ТАЗИ НОЩ

Тази нощ, тази нощ гъмжи от комари,


къде ще изпием, приятелю, водката?

Въздух невидим по телата ни пари

и трепери терасата като лодка.

Чуваш морето пее песен солена

и упойва ни аромата на този бряг,

как да вдигнеш котва в такова време,

когато не всеки се ражда моряк.

Има пробойна, приятелю, има пробойна

в корубата стара на мислите – шлепове

и изтича оттам тежестта на олово

силата ни мъжка – за хилядолетия.

Но и това не ни пречи, стари друже,

с теб да грабнем очите си и да заминем

там, където не се раждат кучета,

там, където ще бъдем завинаги.