неделя, 22 август 2010 г.

МИНИАТЮРА








Гражданинът К. пишеше роман, но искаше да скрие някак самоличността си, да остане неизвестен за широката аудитория, но понеже беше и малко суетен, все пак реши да остави някакви знаци за себе си, но така умело законспирирани в текста. И като стигна на последната дума в романа, и като написа и последната буква, реши да се скрие зад нея. Но понеже буквата беше прекалено тясна, а той прекалено широк, коремните му тлъстини се подаваха от двете страни на буквата. Точно това той най-малко искаше да излага на показ, затова се премести зад друга буква. Тя пък се оказа прекалено широка. Нищо не се подаваше навън, което означаваше че нищо не издаваше неговата самоличност и честолюбието му беше накърнено. Скри се зад друга буква. Тя се оказа по ниска от него. Главата му се подаваше иззад буквата като абориген на кокили. Смя се от сърце. На себе си, разбира се. Мушна се зад друга буква. Краката му стърчаха и всички можеха да видят прекрасно, че е бос. Изреди всичките букви от романа си. Все нещо не уйдисваше както трябва. Или само перчемът му се развяваше като знаме от хвърковата чета на Бенковски, или левият джоб надничаше плахо, като срамежлива госпожица, целуната за първи път, или част от мустака му се подаваше като току-що излюпена попова лъжичка, която се мята безпомощно в тинята. Или…Оказа се, че няма подходяща буква, зад която да се скрие, така че да го забелязват все пак и да си казват – абе, това не е ли гражданинът К, който пишеше роман. Затова той реши да смени тактиката. Изтипоса се пред целия си текст, както овчар пред овцете си. И като се видя в огледалото, остана извънредно доволен. Сега остана само една малка подробност – читателите да намерят текста.

Няма коментари:

Публикуване на коментар