четвъртък, 30 август 2012 г.

СЮЖЕТ ЗА ЖЕГА





Ама, че жеги напоследък. Още от сутринта термометърът подскача на терасата ми и гони трийсетака. В такава жега направо мозъкът омеква. И човек гледа да не излиза на слънце. То както е тръгнало, министър Дянков може да наложи данък „сянка”. Като обикалям да си търся място за паркиране на колата из синята зона, гледам че най-напред се заемат сенчестите места. Ако финансовият „дилър” наложи данък „сянка” бая парички ще се търкулнат в държавната касичка. Ама добре, че не се е сетил, щото той си е схватливо момченце по принцип и това малко ме озадачава. То ако имаше чалъм, щеше да въведе данък „въздух”, ама не може. От Евросъюза не са го спуснали като директива. Затова аз ви казвам тия неща тихичко, само ги прошушвам и все едно нищо не съм ви казал. Те, в тая държава за идеи не плащат, ако плащаха, колко хора щяха да станат милионери. Аз например...Давал съм идеи на кандидат депутати как да влязат в парламента! Влизат и какво! Едно голямо нищо! За мен имам предвид! И едно благодаря не чух от тяхната уста. Давал съм идеи на начеващи бизнесмени как да привлекат клиенти и вниманието върху своя бизнес. Повечето от тях сега не се стигат, карат лимузини и джипове, ходят на почивка в швейцарските Алпи, а децата им учат в американски университети. Моя милост пак с пръст в устата. Утешава ме мисълта, че такава е съдбата на всички добри учители. Учениците им задължително ги надминават. Дори нещо повече - „моите” ученици влязоха вече в учебниците по история. Ако това не е признание за усилията ми, здраве му кажи!

Сега обучавам едни хъшлаци на футболна игра – стратегия и тактика. И макар че е жега тренираме упорито. Те си мислят, че само ритане му е майката. Майката – да, но не и бащата! Шегувам се, разбира се! Децата са разбрани, гълтат всичко, което им поднасям като материя. Отборчето засега е провинциално, но ще дойде време, когато от професионалните отбори ще искат моите момчета. Работя за мизерни хонорари, но всеки бъдещ договор на мой ученик с професионален клуб, ще ми донесе процент. Така че аз работа за собственото си бъдеще, и за това на българския футбол. Лично премиерът наблюдава моята дейност и е доволен от резултатите. Надявам се с негова помощ да сломим конкуренцията в групата и да вземем трофея. Обещал ми е при спечелване на първенството да направим разходка из съседните страни с правителствения самолет. Кажете ми, някога имали ли сме такъв премиер. Няма зима, няма лято, продължава да работи и да режи лентички. Ни горещина го спира, ни студ. Даже съм му дал идея да кандидатства в Книгата за рекордите на Гинес за най-много прерязани лентички за един мандат. Неговите съветници вече подготвят статистиката. Едва ли ще има конкуренция. Е, за това вече може да ме направят треньор на годината. Каква по-голяма награда зе мен от това. Ще почерпя дори. Даже и враговете си, за да се пукнат от яд...Ама и аз взех да ги приказвам едни, сигурно перкулясах от тая жега. Да имаше как да сложим един климатик да охлажда слънцето, ама няма. То май по-добре да си легна и да подремуцам малко, отколкото да допускам жегата да ми размеква мозъка, че както е тръгнало, може и някоя глупост да направя, пък тогава край с идеите, край с футбола, край с треньор на годината.

Аре – хоп!

Няма коментари:

Публикуване на коментар