ГЛУПАВ СЪН - НОЩ СЛЕД НОЩ

- Докторе - казва току-що влезлият пациент - от известно време насам имам проблеми със съня.

- В какъв смисъл? - пита докторът. - Спите повече или по-малко?

- Спя по два-три часа максимум - оплаква се пациентът. И сънувам ужасни неща.

- Лошо! - казва докторът. - Дайте да ви чукна коленете.

Пациентът вдига крачол.

- Лошо - казва докторът, след като проверява рефлексите. - Съблечете се да ви преслушам... Дишайте!

Пациентът диша.

- Не дишайте!

Пациентът не диша.

- Лошо - казва докторът. - Я легнете за една кардиограма... Лошо! Лошо - дълбокомислено заключва той. - Имате аритмия и може би исхемична болест, но не това е основният ви проблем.

- Аритмия викаш... - чеше се там, дето не го сърби пациентът. - И това не е всичко, викаш... Сигурно става така, защото в малкото време, в което спя, сънувам само магистрали.

- Сънувате магистрали! - повдига вежди докторът.

- Да. Едната вечер сънувам магистрала "Тракия", на другата - магистрала "Люлин", на третата - магистрала "Хемус"... И така, всяка вечер сънувам по една магистрала.

- И какво толкова им сънувате на тези магистрали.

- Сънувам ги, че са готови, а по тях не се движат автомобили.

- И защо по тях не се движат автомобили? - пита специалистът. - Нали са готови!

- Ами заради горивото... Скъпо било...

- Е, и!

- Ами хората вървят пеша по магистралите.

- Но това не е позволено от Правилника за движение - възразява докторът.

- Знам - казва пациентът. - Но в съня ми е така. Вървят на върволици като три синджира с роби, както се пее в песента.

- Е, чак като три синджира с роби... Твърде интересен, но всъщност доста глупав сън.

- Сам разбирам, че е глупав, но не мога да се отърва от него... Някои хора припадат от горещината, а чешмички с вода край магистралите няма. Има само бензиностанции, а по разклоните ме дебнат кандидат-министри.

- Да, това е често срещан мотив: жаден си насън и не можеш да се напиеш. Прегръщаш жена, превръща се в демон... Но нали на бензиностанциите има вода? - връща се пак на съня лекарят.

- Не дават вода, без да се зареди с гориво. Пък хората нали са пеша...

- Тъй, тъй! И какво сънувате още...

- Сънувам, че магистралите нямат край. Тези, които са тръгнали от София за морето, стигат някъде до Пловдив и повече не могат да продължат. Най-издръжливите стигат до към Стара Загора и там припадат.

- Припадат значи. И кой ги кара да ходят? - недоумява лекарят.

- Нямам представа. Може би, защото такава инфраструктура като блян все трябва да се ползва някак. Но припадат от умора. Линейките стоят до магистралите и чакат хората да припаднат. Защото по магистралата не бива да става задръстване... Нали разбирате?

- Разбирам, но и това е доста глупаво, с извинение.

- Та който припадне, в линейката и веднага в болницата. Лошото е, че свободни места в болниците няма. Нафрашкани са до коридорите и стълбищата с магистрални пешеходци.

- И какво правим в такъв случай?

- Трябва да правим нов вид болници - магистрални.

- Виждате ли положителен изход от положението?

- Да. Като сменим премиера, всичко ще си дойде на мястото - поглежда дяволито пациентът.

- Ех - въздиша лекарят. - Знам, че не страдате от политически конюнктивит, а само ме тествате за вярност.

- Ех, докторе, страшен си мозък, но трябва да ми предпишеш нещо. Не искам да сънувам повече пешеходни магистрали.

- За съжаление, такива хапчета все още няма открити.

- Значи, докато съм жив, ще сънувам магистрали?

- Не, обратно - коригира го докторът. - Докато сънувате магистрали, ще сте жив.

- Това звучи по-добре.

- Така е, уверявам ви.

Публикувано във в. "Сега", 13.06.2011 г.

У ЛЕНКИНОТО КАФЕНЕ

Сутрин. Тримата приятели от квартала – бай Петко, Спиро и Тенката, си пият кафето при Ленчето и бистрят политиката на гладно. Спиро чете новия вестник и току-подвиква.

- Мама му стара, нашият премиер бил най-бедният в Европа, четохте ли?  Чак ме е срам от него. ..Така пише тука, не лъжа!

Тенката му приглася.

- Затова в Европата никой не ни взема насериозно,  Спиро! Беден премиер, бедна държава – ама или е наистина бълък или краде така, че никой да не разбере.

Бай Петко не може да не се намеси.

- Всички крадат, той да не мислите че прави изключение. Къде отиват парите от митниците, мислите. Бие го парата, ви казвам, та две не види.

- Наше момче е, народно! – опонира им Спиро. – Като малък филия с мас е ял и картофки си е вадел от нивицата. На такъв мога да му вярвам, не е като някое юпи.

- И аз съм ял филии с мас, но както виждаш, не съм станал премиер – засяга се бай Петко.

– То не става само с ядене, и акъл трябва! – хваща се за рекламата Спиро.

- К`во е това юпи, бе Спиро, не съм го чувал? – пита Тенката.

- И аз не знам какво е точно, но пък купешко ми звучи, може би е технократ от нов вид, ново поколение политлумпени, дето се учили в чужбина и главите им пращят от знание, такова нещо, де!

- Те като им пращят главите, нещо смислено да са направили! – емва го Тенката. – Главите им са пълни само с комисионни и с консултантски хонорари  и с к`вото може да падне от някъде. Аз предпочитам главите им да са празни, щото да се вслушват у хората и да милеят за народа. Ама кой ти гледа днес народа…Смирненски като е писал „Приказаката”, днешните политици е имал предвид.

- Тъй, тъй! – съгласява се бай Петко. - Ами чухте ли, че Корнелия Нинова я нахапало куче.

- Това куче трябва да е било правителствено, щом е заръфало опозицията. – върти очи Тенката. – Що не ухапа някой гербер, а? Направо ми мирише на лов на вещици.Станишев едно време от това се опасяваше и ето на, стана си баш така.

- Какъв лов на вещици те гони, Тенка, просто кучето е било разгонено, и мъжко при това. Случила се Корнелия, можеше да се случи и Мая Манолова, въпрос на късмет.

            - А какво ще кажете за онова изказване на Уорлик, че у нас имало две съдебни системи – една за бедни и една за богати. – отклонява разговора Спиро

            - Прав е! – бърза да вземе думата бай Петко. – Че дали не са и три. Да сте видели един магистрат да влезе в затвора. Или един политик, или бизнесмен. Три години дадоха условна на онзи, дето лъгал за милиони с ДДС-то – Ковачки ли, как беше?

            - Ама защо трябва Уорлик да ни го казва, ние не го ли виждаме? – пита Тенката.

- Нали знаеш, че Темида държи една везна. – обяснява Спиро. – Макар и с превръзка на главата, тя гледа кой какво слага на везната и дали тежи достатъчно.

- Ако питат мене – пали се бай Петко – всички политици са за затвора, барабар с Темидата. Но понеже те няма да отидат при Вальо Топлото,  аз затова мисля да бягам от тука.

- Че къде на стари години, бе старче? – пита Спиро. – Кой е приритал за теб?

- Внуците ме викат в Англия. Мисля лятото да отида. Казват, че търсели много охранители. Искат само да се оправя с английския.

- Ми ти нали бъкел не вдяваш? – кокори се Спиро.

- Затова завчера се записах на интензивен курс. За два месеца и съм готов. Само дето още не съм решил като отида там за либералите ли да бъда или за консервите. Ама и това ще се нареди. Аз само да стъпя един път на Хийтроу…Ленче, дай по едно кафенце от мен. Аз черпя. За ингилишкото ми бъдеще…Плиийз!

ИЗ ЖИВОТА НА ДУПКЕСТАН

Але-хоп!

Ама, че държава сме! Както е казал поетът – „като една човешка длан”. Но е забравил да добави – „осеяна с дупки” Защото това, което тогава е било само поетическа метафора, днес си е самата прозаична истина.

В Германия преди време един баварец излезе с предложение всеки порядъчен гражданин да си закупи по една дупка и да си я стопанисва. Цената на покупката е символична, колкото да се знае, че дупката е на някой. Държавата изготвя за целта съответния знак, на който е нарисувана дупка и пише името на собственика.

Колко просто и красиво!

Защо да не внедрим идеята и у нас. Дори е за препоръчване, защото ако в Германия  има 15-20 дупки, у нас те са хиляди. За целта дори предлагам да се създаде ново министерство на дупките. Чиновниците от това министерство веднага могат да се заемат с продажбата на дупки и дори да създадат нова пътна карта на страната, на която освен магистрали и други пътища, се обозначат и дупките. Първо, това ще улесни водачите по пътищата, които ще се ориентират лесно в дупчестата обстановка, което пък ще спести много нерви и пари за ремонт по автомобилите.  Второ, собственикът на дупката ще бъде зачислен в общината по надлежния ред, което означава, че освен всичко, ще трябва да внася и годишен данък дупка. Парите от този данък и от покупката на дупката  отиват в специален фонд „Дупки”. С парите от този фонд ще се асфалтират дупките или ще се закърпва някоя дупка в бюджета. По преценка на финансовия министър. Трето, ефектът от това ще бъде увеличен приток на чуждестранни туристи, които ще искат да се уверят със собствените си очи, че такова нещо се случва в ХХІ век в държава, членка на Европейския съюз и НАТО. Четвърто, децата ще бъдат възпитавани още от най-ранна детска възраст в любов към дупките. Пето, някои от по-сполучливите дупки биха могли да се превърнат в музеен експонат, нещо като туристическа атракция и да бъдат включени от туроператорските фирми за задължително посещение. В близост до дупката може да се построи ресторант, а там където предполага и хотел, за да могат развълнуваните туристи да се наслаждават по-дълго на култовото място. Екскурзоводите ще разказват историята на дупката и от колко превозни средства са останали експонати в нея. Шесто, от родната кинематография биха могли да направят продължение на един сериал от близкото минало, с работно заглавие  „Ние сме на всяка дупка”. Седмо, в университета може да се въведе нова дисциплина „Психология на дупката” или „Основи на дупкологията” На всички завършили е гарантирана работа в новосформирания Център за мониторинг и управление на дупките. Списъкът може да бъде продължен до безкрайност. По-важното е да се гледа на него като на въпрос от национално значение, защото той пряко е свързан с националната сигурност на държавата. Нека заедно се обединим около дупките, за да не се превърне България в дупка на картата на Европа.

Але-хоп!

ПРОБИВ В СИСТЕМАТА

- Шефе - обърна се сержантът към своя пряк началник, - имаме лоши новини!
- Още като станах тази сутрин с левия крак, и разбрах, че нещо лошо ще се случи. Много добре знаеш, че лошите новини не се харесват на началниците горе - каза капитанът и посочи с пръст.
- Затова идвам първо при вас!
- Е, казвай, не ме дръж в безтегловност! - сопна се началникът.
- Някой току-що е направил пробив в системата за сигурност. Засякохме в скайп трансфер на числа и знаци, които точ в точ повтарят кодовете ни за достъп до най-най-най-секретните данни, които няма право да чете дори Президентът! Трансферът е между профили с никове Nick_02 и Pi4_02. Това пък са паролите до папките с компромати - това е откровена провокация на невидим и вероятно опасен противник!
- Пробив в системата! - бръчките по челото на капитана заиграха като телевизор, който търси сигнал. - Невидима заплаха... Пръкнал се е някой нов Асандж, но по-зъл и по-гениален! Тествахме системата хиляда пъти с най-добрите щатни хакери на Пентагона и всичко беше перфектно. Ти сигурен ли си в това, което казваш?
- Напълно! - отговори сержантът и подаде данните, потвърждаващи пробива в системата за сигурност на Пентагона.
Капки пот избиха по сбръчканото лице стария боец. Той ги обърса и извика помощниците си. След минута тримата козируваха пред него.
- Как ще ми обясните това? - показа им той разпечатките от разузнаването. - Нали системата беше безупречна! Нали давахте пълни гаранции за сигурност! Кажете ми, ако сте синове на Съединените щати, къде сбъркахте? Ако трябва, системата да се тества още сто хиляди пъти, но искам отговор... Но това после, а сега ми дайте айпитата на двата скайпа, по които са изтекли кодовете и да действаме. Проверете дали няма някакви шменти капели с прескачане на сървъри и тинтири-минтири. Ако не овладеем положението до час-два, ще трябва да докладвам горе и мисля, че си давате сметка какви ще са последствията!
- Но, шефе! - обади се един от помощниците. - По принцип няма опасност от пробив дори теоретично, а как...
- Оставете теорията на теоретиците - сопна се капитанът. - Току-що някой е направил практически пробив в системата. Това означава, че е разбил кода за достъп и националната сигурност е застрашена, а за нашите отговорни постове не ми се и говори. Действайте... Now!
...Неизвестният извършител действаше от територията на България, в района на с. Голямо ливаде. За случая беше уведомен американският посланик в България, той от своя страна уведоми министъра на вътрешните работи на страната. Беше вдигнат спешно екип от антимафиоти, които след минути влязоха с гръм и трясък в селска къща, където завариха баба Пенка и нейното внуче, Николайчо. Баба Пенка тъкмо беше сготвила смилянски фасул в глинено гърне и си тананикаше стари градски, а малкият Николайчо си решаваше задачите от сборника по математика за трети клас.
Малкият бе закачен на закачалката да не пречи и висна на тирантите си, бабата подгони антимафиотите с черпака, обезвреди ги и след първоначалната суматоха лека-полека нещата се изясниха...
Николайчо си чател със своя приятел Краси, който живее с техните във Вашингтон (в тях протече аналогична операция на американските служби). Изпратил Николайчо отговорите на задачите, за да провери дали е решавал правилно, тия пък отговори по прищявка на съдбата пробиват кодовете за сигурност на Пентагона. По-късно се изясни, че тези задачи са всъщност нерешими...
Американският посланик отправи протестна нота към българската страна с настояване в бъдеще да не се допускат нерешими задачи в сборниците по математика, а авторите, които не се съобразят с това, да бъдат наказвани с цялата строгост на закона, стига България да е преодоляла слабостите на съдебната система на две скорости. В Пентагона смениха кодовете, а баба Пенка подбра антимафиотите да й поправят вратите и да подредят след екшъна, който всъщност достави неизразимо удоволствие на Николайчо, макар да го изгледа, висящ на тирантите си.
После дружно ядоха с най-голям апетит боба на баба Пенка, накрая поискаха и рецептата и всички се снимаха за спомен на едно диванче.

Публикувано във в. "Сега" - 19.05.2011.

ПЪРВОМАЙСКИ ПОДХОД

 Ненчо Добрев, Иво Балев

Враца. Тържество по повод 90-годишнината от основаването на футболния клуб "Ботев" Враца ще се проведе днес...
От 17:30 часа на стадион Христо Ботев" започва приятелски мач между ветерани на "Ботев" Враца и сборен клуб от ветерани на софийските клубове. Участие в мача вземат министър-председателят Бойко Борисов, министрите Тотю Младенов и Мирослав Найденов.

01 май 2011 07:38 Агенция "Фокус"

***
Вчера в късния следобед тъмен субект в шлифер и каскет, влезе в редакцията и остави флашка, придавайки си такъв образ, сякаш ни завещава Мойсеевите скрижали.
Прослушахме файла от флашката - оказа се извънредно заседание на кабинета, проведено в паузата между първо и второ полувреме на горецитирания футболен мач с участието на ветерани, министри и премиер.
Следва стенограма от заседанието.
***
БоБо: Министри, събрал съм ви в тази ухаеща на мъжка пот съблекалня, за да ви споделя мислите си във връзка с днешния празник на труда - първи май, неделя. Ние отбелязваме Деня с труд, но аз искам да помислим с тая глава (чува се почукване на дърво), как да направим празника привлекателен и за българския народ, прочут с трудолюбието си, което споменавам не от популистки съображения, а защото съдя по себе си. Аз се трудя навръх 1 май, ето вие също опъвате каиша като едни достойни синове на работническата класа.
След падането на социализма 1 май продължи да е официален празник, но държавната власт изостави ангажимента си към трудещите се, които не са изгубили желанието си да манифестират своята работническа солидарност. Този празник е червен, дума да няма, Знаете, че Комунистическата партия мен ме е травмирала още от свинскомасления ми период, но ние не можем с лека ръка да отхвърлим доброто от ония времена. Ето аз виждам желанието на моя народ да излезе по улиците и шосетата в този макар дъждовен ден.
Тричко Тричков*: Тия, да ви кажа, протестират срещу цените на горивата...
БоБо: Трай бе, шушумиго, това не са протестанти, а манифестанти! Винаги съм казвал, че единственият проблем на правителството е лошата комуникация, а ти си с последно предупреждение. Мери си артикулациите.
Tzv Tzv: Нашият премиер е забележителен с това, че постоянно мисли за народа си. С едната ръка рита благотворително, с другата мисли за народа си.
БоБо (обидено): Но казват, че не съм слънце - да огрея навсякъде.
Тричко: Слънце сте, г-н премиер - вие ту изгрявате над "Белене", ту залязвате. И слънчевият диск цопна в мътните води на гьола, ако позволите да ви възпея по тоя начин, за да загладя неприятното впечатление отпреди малко.
БоБо: Какво?! Някой каза ли нещо?!
Ал-Рашидов: Колегата Трайков потвърди моята теза, че както човекът изпитва потребност от изящното, така и държавата има нужда от национална култура. Трудът на твореца е ужасен, тежък, неблагодарен. Гърчиш се като змия на жарава, пари харчиш, напъваш се и никак не можеш да знаеш - шедьовър ли ще снесеш, или поредното унило изпражнение. Това във връзка с деня на труда го казвам.
Росен Олелиев: А според мен колегата Тричко казва, че само вие сте способен да огреете навсякъде. Вие сте откривател и както откривате магистрални лотове, така ще преоткриете Първи май. Ще ви направим хубаво тържество с рязане на ленти и моми с питки.
Tzv Tzv: Моите момчета ще се погрижат за излезлите по улиците да почувстват духа на празника и да осъзнаят, че са на манифестация, независимо какви идеи са имали. Заедно с транспортния, военния и земеделския министър ще подредим - цивилни автомобили, таксита, маршрутки, автобуси, тирове, селскостопанска техника, военни установки и най-накрая - страшилището на южните морета - фрегатата "Дръзки"; ще я прекараме и нея по жълтите павета, колко му е. Човешкият фактор ще го строим със социалния министър - фермери, безработни, циркаджии, безработни, каруцари, безработни и т.н. Аз ви виждам, г-н председателю, как приемате парада на официалната трибуна, а от дясната ви страна стои един добър приятел, от когото зависи изпълнението на националния бюджет...
БоБо: Хубави идеи давате, момчета, само че за догодина, днеска няма да стане. А сега, раз-два, паузата свърши, да размърдаме старите си кокали и да идем да си довършим мачлето, че работата нас чака, няма кой друг да ни я свърши!
_________
* Министър от кабинета, известен с това, че публично са му правили тричане.

Публикувано във в."Сега" на 02.05.2011 г.

В СТРАНАТА НА БОБОЛУНГИТЕ

(ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА ЕДИН ЧУЖДЕНЕЦ)

Аз съм един обикновен европеид от Стара Европа.

От фирмата, в която реализирам трудовия си ентусиазъм, най-сетне ми разрешиха едномесечен отпуск. За да избягам колкото се може по-далеч и да не си спомням вечно киселата физиономия на шефа, реших да отида на Хавайските острови. Почти на другия край на света. Взех си самолетен билет, резервирах си хотелска стая с all-inclusive пакет и радостната перспектива от предстоящото приятно прекарване хармонизираше пропорциите на душата ми. Но добре са казали: "Много хубаво не е на хубаво". И скоро имах възможност сам да се убедя в това. Първо самолетът ни беше похитен от екотерористи, които поискаха да кацнем в африканската джунгла, за да привлекат общественото мнение за защита на изчезващите животински видове, поголовно изтрепвани от парвенюта, несъстоятелни политици и други бракониери. Да, обаче леталото ни попадна в антициклон и беше ударено от мълния. На всички пасажери бяха раздадени парашути и без да ни подканят втори път, ние изпонаскачахме, оставили самолета на произвола на стихиите. Под нас се разстилаше красива долина, по ливадите на която щъкаше добитък, чиито рога едва не възседнахме, приземявайки се. Пастирът ни уведоми, че сме попаднали в Боболунгия.

Замислихме се дълбоко къде ли сме чували за тази държава и унесът ни бе прекъснат от тътена на мощна експлозия - разбрахме, че самолетът ни се е разбил благополучно, и се сетихме, че Боболунгия е най-бедната и корумпирана държава в Европа, присъединила се към ЕС с последната вълна на разширяване...

Докато свалим парашутните си костюми, и вече се видяхме обкръжени от местна милиционерска банда. Обяснихме им какви сме и те ни закараха на разпит при самия им главатар, някой си Бобо, но когото е кръстена тази чудна държава. Той ни посрещна с кимоно и черен пояс на кръста и се извини, че го заварваме по време на сутрешна тренировка и медитация. Като разбра какво сме преживели, много се зарадва, защото за пръв път му се случвало да види живи самолетокрушенци. Обясни ни колко се радва, че сме оцелели, и че това е голямо признание за страната му. Снима се с нас и ни помоли никога да не забравяме как ни е спасил.

После ни поканиха за откриването на детска градина "Боболинка". Толкова сладки боболунгчета имаше, снимах се с тях за спомен, но на всеки кадър туловището на царя ни избутваше деликатно и на всички снимки се виждаха само той, боболунгчета и моми с питки. Бобо чупеше от питките и в доминираща поза поднасяше залците към момините устни - сцената бе изпълнена с озадачаваща, но напрегната еротика. Изнесоха ни рецитал в чест на своя патрон. Оттам се прехвърлихме на бобокортовете. Там нашият домакин опердаши на бърза ръка един боболунг, от който лъхаше на сяра и гориво. Бобо го би с една ръка, защото с другата говореше по бобофона и провеждаше субординация - обясниха ни, че всеки от правителството приказвал квото му дойде и началникът компилирал различните мнения в единна монолитна позиция. Тенисистите играха на вързано и вождът спечели десетки хиляди предизборни кебапчета.

След това посетихме музея на бобостралите. Там на филмова лента се разказваше тяхната история. Толкова удивителни неща. И за такива кратки срокове. Заради активната воля на Лидера. Не случайно тук всички го Боботворят.

От толкова впечатления не усетих как времето на моята отпуска отлетя като приказка. Това беше най-хубавата почивка в живота ми. За прощален подарък получих тениска с образа на Бобо. Като се върнах и разказах за преживяванията си, шашнах всички колеги с разказа за преживяванията си. Шефът също се ентусиазира и ме целуна по устата.

Всички си обещахме да отидем на тиймбилдинг в Боболунгия.

Публикувано във в. "Сега", 12.04.2011 г.

ДОМОУПРАВИТЕЛ

Всичко вървеше с главата надолу до момента, в който ме избраха за домоуправител на входа. Към прилежащата част на входа попадаше един хранителен магазин на първия етаж, една обущарница и 21 апартамента. Като бивш униформен знам, че за да има ред, трябва твърда ръка. Точно това липсваше досега на предишните домоуправители. Трудно събираха парите за входа, наемите от магазина и от обущарницата изоставаха с месеци, хората мърмореха и недоволстваха. Още на другия ден, след като бях избран, аз направих първото входно събрание. За да събера всички, предупредих обитателите на входа, че във връзка с незаконните тераси (всички си бяха остъклили терасите, без да си извадят строително разрешително за това), ще извикам специалисти от строителен надзор, за да проверят състоянието на терасите и другите жилищни площи за евентуални нарушения. Както можете да се досетите, на събранието имаше представители на всички апартаменти, плюс собственика на магазина, плюс бай Киро - обущаря. За първи път се събирахме всички. Раздадох им по един договор и обясних, че ако не го подпишат до края на събранието, викам строителен надзор. Договорът се състоеше от една единствена клауза. А именно, че отсега нататък всички въпроси, засягащи входа и прилежащите помещения, ще се решават чрез референдум. Това се видя много разумно на моите съвходници и договорът беше подписан. След този триумф, вече не ми оставаше нищо друго, освен да се развихря.
Следващата вечер събрах входа за първия референдум. Да подкрепим ли войната в Либия или не? Някои се опитаха да протестират.
- Ама какво ни засяга това. Да му мислят политиците. Ние трябва да си решаваме реалните проблеми на входа.
- Много ни засяга даже! - веднага стопирах недоволството, докато е още в зародиш. - Заради войната в Либия, саламът днес е по-скъп с три стотинки, олиото с четири, а сиренето с пет. Така ли е?
- Така е! - подкрепиха ме останалите.
- Ако не беше войната в Либия, нямаше да поскъпне горивото, нали? Нямаше да поскъпне саламът? Затова сега ви предлагам да гласуваме за спиране на войната в Либия и да се върне цената на салама на старите нива. Съгласни ли сте?
- Съгласни! - викнаха вкупом всички.
Така осъдихме войната в Либия. Написахме протестна декларация и я изпратихме на министър-председателя, за да знае какво сме решили.
Но се прибрахме, целунахме жените и децата си и се замислихме за човешките права. И горестни бяха тия мисли, като си представяхме сатрапа Кадафи как измъчва либийския народ и невинни медсестри. Сънувахме престъпленията на диктатора срещу човечеството и се будехме със сълзи на очи.
Сутринта на свежа глава събрах пак входа и им рекох:
- Не се живее само с хляб, братя мои, но и с почитане на човешките права! Ние продадохме за два резена салам правата на човека в Либия! Предлагам ви да гласуваме за най-подробно набиване на канчето и спиране на кранчето на Кадафи!
И хората ме послушаха. Гласувахме в подкрепа на военната операция в Либия и пратихме писма. Съюзниците, имащи нашата санкция, продължиха войната, но вече легитимно употребявайки правото на силата.
На следващата вечер пак събрах входа във връзка с "Белене". Да има ли АЕЦ, или да няма? Гьол ли е "Белене", или надежда за енергийния ни баланс? Обясних им ядрената заплаха в светлината на "Фукушима 1", запознах ги с предимствата на мирния атом, сеизмичните рискове и т.н., призовах да се гласува по съвест. Имаше бурни прения и след драматично гласуване вечерта подкрепихме проекта, пратихме писма до премиера и институциите. Вечерта гледахме по телевизията километричните опашки на бедстващи японци, редящи се за един сандвич и бутилка вода. Съпреживяхме историята на 50-те самураи във "Фукушима 1", доброволно облъчващи се, опитвайки се да спрат радиоктивните течове и да спасят сънародниците си. Представихме си всичко това на наша почва и спахме лошо.
На сутринта гласувахме твърдо против развитието на ядрената енергетика в България, ЕС, Иран и по целия свят.
Пратихме писма до институциите.
Довечера ще събирам входа, за да осъдим действията и бездействията на римския прокуратор Пилат Понтийски...

Публикуван във в. "Сега", 06.04.2011 г.