неделя, 14 юли 2013 г.

ЗА МИШКИТЕ И ОЛИГАРСИТЕ

Здравейте, мушмуроци! От учтивост ще ви кажа, че аз съм един от олигарсите. И не го крия. Признавам си го. Толкова дни вече ме разсмивате, за което отдавна искам да ви благодаря. И без това нямам време да ходя на театър, но вие ми го поднасяте на тепсия. И не си мислете, че играете в някаква драма, както искате да го изкарате. А това, което ни поднасяте си е жива комедия, при това с много суфльори и комичен миманс...И сигурно нямаше да се занимавам с вас, ако не бяхте измислили това с тази харта-марта, подписана от някакви псевдоинтелектуалци. С това направо ме пратихте при моя лекар...за да ми изпише хапчета против смях. Кво ви става, бе! Вие наред ли сте? Чавка ли е изпила мозъците ви? Как така ще ме махнете от тая държава. Че аз отдавна съм се срастнал с нея. Имам заводи, имам медии, имам министри, имам журналисти, имам политици, имам банки, имам пари и власт. Не завися от никого. Още по-малко от вас, нещастните плъхове, които се врат все където не трябва. Дори не си давате сметка колко сте я закъсали. И продължавате да лаете като кастрирани улични псета и да оревавате площадите с вашите смешни лозунги. Ще ви го кажа в прав текст. Да, ние, олигарсите ръководим държавата. От много години. В нас са всички управленски лостове. Ако нас ни няма, няма да има държава. Ние сме тези, които назначаваме и ние сме тези, които уволняваме. И никога не правим грешки. И сега сигурно ще кажете – да, ама в случая с Пеевски направихте грешка. Искам да ви уверя, че не сме направили грешка. И няма като някои дребни политичета с диоптри да вземем да ви се извиняваме или да си правим катарзиси.  Просто, искахме да ви видим колко струвате. Аджеба, що за матриал сте...Е, мерси..., видяхме ви...! Реагирахте според нашите очаквания. Което означава, че сме добри сценаристи. Колко дни мислите още да стърчите по площадите – месец, два, три...Извадихте късмет, че го направихме експеримента през лятото. Затуй сега се правите на много интелигентни и възпитани. Искам да ви успокоя и да ви кажа, че не можете да ни бутнете с пръстче. И много бих искал да ви попитам като не знаете кои сме, и като не знаете колко сме силни, как ще ни свалите от пиедестала...И също така много бих искал да ви отговоря – ние никога няма да се махнем от тая държава. Вие може да се махнете, ние – не. Ако щете променяйте Конституцията, ако щете променяйте избирателния закон, ако щете променяйте каквото си щете.  Нас не можете да промените. Нито нашето отнашение към вас. Досега бяхте тъжни и нещастни. Нищо не се променяше в тая държава години наред. И вие с право недоволствахте и мърморехте. На работа псувате политиците си, вкъщи тормозите жените си. Мъка, мъка, мъка! Как няма да излезете на протести! Ето защо и ние сменихме тактиката и решихме да ви съберем по площадите и да ви накараме да се усмихнете.  Гледаме ви сега отгоре и ви се радваме. Каква гледка! Родители излезли с дечица, с байрачета, с кучета. Студенти играят хора и развяват плакати. Полицаите се кипрят като фотомодели. Пеят се песни, скандират се лозунги. Не е ли красиво? И вместо да ни благодарите за това, вие излизате с някаква харта-марта против нас. Осъзнайте се, бе хора! Не си правете харакири! Играйте хора по площадите и се веселете, а недейте рита ръжена. Който и да изберете на власт, ние стоим зад него и го дирижираме. Властта никога не е била в ръцете на народа, няма и да бъде. Това, което искате, е химера, илюзия... Ама стига толкова съм ви приказвал. Казах ви всичко това за ваше добро. И с това мисля, че въпросът е изчерпан. А сега най-добре да дойдат...музикантите!

Няма коментари:

Публикуване на коментар