по Иван Вазов
Език
свещен на моите деди,
език на
мъки, стонове вековни,
кой ли
днес не те громи
със думи
ядни и отровни.
Език си
ти на мама и на тати,
на мутри
и на гардове от сой.
Език си ти
на родни депутати,
на
лумпени и гении безброй.
Език
окалян, обруган,
език,
ненужен на мнозина.
Отнеха
ти простор и блян,
задраскват
образ и картина.
Разбра ли
днеска колко плява
се крий
в омайната ти реч,
с
чуждици колко те раняват,
приличаш
на тюрлюгювеч.
О, аз ще
взема черния ти срам
да го
направя мое вдъхновение.
Език
охулен и презрян
от извратено
поколение.
И пак ще
те превърна в меч,
дори
сега да си ранима -
красива
моя родна реч,
единствена,
незаменима.
Няма коментари:
Публикуване на коментар