четвъртък, 29 юли 2010 г.

КРИЗАТА СВЪРШВА ВЧЕРА



Всеизвестна истина е, че живеем във време на криза.

Истина е също така, че по време на криза печели най-вече сивият сектор. Истина е също така, че държавата фиксира бюджетен дефицит, който не може да запълни, без да предприеме рестрективни мерки. Народът въздиша целокупно и носи бремето на кризата. Но всички погледи са вперени във финансовия министър. Само той може да каже кога ще свърши тази криза. Финансовият министър, който приличал на Брад Пит с очила (по негови думи) следи изкъсо ситуацията и прогнозира решително, че кризата свършва през април. Април мина и замина, кризата не свърши. Май мина и замина. Кризата не свърши. Сега през юни, министърът с двойно гражданство ни посъветва:”Отивайте на море, кризата свършва!” Ами с какво да ходим, бе министъре? Когато от първи юли и газът поскъпна. А това означава, че още обедняхме. Ако можех с моята заплата да изкарам три дни на морето, сега ще изкарам два. Ами после, ти ли ще ме храниш!

То по нашето черноморие българи почти няма. И в Румъния има криза, но румънците са по нашето море, дето и румънска полиция си ги варди. Представяте ли си що румънци трябва да има у нас. И Гърците са в криза. Уж държавата им била пред фалит, но си ходят по море. Те пък ходят в Турция.Е, махнали им 13 и 14 заплата, хак им е. Но са им оставили основната, която е голяма. А нашата основна прилича на тринайстата заплата на гърка. Та коя точно криза свършва, не разбрахме. Нашата или вашата. Щото вие си имате държавен резерв и с лека ръка си бъркате в него. А ние вече и бели пари за черни дни нямаме. Те свършиха през зимата. Сега я караме на слънчеви батерии и на провидението.

Оная приказка за стълбата, на оня хубостник, дето много не го обичате, май излезе вярна. Колкото повече се издигаш в йерархията, толкова повече си внушаваш, че народът пее хвалебствени песни и дитирамби в чест на великата партия и нейния още по-велик вожд. Въобразяваш си, че държавата не може да преживее без теб и един ден и заемаш позата на пророк и учител на нацията. И пророкуваш ли, пророкуваш. Само, че за своите. Е, един двама ще метнеш зад борда като Румяна Желева и Лъчо Мозъка, но какво от туй. След всичко, което е правил тоя Лъчо, пак с малко се размина. Нали си остана депутат, значи в играта е още. Сега по-възпитано ще краде, и по-достойно. Макар че за назидание е по-добре да го изпратите някъде посланик. Колкото по-далече, толкова по-добре. В Япония например. Току-виж, че изучил изкуството на харакирито и в знак на доблестно самоосъзнаване си го приложи на практика. Макар че това не става само с четене. Трябва и акъл.

Питам се, с кой акъл финансовият министър е казал, че прилича на Брад Пит, но с очила. И понеже външна прилика много-много няма, значи остава да търсим вътрешна такава. Значи министърът се вживява нещо на актьор. И то първокласен. И то американски. (То верно, че оттам идва момчето) Сигурно това му е неосъществената детска мечта. Чак сега си обяснявам защо на проблема с кризата Дянков гледа като на сериал. Ами всичко, което прави в това министерство има печата на висше актьорско майсторство. С актьорски замах нарече учените в БАН феодални старци, с актьорска непринуденост се заигра с президента за милионите му. Сега с театрален жест ни изпраща на море, след като още по-театрално е обявил, че кризата свършва през лятото. Остава само да познае и годината и ще го наградим с „Оскар” за главна мъжка роля.

Няма коментари:

Публикуване на коментар