петък, 30 юли 2010 г.

БОРЕЩИЯТ СЕ С БИКОВЕ




Племето Апаши живееше на края на Дивия Изток. Славеше се с постоянните си набези към съседните племена от което беше произлязло и името му. А вътрешно се тресеше от племенни и махленски свади. Заради подобна свада, племето свали от високия му трон своя вожд и постави на негово място новия любимец на тълпата, Борещият се с бикове., съкратено Б. Б. Той беше прославен боец, доказал силата си в не една и две битки. Вигвамът му беше тесен да побере всички му бойни трофеи – скалпове на бледолики, бизонски и мечешки кожи, саби и огнехвъргачки. Хората го обичаха, защото говореше на техния език без преструвки и лицемерие. Каже ли Хау, значи Хау! Тън-мън няма!

След като стана вожд на племето апаши, Б.Б. побърза да ревизира всички сделки с бизонски кожи и с царевица на стария вожд и констатира огромни нарушения. Оказа се, че старият вожд, С.С., т.е. Самотният в степта, е продавал една бизонска кожа по два, че и по три пъти и по този начин е натрупал неправомерно богатство. Продал също така най-хубавата част от племенните гори на свой роднина само за няколко бобърови кожи. Не стига това, ами се съгласил със спирането на водното колело, намиращо се в близката река, само за да угоди на Конфедерацията на бледоликите братя, живеещи отвъд Дивия Изток. Това беше позор за племето. Да сваля пера пред чуждоземци и да изпълнява решения, взети на стотици километри от тяхното живописно кътче. Б.Б. не само че пусна отново водното колело, но прекара канализация за цялото население. Сега вече не беше необходимо да се ходи пеша или на кон километър-два до реката, за да се донесе вода. Реката беше дошла в пределите на племето. Разбира се, в своя вигвам Б.Б. освен канализация, беше си направил душ кабина и джакузи, които обаче рядко използваше, поради прекомерната си заетост.

За да направи икономии Б.Б., съкрати бюджета на племето драстично, като закри няколко ведомства, завещани му от предходния вожд. Така например беше закрито Звеното за борба с тигрите. Също и Звеното за преброяване на кленовите листа. Но пък времето налагаше създаването на нещо ново, което нарекоха Звено за борба с полските мишки. Но то имаше повече екологична функция, с цел да се запазят в популация определени видове полски мишки, които бяха на изчезване. А Звеното за бране на шишарки редуцира значително, като в него останаха да работят само директорът, който изпълняваше и снабдителски функции, зам.директорът, който по съвместителство беше и общ работник и портиерът, който трябваше да следи дали първите двама си носят винаги пропуските, когато влизат в учреждението. При липса на пропуските, първите двама не бяха допускани на своите работни места, като по тоя начин се постигаше икономия на заплати.

Най-много радости Б.Б. донесе на децата. Малките индианчета благоговееха пред него. Част от реката, той превърна в гребен канал, в който освен кану-каяк, се изучаваха водни ски и подводно ориентиране. А ритането на кълбо от видрова кожа той превърна в национален спорт.

На пенсионерите отпусна помощи във вид на царевица, тютюн, без бандерол, и по едно шише огнена вода на месец. Ето защо го обичаха малки и големи. Индианските поети съчиняваха епоси за него, а художници и скулптори го овековечаваха с художествени платна и статуи.

Ето една малка част от популярна песен, изпълнявана тържествено с върбови свирки в негова чест.

„Борещ се с бикове знай, предстоят ти победи велики,

пред теб ще треперят от страх всички бойци бледолики.”

Фолкпевици пеят за него „Сто процента си мъжкар, заведи ме ти на бар, после ще ти се предам, че нали си с черен дан.”

А ето част от една народна песен, изпълнявана от оркестъра на Горан Брегович:

„Шарен чорап плете Бойк, шарен чорап плете,

много бързо плете Бойк, много бързо плете,

то не било шарен чорап, а било стрелба

с калашников, с калашников, дум!”

Няма коментари:

Публикуване на коментар