понеделник, 10 декември 2012 г.

У ЛЕНКИНОТО КАФЕНЕ VІІІ





Тримата верни приятели Бай Петко, Тенката и Спиро са седнали рано сутринта в кафенето, разглеждат новите вестници и бистрят политиката.

- Не й върви на съдебната система у нас и туй-то!

- Защо бе, бай Петко? – пита престорено Тенката.

- Туй да не можеш да намериш един нормален съдия за конституционния съд!

- Що, все ненормални ли слагат! – бъзика го Спиро.

- Не, бе! – троснато отговаря бай Петко – Какво се правиш на гръмнат с мокър барут. Всички кандидати се оказват в конфликт на интереси.

- Че то където има интереси, винаги има конфликти! – мъдро обобщава Спиро.

- Но туй са съдии, не може така, излагат нацията! – продължава да се пали бай Петко. – Къде отива респектът от съда?

- Проблемът е, че първо са хора, а после са съдии – подмята, хванал се за думите на бай Петко, Тенката. - И докато са хора, винаги ще са в конфликт на интереси.

- И глей кво се получава – от устата на бай Петко хвърчат слюнки. – Госпожа прокурорката не знаела с какъв бизнес се занимава сина й! Айде, де! Ние да не сме вчерашни.

- Не сме, от онзи ден сме! – пуска опозиционен откос Спиро.

- Синът продава на баба си фирма и майката, прокурорката, нищо не знаела за това. И още повече, че фирмата била регистрирана някъде на Канарските острови. Що там...да не се плащат данъци, що...- сам се пита и сам си отговаря бай Петко.

- Ами може нищо да не знае жената!... – репликира го Тенката.

- Да бе, не знае, нали и тримата живеели в един апартамент. Те какво – не се виждат на вечеря ли...?

- В един апартамент ли? – пита под мустак Спиро. – Значи живеят в триетажен мезонет и всеки си е на отделен етаж, затова не се виждат...Може...Мойта балдъза има такъв мезонет и постоянно ми се оплаква, че не вижда брат ми вкъщи. Как да го види! Когато тя е на първия етаж, той сигурно е на третия...После тя го търси на втория, той е на първия и...въобще голямо търсене пада.

- И после Цецо не бил прав!...- продължава бай Петко, без да се впечатлява от забележките на Спиро - Много си е прав човека дето вика – „Ние ги хващаме, те ги пускат” То тогава едва ли ще се намери съдия дето да не е в конфликт на интереси. Щом престъпниците са на свобода, значи съдиите са в конфликт на интереси.

- Ей това вече е велико дето го казваш! – хили се Спиро – ще си го запиша в дневника довечера. Това е лафът на седмицата. Изкърти плочките, ей! Направо изпада мазилката.

- Що – гледа го опулен бай Петко – Не е ли истина?

- Истина е, но лафът си е лаф! Аз така не мога да го измисля! Утрепа рибата!

- Аз рибата я трепим само у магазина.

- Знам аз, знам – припява Тенката – а дома трепиш жената.

- Е, стига де, само един път сам я трепал, но якичка излезна, още е жива! – и очите на бай Петко се разширяват от възбуда. – Те ако магистратките бяха поне малко като мойта жена, съдебната ни система нямаше да е на тоя хал...С железен юмрук щеше да се държи тя, с железен...и всички щяха да й имат респекта...на системата де, не на жената...Ленче...дай по още едно кафенце....

Няма коментари:

Публикуване на коментар