понеделник, 16 януари 2017 г.

БЕЗСЪНИЦИ

В сън атавистичен
или в безлунна нощ,
все към тебе тичам,
моя яростна любов.

С дъх на залез и на вино
пада ниското небе.
Ято птици ме подмина,
ръкопляскайки с криле.

И в смълчаната поанта
на един последен стих,
падат моите тиранти
като пепел в пепелник.

В тихия вечерен свод
аз пристъпвам като хищник
и възкръсвам в друг живот -
бъдещ или пък предишен.

Лека нощ, едва продумвам.
Лека нощ, звездите спят.
Моля се да те сънувам

в някой по-прекрасен свят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар