вторник, 3 август 2010 г.

ТЕ СИ ИДВАТ




Те си идват. Чухте ли новината. Министър Цветанов ще ги прибира. От Франция. Нека да им организираме едно незабравимо посрещане. Те го заслужават. С цветя и тъпани, с кларнети и кючеци. Те доказаха на цяла Европа, че никой не е в състояние да се справи с тях. Само ние, понеже и девизът ни е такъв – „Ние можем” Нашата държава, в лицето на вожда и учителя на нацията, во главе с подчинените му министри, се държат на висотата на своето положение, като знаят че няма проблем, който може да им се опре. При тях няма няма!

Такива хубави места за живеене са им приготвили. Няма европейска инстанция, която да не ни похвали за това. В Пловдив например, циганското гето, пардон, градче, е точно срещу КАТ. Къщурките чудни – шарени, красиви, като хотелски комплекс. Поради тази близост, патрулките често осъмват коя без гуми, коя без фарове, на една даже и бяха задигнали волана. Но оплачат ли се служителите на някой, веднага ревват десетки неправителствени организации, защитници на интересите на малцинствата, и те млъкваме тутакси, почервенели от срам. Защото ромите са със специален статут у нас. Не плащат ток, не плащат вода, не плащат данъци, нищо не плащат. Те са поставени в графата – вип лица. На тях им е позволено всичко, заради което те не правят нищо.

Много се бяхме затъжили по едно време, че те изоставиха градчето си и тръгнаха да търсят щастието си другаде. Като че ли не ни харесаха. Обидно даже ни беше. Полицаите бяха взели да линеят, да слабеят, няма радост на лицата им. Никой не закача автомобилите, никой не краде, никой не подава сигнал до тях за някакво произшествие. Това негативно явление взе да се отразява на трудовата им дисциплина. Служителите станаха лениви и мързеливи. Не изпълняваха акуратно задълженията си. Ако ги погледне човек отстрани, направо го избива на плач. Ето, сълзи ми потекоха! Цял порой. Е, не като този в Съединение, но подобен.

Но сега, при тази новина, сърцето ми подскача като на заек, гонен от куршум. Те пак се завръщат. Разбрали, че без нас са загубени. Връщат се, натрупали вече и европейски опит по трудова дисциплина и оползотворяване на вторични суровини. Настроението сред полицейските служители отново ще се повиши, ще изчезне апатията и скуката. Ще се върне радостта и творческото вдъхновение. Психоклиматът в полицията значително ще се подобри. Благодарение на правителството.

Затова искам да ги посрещнем както подобава. С хляб и сол. С цветя и тъпани. Какво от това, че другите държави не ги искат. Те просто не могат да ги разберат. Липсва им въображението, което имат нашите управници. Иска се далновидност и политическа зрялост, за да проумееш, че този народ без ромите е загубен. Навремето колегата Йовков възкликна – „Какво е селото без Албена!” Днес аз искам да извикам силно същото – „Какво е държавата без ромите!” Нищо не е!

Затова, браво на Цецо! Наше момче излезе, харно момче! Само дано в суматохата по посрещането не стане някакъв инцидент, и не пострада някой невинен ром, защото тогава със сигурност опозицията ще му поиска оставката. Което ще е жалко, разбира се, и несправедливо!

Няма коментари:

Публикуване на коментар