сряда, 5 декември 2012 г.

ТОТОНЕВОЛИ





В кварталната градинка се засичат двама пенсионери.

- Дончев, къде се губиш, бе братче? Цял ден те търся и не мога да те открия. Днес жената отиде да навести майка си и можехме да му дръпнем на спокойствие една табла.

- Остави се, Кире, то не е за разправяне. В пет часа съм станал сутринта и бягам да вардя ред. Като пристигнах пред обекта и какво да видя, километрична опашка. Направо коленете ми омекнаха.

- Ред за какво! – недоумява набора - Да не са пуснали в месарницата месо от кенгуру. Нали министърът вчера обеща по телевизията.

- Не за това! – бърше потта от челото си Дончев – Отидох да вардя ред пред тотопункта, джакпота тази седмица е 1 милион лева.

- Един милион!...И защо ти е този джакпот, бе комшо, та ние с тебе отдавна сме взели-дали.

- Че сме дали, дали сме, ама нищо още не сме взели от тая държава. Не мислиш ли че е време да го направим.

- И какво – подпитва Кирето. - Опашка викаш!

- Огромна опашка, казвам ти, чак до кръстовището. И един полицай раздава талончета с номерца.

- Номерца!

- Да, всеки да си знае номера...да няма бутане и туй-онуй.

- Аха! Виж ти! Регулировчик на тотопункта. Иновации в системата.

- Да отида аз в пет часа сутринта да пускам фиш и пред мен да има 178 човека. Кога е било това. И идва полицая и ми дава номерче 179.

- Въх! Не думай!

- Ей, мой човек, му думам аз, щото го познавам, айде, викам, пусни ме по напред. Ще ти дам два лева да се почерпиш. Стар човек съм, не ми понася чакането.

- Не може, вика той, на служба съм.

- Че нали затова те подкупвам, щото си на служба, викам му аз, ето ти три лева, но ми дай по преден номер. Не може да не си запазил ти. Нали сме си българчета.

- Не съм, вика, бате Ставри, ето виж, даже майка ми е два номера преди теб.

- А, така ли, че ти си по-зле и от Гюро Михайлов, викам му аз и му тегля една от нашите, ама той не чува това, аз така – вътрешно.

- Не го познавам, вика, този, от друго районно трябва да е!

- От друго е, от друго е, викам му аз.

- В крайна сметка, пусна ли тото или не.

- Пуснах, ама докато ми дойде реда, изтървах този тираж. Пуснах за следващия, но ако джакпотът падне, язък ми за чакането, за потенето, за всичко…И лумбагото взе да се обажда...

- Знаеш ли какво, Дончев!

- Не.

- Ако джакпота не падне и трябва пак да чакаш на такава опашка следващия път, обади ми се. Ще дойда и аз да чакам, ама ще взема и таблата да не скучаем.

- Браво, бе, комшо, как не съм се сетил за това. Значи има ли джакпот, играем табла вкъщи, няма ли джакпот, пак играем табла, ама пред тотопункта.

- Точно така.

- Да живее приятелството...джакпота!

- Да живее!

Няма коментари:

Публикуване на коментар