понеделник, 21 април 2014 г.

ПАМЕТ

Някога във светъл свян,


или в тъмно чувство

ще възкръсне, знам,

твоето изкуство.

То е камък остър,

то е вик красив,

като нежен поздрав,

или тъжен стих.

Като дом далечен,

като пита с мед,

животът млечен

пулсира още в теб.

Ръцете грубовати

винаги ще помня,

дълбаещи скалата

в една каменоломна.

Небето беше ниско,

земята твоя храм,

длетото ти лъчисто

твореше в огнен плам.

Сега в далечината,

смаляваш се по пътя.

След тебе светлината

изправя всеки ъгъл.

Няма коментари:

Публикуване на коментар