неделя, 23 март 2014 г.

из "Почит към литературата"

фрагменти от книгата с фрагменти на Иван Динков „Почит към литературата”








Трябва да пише само онзи, за когото реалността не е нещо, което се разбира от само себе си.



Външният свят интересува писателите по-малко от собственото им становище към него.



Когато говорят, че едно или друго не е в ред, посредствените писатели не разбират, че редът е такъв.



Изкуството измерва мракобесието с броя на темите, които се намират в изгнание.



Между галениците на литературата и инвалидите от литературата има една обща област – неудобните спомени.



Всяка държава очаква от писателите си всичко друго, но не и компетентност.



В българската литература старото поколение живее със спомени, средното твори със значка на ревера си, а младото настоятелно иска ревер за значката си.



Обществото трудно приема писател, когото не може да категоризира и комуто следователно няма доверие.



Появата на гении без талант в една национална литература е първият признак, че тая литература е лишена от условия за нормално развитие.



Когато забележи, че към него се приближава добитък, голямото изкуство се покрива с трева.



Писател, който позволи да направят от него абажур за централния полюлей в гостната на обществото, може да измие лицето си пред потомците, като опише блестящо оригването.



В голямата проза сърдечните нотки се прокрадват само по повод на някой отсъстващ.



Геният също трябва да се пази да не бъде твърде блестящ, защото не всички предмети, до които се докосва, са сребърни.



Индивидуалният подвиг се прославя с масови песни.



Всички посредствени творци виждат Олимп като стадион.

Няма коментари:

Публикуване на коментар