вторник, 12 април 2011 г.

В СТРАНАТА НА БОБОЛУНГИТЕ

(ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА ЕДИН ЧУЖДЕНЕЦ)

Аз съм един обикновен европеид от Стара Европа.
От фирмата, в която реализирам трудовия си ентусиазъм, най-сетне ми разрешиха едномесечен отпуск. За да избягам колкото се може по-далеч и да не си спомням вечно киселата физиономия на шефа, реших да отида на Хавайските острови. Почти на другия край на света. Взех си самолетен билет, резервирах си хотелска стая с all-inclusive пакет и радостната перспектива от предстоящото приятно прекарване хармонизираше пропорциите на душата ми. Но добре са казали: "Много хубаво не е на хубаво". И скоро имах възможност сам да се убедя в това. Първо самолетът ни беше похитен от екотерористи, които поискаха да кацнем в африканската джунгла, за да привлекат общественото мнение за защита на изчезващите животински видове, поголовно изтрепвани от парвенюта, несъстоятелни политици и други бракониери. Да, обаче леталото ни попадна в антициклон и беше ударено от мълния. На всички пасажери бяха раздадени парашути и без да ни подканят втори път, ние изпонаскачахме, оставили самолета на произвола на стихиите. Под нас се разстилаше красива долина, по ливадите на която щъкаше добитък, чиито рога едва не възседнахме, приземявайки се. Пастирът ни уведоми, че сме попаднали в Боболунгия.
Замислихме се дълбоко къде ли сме чували за тази държава и унесът ни бе прекъснат от тътена на мощна експлозия - разбрахме, че самолетът ни се е разбил благополучно, и се сетихме, че Боболунгия е най-бедната и корумпирана държава в Европа, присъединила се към ЕС с последната вълна на разширяване...
Докато свалим парашутните си костюми, и вече се видяхме обкръжени от местна милиционерска банда. Обяснихме им какви сме и те ни закараха на разпит при самия им главатар, някой си Бобо, но когото е кръстена тази чудна държава. Той ни посрещна с кимоно и черен пояс на кръста и се извини, че го заварваме по време на сутрешна тренировка и медитация. Като разбра какво сме преживели, много се зарадва, защото за пръв път му се случвало да види живи самолетокрушенци. Обясни ни колко се радва, че сме оцелели, и че това е голямо признание за страната му. Снима се с нас и ни помоли никога да не забравяме как ни е спасил.
После ни поканиха за откриването на детска градина "Боболинка". Толкова сладки боболунгчета имаше, снимах се с тях за спомен, но на всеки кадър туловището на царя ни избутваше деликатно и на всички снимки се виждаха само той, боболунгчета и моми с питки. Бобо чупеше от питките и в доминираща поза поднасяше залците към момините устни - сцената бе изпълнена с озадачаваща, но напрегната еротика. Изнесоха ни рецитал в чест на своя патрон. Оттам се прехвърлихме на бобокортовете. Там нашият домакин опердаши на бърза ръка един боболунг, от който лъхаше на сяра и гориво. Бобо го би с една ръка, защото с другата говореше по бобофона и провеждаше субординация - обясниха ни, че всеки от правителството приказвал квото му дойде и началникът компилирал различните мнения в единна монолитна позиция. Тенисистите играха на вързано и вождът спечели десетки хиляди предизборни кебапчета.
След това посетихме музея на бобостралите. Там на филмова лента се разказваше тяхната история. Толкова удивителни неща. И за такива кратки срокове. Заради активната воля на Лидера. Не случайно тук всички го Боботворят.
От толкова впечатления не усетих как времето на моята отпуска отлетя като приказка. Това беше най-хубавата почивка в живота ми. За прощален подарък получих тениска с образа на Бобо. Като се върнах и разказах за преживяванията си, шашнах всички колеги с разказа за преживяванията си. Шефът също се ентусиазира и ме целуна по устата.
Всички си обещахме да отидем на тиймбилдинг в Боболунгия.

Публикувано във в. "Сега", 12.04.2011 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар