяк”

Филип (гр.) – „който обича коне”

Христо (гр.) – „миросан, помазан”

Чавдар (тур.) – „рус като ръж”

Юлия (гр. лат.) – „блестяща”

неделя, 23 март 2014 г.

из "Почит към литературата"

фрагменти от книгата с фрагменти на Иван Динков „Почит към литературата”








Трябва да пише само онзи, за когото реалността не е нещо, което се разбира от само себе си.



Външният свят интересува писателите по-малко от собственото им становище към него.



Когато говорят, че едно или друго не е в ред, посредствените писатели не разбират, че редът е такъв.



Изкуството измерва мракобесието с броя на темите, които се намират в изгнание.



Между галениците на литературата и инвалидите от литературата има една обща област – неудобните спомени.



Всяка държава очаква от писателите си всичко друго, но не и компетентност.



В българската литература старото поколение живее със спомени, средното твори със значка на ревера си, а младото настоятелно иска ревер за значката си.



Обществото трудно приема писател, когото не може да категоризира и комуто следователно няма доверие.



Появата на гении без талант в една национална литература е първият признак, че тая литература е лишена от условия за нормално развитие.



Когато забележи, че към него се приближава добитък, голямото изкуство се покрива с трева.



Писател, който позволи да направят от него абажур за централния полюлей в гостната на обществото, може да измие лицето си пред потомците, като опише блестящо оригването.



В голямата проза сърдечните нотки се прокрадват само по повод на някой отсъстващ.



Геният също трябва да се пази да не бъде твърде блестящ, защото не всички предмети, до които се докосва, са сребърни.



Индивидуалният подвиг се прославя с масови песни.



Всички посредствени творци виждат Олимп като стадион.

сряда, 1 януари 2014 г.

НОВА И СТАРА ГОДИНА

Срещнали се Старата и Новата година. Старата година трябвало да си отиде и да даде път на Новата. Но не искала. Противяла се, тръшкала се, недоволствала. Чувствала се толкова добре на мястото си, така била свикнала с хората, че за нищо на света не искала да се раздели с тях. Новата година се видяла в чудо. Какво да прави, как да заеме мястото си. Чудела се и най накрая измислила начин да се отърве от досадната Стара година. Помолила небето да произведе сняг. Речено-сторено. Завалял обилен сняг и покрил цялата земя. После помолила северните ветрове да задухат както те си знаят. Задухали северните ветрове както си знаят и цялата земя се сковала от лед. После помолила хората да измайсторят една шейна за Старата година. И така да я изпратят по живо, по здраво... Понеже хората с нетърпение чакали появяването на новата година, с радост побързали да изпълнят желанието й и бързо сковали една шейна. Качили със задружни сили Старата година на шейната и така я изпратили да си ходи. Но не хвърлили шейната. Решили да я запазят за следващата година. Защото знае ли човек какво става в главата на една отиваща си година...