четвъртък, 14 юли 2011 г.

У ЛЕНКИНОТО КАФЕНЕ ІІ



Тримата квартални дружки – бай Петко, Тенката и Спиро, пак са седнали в кафенето на Ленчето и бистрят политиката.
- Щели да проверяват на президента ловните му трофеи. Пише го на първа страница с ей такива букви. -  подема разговора Тенката. – Абе, Спиро, ти като си авджия, я ми кажи, отстрелвал ли си някога архар?
Спиро се чеше по главата, сякаш иска да си спомни преди колко време не е удрял архар.
- Архар и да съм искал, няма как да отсрелям, защото тия животни ги няма по нашите географски ширини. Има ги из руските степи. Веднъж ходих на екскурзия до Таджикистан и там, казвам ти, ядох  месо от архар. По-вкусно нещо не съм опитвал. Направо мозък. Ама и там архарите са изчезващ вид. Намират се само из резерватите.
- А из нашите резервати има само сърни и мечки – подема бай Петко.
- Сърни и мечки, казваш, ама знаеш ли барем какви са мечките? – обръща се към него Спиро.
- В смисъл, дали са мъжки или женски ли? – пита бай Петко.
- Не, в смисъл каква порода са?
- Ами какви са, кафяви мечки са, какви други. – недоумява бай Петко.
- За кафяви – кафяви са. Ама тънката ми мисъл беше, че повечето мечки из нашите гори са циркови мечки.
- Как циркови мечки? За такава порода не съм чувал. – опулва очи бай Петко.
- Ей така, циркови мечки означава мечки, дето са ги пенсионирали в цирка и понеже не могат да ги убият, ги оставят в някой резерват да си умрат на свобода.
- Много хуманно го намирам – обажда се Тенката.
- Да, ама ловните туристи не мислят като тебе.
- Че защо? – пита Тенката
- Защото те идват в България за лов на мечки и плащат луда пара за това. Нашите вземат парите, а пробутват на чужденците някакви хърбави подобия на мечки, които не струват и пет лева.
- Е, откъде знаеш, че е така? – ежи се бай Петко. – Малко ги преувеличаваш нещата.
- Знам, защото едни италианци ми разправяха как дошли у нас да ловуват и ги пуснали в един резерват за мечки, казали им че има мечка, но е разгонена и опасна, и да се пазят. И те тръгнали да търсят. Тук мечка, там мечка, нищо. И тъкмо наближили една хижа и що да видят. Пред хижата мечка кара колело. Опулили нашите италианци очи като пържени яйца. После се оказа, че някакво момче дошло непредвидено до хижата с колело, мечката както си обикаляла наоколо, като видяло колелото и го яхнала. Това и бил номерът в цирка. Да кара колело. Как да го забрави, милата. Смях се от сърце.
- Ами италианците – пита бай Петко – какво стана с италианците.
- Нищо. Взели си мечката в Италия, нали са си я платили. Искали и там да покажат същата атракция. Просто идеята им харесала.
- Ама че мечка – замисля се Тенката. – То добре, че не са я научили да гърми, щото, току-виж, изпозастреляла италианците, вместо те нея.
- Виж как се отклонихме, уж започнахме да говорим за ловните подвизи на президента Първанов. – сепва се Спиро. – Той архар може да не е отстрелвал, но диви кози и елени със сигурност. Пък за диви прасета да не говорим. Той тях отдавна, ама много отдавна не ги брои за трофеи. Ама за това ще говорим утре, щото жената ме чака да й занеса лекарствата. След половин час трябва да ги пие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар