сряда, 10 ноември 2010 г.

ПАУЛ СИ ОТИДЕ




Ай, че работа, значи!

Октоподът Паул, великият магистър на лотарията, гуруто на прорицателите, морското чудовище-гений, дето познаваше мачовете от световното първенство по футбол, най ненадейно вирнало петалата, пардон, пипалата. „Кофти, майна!” - би казал пловдивският кмет. „Стига, бе, бате!” – би извикал Ники Кънчев. „Къф е тоя, няма никакви задръжки!” – би ревнала Ивана. Но кой каквото ще да казва, Паул си отиде като знаменитост. Позна осем резултата от Мондиал 2010 и донесе печалба на хиляди запалянковци, които се довериха на способностите му. Е, потопи Германия в траур, но никой пророк не е приет в родината си.

Затова пък са основателни съмненията за неговото преждевременно физическо ликвидиране. Въпросът е кой би имал полза от това? Един твърдят, че е убит от Осама Бен Ладен, открил на американските тайни служби къде е скривалището му. Други шушукат, че това е работа на самото немско правителство, во главе с Анхела Меркел, която заповядала де се екзекутира мекотелото веднага след злополучния мач на Германия срещу Испания, което впоследствие било заменено от негов двойник, за да не се разбере измамата. Други виждат дългата ръка на могъщата КГБ, която разбрала от достоверен източник, че октоподът е пророкувал като секретна информация скорошен край на руската газова инвазия в Европа, което разбира се, не бивало да допуснат да стигне до медиите.

Според други, Паул е извънземно, изпратено тук на Земята да разузнава живота и нравите на хората, в частност, да научи и извънземните на футбол, защото били пощурели по него, като гледали преките предавания от ЮАР.

Ако питате мен, всичко това са шменти-капели!

Аз знам истинската причина за смъртта на знаменития октопод. Интересно защо никой не вижда или поне не предполага „българската следа” във връзка с този случай. А тя е очевадна. От няколко месеца в българското общество тече операция с кодовото име „Октопод”. Залавят се престъпни босове, разчистват се политически сметки, обществеността се държи в напрежение. Кой кого ще победи – мафията или държавата. Казвам ви го в прав текст. Паул всеки ден се информираше как върви операция „Октопод”, докъде са разплетени нещата и кои са задържаните лица. Има ли внесени обвинителни актове и кои са съдиите, които разглеждат делата. И много се радваше, че операцията върви успешно и че има сериозен напредък по задържането на виновните и някои от тях получават справедливи присъди. Особено се зарадва, когато задържаха т.н глава на Октопода. То беше изключително морално мекотело и не искаше името му да се замесва с нечистоплътни сделки и задкулисни интриги. „Октопод – това звучи честно!” го чуваха да казва често. Твърдеше, че политиката може да се играе като футбола – по правилата. И всичко беше наред с него до момента, в който пуснаха от ареста Алексей Петров. Това беше голям удар за него. Мисля си и съм убеден, че това го уби. Лично се почувства омърсен и за да не тежи тази гадост върху него, сам посегна на живота си. Да, точно така, самоуби се, заради едната чест. Защото той може да е животно, но кой е казал, че животните нямат достойнство.

Чувам, щели да му издигат паметник в Оберхаузен. Щели да съчиняват опера за него, щели да му слагат портретите навсякъде из града. Суета на суетите, всичко е суета, е казал някога Соломон. Животът опровергава всяка саможертва. А може би греша? Може би не се е самоубил. Може би Яне Янев ще ни каже от какво е починал октопода…Паул.

Да го попитаме, а!

Няма коментари:

Публикуване на коментар