В сън
атавистичен
или в
безлунна нощ,
все към
тебе тичам,
моя яростна
любов.
С дъх на
залез и на вино
пада
ниското небе.
Ято
птици ме подмина,
ръкопляскайки
с криле.
И в
смълчаната поанта
на един
последен стих,
падат
моите тиранти
като
пепел в пепелник.
В тихия
вечерен свод
аз
пристъпвам като хищник
и
възкръсвам в друг живот -
бъдещ
или пък предишен.
Лека
нощ, едва продумвам.
Лека
нощ, звездите спят.
Моля се
да те сънувам
в някой
по-прекрасен свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар