петък, 30 юли 2010 г.

ТРОТОАРИ




Ама то, едни тротоари! Бегай от тях! В краката си ли да гледам, хората ли. Не, че има нещо за гледане. Главната пълна с народ. Шадраванът плющи с вода. Две циганета го измерват с голи тела. Няма какво да изпусна. Фучат лимузини, и то основно джипове – все едно се намирам в лондонското сити. А то, провинция скапана! Вървя и гледам тротоара. Да не се спъна. Тука има плочка, тука няма. Като в оная игра. Само дето оная игра може да не я играеш, а тая я играеш всеки ден. Задължават те. Както навремето униформите в техникума, дето учех. Първите няколко дни се правиш на интересен и ходиш с дънки. Ако мине номера. Ама като те накажат, като те изтипосат пред цялото даскало и като вземат да ти се присмиват всички, влизаш в пътя. И сега искат да връщат униформите. Тъкмо свикнеш със свободата и пак в калъпа. Свободата е за свободните, а ние сме роби. Роби на самите себе си.

Ваксаджията ме зяпа в краката. Зяпай, колкото си искаш, аз обувки не лъскам. Никой не ме гледа в краката. Всеки ме гледа в ръцете. Ще бутна ли нещо. Ако не бутнеш, може да си избърши обувката в тебе. А може и да покаже милост. Като ме гледат с костюм, си мислят, че съм голяма работа. А аз, безработен, от шест месеца. Заболя ме задника да търкам столовете по кафенетата. Нося куфарчето за тежест. Като ме гледат, да цъкат с език. Добре, че не знаят какво има вътре. Пистолет има. Да се гръмна някой ден. Ей тъй, пред всички. Заставам на площада, отварям куфарчето и залепвам дулото за слепоочието. Изчаквам да се събере тълпа. Трябва да има зрелище. Бавно натискам спусъка и …щрак! Отбой! Не съм го заредил. Значи ми е рано да се гърмя. Достатъчно е, че поне опитах.

Може пък да си намеря работа. То къде ли няма безработица. И в Америка има. Макар че там безработни са търтеите. Дето нищо не им се пипа. А на мен ми се пипа, чак ме сърбят ръцете. Дали да не стана мутра. Костюм имам, куфарче имам, пистолет имам…Е, нямам дебел врат, ама, вместо мутра ще ми викат мутричка. На галено. Шарен е света, всичко има в него. И поезия има, и тиня има. Ако се имаш за прасе, в тинята ти е добре. Важна е гледната точка. От тия тротоари нищо не мога да видя. Светът минава покрай мен, аз зяпам плочките. Демокрацията е виновна. Всеки прави това, което не разбира. Безработният строител трябва да прави тротоари, а той гледа крави. Безработният даскал изчуква коли, безработният машинен инженер кара такси. Цялата ни държава е като тоя очукан тротоар. Гледаш я под вежди и викаш - тука има, тука нема! И винаги си изпързалян. Поне да го направят член от Конституцията. Изпързалването имам предвид! Един вид, да стане задължително, като с униформите. Да не ни е яд после. Даже може и като предмет в училище да се въведе. С отделни подраздели. Рутинно изпързалване. Професионално изпързалване. Изпързалване за всеки случай и изпързалване по всяко време. Поне да сме спокойни за децата си. Че това дето го учат, ще им бъде полезно в живота…

Ама, че тротоар. Не мога да вдигна глава от него. А светът минава покрай мен и сякаш го чувам да ми подвиква - тука има, тука нема!

Няма коментари:

Публикуване на коментар