неделя, 9 януари 2011 г.

ДА БЪДА ИЛИ ДА НЕ БЪДА



Аз съм още неродено. И по-добре. Не искам да се пръквам на белия свят. За мен белият свят е тук, вътре, в корема на майка ми. Как хубаво съм се обзавел само. Нищо не ми липсва. Храната ми – храна. Парното ми – парно. Спя си блажено по цял ден и за нищо не мисля. Нямам бърза работа. А другите около мен все бързат. Виждам ги как рипат да излязат. Ама защо, ще попитате. Защото отвън си имат всичко. Чакат ги кошари, играчки, памперси и какви ли не екстри на бебешкото ежедневие.
Нероденото на Стилянова е обзаведено преди още да се роди. Чакат го само да се пръкне и ще му препишат къща на три етажа, с гараж и тавански помещения при това.
            Иванова чака близнаци. И те бързат. Има за какво. Освен апартаменти за всеки един от тях, имат на собствено име сметки в швейцарски банки. Туй долари, евра, франкове, за нищо ги нямат. Бъкани са. Фрашкани са. Парите им с лопата да ги ринеш.
            На Теодорова бебето само да си покаже нослето навън и я обличат като истинска кукла Барби. Баба и е завещала златни накити, а баща и е приготвил изненада – лека кола, Мерцедес. От по-малкия клас. Защото били дамски.
            На Апостолова нероденото още от сега се надува като широколистно дърво през лятото. Защото баща му е генерален директор на голям химически комбинат и ще го стяга за свой заместник. Хак му е!
            Само аз си стоя в коремчето и не бързам за никъде. Родителите ми живеят в гарсониера, 44 квадрата. Имам братче на година и половина, на което трябва да заема кошарата. Но тогава то няма да има къде да спи. Всичко е така наблъскано, че игла да хвърлиш, няма къде да падне. Част от библиотеката използваме за спалня, а в гардероба държим телевизора. И това без да броя кучето Рекси и котката Сара, които непрекъснато се карат за нещо си. И обръщат цялата къща с главата нагоре. Кажете ми, честно ли е да се раждам в такава обстановка. Та аз ще бъда в допълнителна тежест за родителите си. За да сложат за мен втора кошара, трябва да махнат или холовата гарнитура, или шкафа с дрехите, или цветарника, или фотьойлите, или…
Както и да го мисля, моето излизане ще бъде грешка. Никой няма да се зарадва вкъщи. Ситуацията може само да се влоши. Затова ще си лежа тук, вътре, и никъде няма да ходя. Защото докато сме вътре, всички сме равни. Нали така!

6 коментара:

  1. То да реши да излезе, все ще намерим начин да го гледаме.Само да дойде.

    ОтговорИзтриване
  2. Лили, проблемът е, че не иска да излезе!

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей неродено,
    Нека ти разкажа приказка, чух я от едни твои сенеродени :)
    Може пък да решиш да промениш това, над което да мислиш. Та...


    Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

    Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

    Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

    1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

    2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

    1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

    2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

    1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

    2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

    1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

    2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

    1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

    2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

    ОтговорИзтриване
  4. Вили, впечатлен съм!
    Добро попадение. То е като продължение на моя текст.
    Добре си ми дошла в блога.

    ОтговорИзтриване