петък, 7 септември 2012 г.

ТАЙНАТА МИСИЯ НА БАТМАН





Батман стоеше замислен в кабинета на премиера. Беше хванал с две ръце главата си, събирайки мислите си. Само за днес беше предотвратил пет семейни скандала, три сбивания в ромска махала, едно намушкване с нож в дискотека. Но електронният му мозък сканираше всичко, което се извършва в този момент в страната и косите му настръхнаха. Видя как депутат изнудва арендатор, разчете набързо с електронните си фибри как в пленарна зала се гласува лобистки закон, който ще спаси от наказание депутат от мнозинството. Видя далаверите, които се вършат в Здравната каса, изпомпването на бюджета от болниците, които си надписваха пари за неизвършени дейности. Видя празното портмоне на кака Пенка, пенсионерка от Младост ІІІ, която нямаше пари да си купи нужните й лекарства, а й предстоеше животоспасяваща операция. Видя как роми крадат кабели в едно шуменско село и как ги връщат като скраб в близкия склад за вторични суровини. Видя...всъщност, вече не знаеше какво не е видял. Затова поиска спешна среща с министър-председателя. Затова беше в приемната зала и го чакаше. Ето го и него, задаваше се усмихнат от другия край на залата.

- Батмане! – подаде му ръка премиерът - Радвам се да те видя на моя територия. Досега все по чуждите държави скиташ. Ето те най-сетне при нас. Мисля, че сме ти създали всички удобства за работа, нали така!

- Така е, г-н Премиер, така е! – Батман пусна една тънка усмивка, специално инсталирана за такива приеми. – Хотелът е добър, храната е прекрасна, командировъчните са приемливи. Но тук работата е толкова много, че не мога да смогна.

- Щом ти не можеш да смогнеш, какво да кажем за службите ни! – натъжи се министър-председателят. – Давай идеи как да ти помогнем.

- Искам да обуча още Батмани, за да можем да покрием територията на страната. Сега по едно и също време стават толкова престъпления, че аз не мога да бъда едновременно на хиляда места. Нали разбираш. Трябват ми обучени хора.

- Разбирам – глади темето си премиера - Поне сам виждаш на какво съм подложен. И искам да ти кажа, че досега аз изпълнявах твоята работа, но ми дойде в повече. И аз не мога да огрея навсякъде. Въпреки, че искам, но не мога. Но ти вече си се убедил в това сам. А я ми кажи, този вот на недоверие, дето за четвърти път ми го искат, ще мине ли.

- Няма как да мине, защото съм вързал кабелите така, че вносителите никога няма да получат мнозинство. Така че победата ви е гарантирана.

- Браво, Батмане! При теб издънки няма. Ще ти дам бонус. Друго какво да направя за теб.

- Искам хора, обучени от мен, начело на всички най-важни държавни институции. Искам разрешително за използване на СРС-та и допълнително заплащане за извънреден труд. Искам пропуски, с които да мога да влизам навсякъде и по всяко време.

- Ти ще ми дублираш службите! Не искам да се мешаш с тях.

- Службите ви са пълни с корумпирани ченгета, с доносници и с кариеристи, а честните хора се броят на пръсти.

- Шшшшшт, тихо да не чуе Цветанов. Тука грешиш. Това са мои хора, които аз лично съм поставил, за да държа под контрол всичко.

- Тогава нямате нужда от мен. Аз по-добре да отида в Румъния, защото там се заформя правителствена криза и имат крещяща нужда от мен. А са ми определили един фантастичен хонорар, за разлика от този на Дянков, който честно казано, ме обричаше на едно мизерно съществуване.

- Ех, тези пари, ех, тези пари! Само аз мисля глобално, всики други мислят на парче. То за пари всеки може да работа. Важното е да милееш за държавата, но ти си чужденец и не ги разбираш тия работи. Бягай в Румъния тогава, тя има по-голяма нужда от спасяване. Ние сме рай пред нея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар