вторник, 31 януари 2017 г.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК



по Иван Вазов

Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни,
кой ли днес не те громи
със думи ядни и отровни.

Език си ти на мама и на тати,
на мутри и на гардове от сой.
Език си ти на родни депутати,
на лумпени и гении безброй.

Език окалян, обруган,
език, ненужен на мнозина.
Отнеха ти простор и блян,
задраскват образ и картина.

Разбра ли днеска колко плява
се крий в омайната ти реч,
с чуждици колко те раняват,
приличаш на тюрлюгювеч.

О, аз ще взема черния ти срам
да го направя мое вдъхновение.
Език охулен и презрян
от извратено поколение.

И пак ще те превърна в меч,
дори сега да си ранима -
красива моя родна реч,

единствена, незаменима.

Няма коментари:

Публикуване на коментар