Декември
си тръгва – снежен и тих.
С декември
поставяме край и начало.
Както искахме,
не го подредихме.
Както е
трябвало, тъй си стана.
Не зависи
от нас накъде ще вървим,
очите ни
още търсят посоки,
търсят огнище,
търсят любим,
търсят все
върховете високи.
Кой победи
е имал, кой е унил,
кой е
възкръснал от своята тленност,
кой закъснял
е, кой подранил –
нека да
бъдем пред себе си честни.
Да мъкнем
без ропот коравия кръст,
направен
по нашата мярка.
Да пазим
сърцето от ярост и мъст,
душата да
пазим от мрака.
И чашите
с вино – черно и бяло –
да вдигнем
в миг мълчалив.
С декември
поставяме край и начало.
Декември
си тръгва – снежен и тих.
Няма коментари:
Публикуване на коментар