неделя, 23 декември 2012 г.

ПОЖЕЛАНИЯ ЗА КОЛЕДА

Коледа е. Време е за подаръци. Ето произволно какво си пожелават хората за Коледа.


  • 40 инчов телевизор

  • златно колие

  • шестица от тотото

  • нов лаптоп

  • екскурзия в чужбина

  • нова връзка

  • бебе

  • работа

  • снежен човек

  • съседка за кафе

  • майстор за банята

  • смяна на покрива на къщата

  • любов от пръв поглед

  • паричката от новогодишната баница

  • стая под наем

  • суичър

  • мобилен телефон

  • ортопедични матраци

  • нов модел нисан

  • пързаляне с кънки

  • бутилка Шардоне

  • купон с приятели

  • вратовръзка

  • автомат Калашников

  • лек против косопад

  • вълшебно огледало

  • лотариен билет

  • пълнена пуйка за вечеря

  • да откажат цигарите

  • да се върне съпругата

  • шал с ръкавици

  • пудел

  • прибори за бръснене

  • скок с бънджи

  • пиратки

  • уреди за фитнес

  • силиконов бюст

  • спрей срещу мечки

  • летящо килимче

  • тринайста заплата

  • да има утре

  • сняг на парцали

  • полет с балон

  • здраве
Оставям на вас да продължите този списък...

петък, 21 декември 2012 г.

Писма до Дядо Коледа

Моя позната разказва как синът й, малчуган на 6 годинки, изпратил пет писма на Дядо Коледа.

В първото писмо написал: Дядо Коледа, здравей! Аз съм Илиянчо от България. Нали я знаеш къде се намира. Навън вече вали сняг и аз зная, че ти скоро ще дойдеш. Искам да ми донесеш един голям конструктор. Ама мнооого голям.
Във второто писмо написал: Дядо Коледа, извинявай че те карам да ми сменяш подаръка, ама Тошко има пожарна кола с дистанционно управление. Искам и аз такава кола. Нали ще имаш още една и за мен?
В третото писмо написал: Дядо Коледа, пак съм аз, Илиянчо! Не искам кола с дистонционно управление. Искам лаптоп за мама, защото татко ни заряза и си взе лаптопа и сега мама плаче, защото няма с какво да работи.
В четвъртото писмо написал:
Забравих да ти кажа, че искам едни боксови ръкавици. Ако татко някой ден се върне, да го натупам хубаво.
В петото писмо написал: Дори и нищо да не ми донесеш, ти пак ще си останеш моя любим Дядо Коледа! И целуни елените!

Всички на работа събрахме парички и купихме едни боксови ръкавици на малчугана. Като подарък от Дядо Коледа. Но все пак се надяваме да ги използва само в приятелски битки.

понеделник, 10 декември 2012 г.

У ЛЕНКИНОТО КАФЕНЕ VІІІ





Тримата верни приятели Бай Петко, Тенката и Спиро са седнали рано сутринта в кафенето, разглеждат новите вестници и бистрят политиката.

- Не й върви на съдебната система у нас и туй-то!

- Защо бе, бай Петко? – пита престорено Тенката.

- Туй да не можеш да намериш един нормален съдия за конституционния съд!

- Що, все ненормални ли слагат! – бъзика го Спиро.

- Не, бе! – троснато отговаря бай Петко – Какво се правиш на гръмнат с мокър барут. Всички кандидати се оказват в конфликт на интереси.

- Че то където има интереси, винаги има конфликти! – мъдро обобщава Спиро.

- Но туй са съдии, не може така, излагат нацията! – продължава да се пали бай Петко. – Къде отива респектът от съда?

- Проблемът е, че първо са хора, а после са съдии – подмята, хванал се за думите на бай Петко, Тенката. - И докато са хора, винаги ще са в конфликт на интереси.

- И глей кво се получава – от устата на бай Петко хвърчат слюнки. – Госпожа прокурорката не знаела с какъв бизнес се занимава сина й! Айде, де! Ние да не сме вчерашни.

- Не сме, от онзи ден сме! – пуска опозиционен откос Спиро.

- Синът продава на баба си фирма и майката, прокурорката, нищо не знаела за това. И още повече, че фирмата била регистрирана някъде на Канарските острови. Що там...да не се плащат данъци, що...- сам се пита и сам си отговаря бай Петко.

- Ами може нищо да не знае жената!... – репликира го Тенката.

- Да бе, не знае, нали и тримата живеели в един апартамент. Те какво – не се виждат на вечеря ли...?

- В един апартамент ли? – пита под мустак Спиро. – Значи живеят в триетажен мезонет и всеки си е на отделен етаж, затова не се виждат...Може...Мойта балдъза има такъв мезонет и постоянно ми се оплаква, че не вижда брат ми вкъщи. Как да го види! Когато тя е на първия етаж, той сигурно е на третия...После тя го търси на втория, той е на първия и...въобще голямо търсене пада.

- И после Цецо не бил прав!...- продължава бай Петко, без да се впечатлява от забележките на Спиро - Много си е прав човека дето вика – „Ние ги хващаме, те ги пускат” То тогава едва ли ще се намери съдия дето да не е в конфликт на интереси. Щом престъпниците са на свобода, значи съдиите са в конфликт на интереси.

- Ей това вече е велико дето го казваш! – хили се Спиро – ще си го запиша в дневника довечера. Това е лафът на седмицата. Изкърти плочките, ей! Направо изпада мазилката.

- Що – гледа го опулен бай Петко – Не е ли истина?

- Истина е, но лафът си е лаф! Аз така не мога да го измисля! Утрепа рибата!

- Аз рибата я трепим само у магазина.

- Знам аз, знам – припява Тенката – а дома трепиш жената.

- Е, стига де, само един път сам я трепал, но якичка излезна, още е жива! – и очите на бай Петко се разширяват от възбуда. – Те ако магистратките бяха поне малко като мойта жена, съдебната ни система нямаше да е на тоя хал...С железен юмрук щеше да се държи тя, с железен...и всички щяха да й имат респекта...на системата де, не на жената...Ленче...дай по още едно кафенце....

сряда, 5 декември 2012 г.

ТОТОНЕВОЛИ





В кварталната градинка се засичат двама пенсионери.

- Дончев, къде се губиш, бе братче? Цял ден те търся и не мога да те открия. Днес жената отиде да навести майка си и можехме да му дръпнем на спокойствие една табла.

- Остави се, Кире, то не е за разправяне. В пет часа съм станал сутринта и бягам да вардя ред. Като пристигнах пред обекта и какво да видя, километрична опашка. Направо коленете ми омекнаха.

- Ред за какво! – недоумява набора - Да не са пуснали в месарницата месо от кенгуру. Нали министърът вчера обеща по телевизията.

- Не за това! – бърше потта от челото си Дончев – Отидох да вардя ред пред тотопункта, джакпота тази седмица е 1 милион лева.

- Един милион!...И защо ти е този джакпот, бе комшо, та ние с тебе отдавна сме взели-дали.

- Че сме дали, дали сме, ама нищо още не сме взели от тая държава. Не мислиш ли че е време да го направим.

- И какво – подпитва Кирето. - Опашка викаш!

- Огромна опашка, казвам ти, чак до кръстовището. И един полицай раздава талончета с номерца.

- Номерца!

- Да, всеки да си знае номера...да няма бутане и туй-онуй.

- Аха! Виж ти! Регулировчик на тотопункта. Иновации в системата.

- Да отида аз в пет часа сутринта да пускам фиш и пред мен да има 178 човека. Кога е било това. И идва полицая и ми дава номерче 179.

- Въх! Не думай!

- Ей, мой човек, му думам аз, щото го познавам, айде, викам, пусни ме по напред. Ще ти дам два лева да се почерпиш. Стар човек съм, не ми понася чакането.

- Не може, вика той, на служба съм.

- Че нали затова те подкупвам, щото си на служба, викам му аз, ето ти три лева, но ми дай по преден номер. Не може да не си запазил ти. Нали сме си българчета.

- Не съм, вика, бате Ставри, ето виж, даже майка ми е два номера преди теб.

- А, така ли, че ти си по-зле и от Гюро Михайлов, викам му аз и му тегля една от нашите, ама той не чува това, аз така – вътрешно.

- Не го познавам, вика, този, от друго районно трябва да е!

- От друго е, от друго е, викам му аз.

- В крайна сметка, пусна ли тото или не.

- Пуснах, ама докато ми дойде реда, изтървах този тираж. Пуснах за следващия, но ако джакпотът падне, язък ми за чакането, за потенето, за всичко…И лумбагото взе да се обажда...

- Знаеш ли какво, Дончев!

- Не.

- Ако джакпота не падне и трябва пак да чакаш на такава опашка следващия път, обади ми се. Ще дойда и аз да чакам, ама ще взема и таблата да не скучаем.

- Браво, бе, комшо, как не съм се сетил за това. Значи има ли джакпот, играем табла вкъщи, няма ли джакпот, пак играем табла, ама пред тотопункта.

- Точно така.

- Да живее приятелството...джакпота!

- Да живее!