понеделник, 16 август 2010 г.

СТРЕЛБА ДО ПОИСКВАНЕ




У нас се стреля. Господи, колко се стреля! Стреля се под път и над път. Като в американски екшън. Стреля се за забавление, стреля се на сериозно. Стреля се неочаквано от засада, стреля се открито, посред бял ден. Според някои, България приличала на разграден двор. Може и така да е, но по-добре би било да се каже, че прилича на разградено стрелбище. Стрелбище, в което няма почивен ден, няма и правила. Стрелбата е станала неотделима част от битието ни. Когато чуе наблизо изстрели или хвърлена от балкона пиратка, българинът просто маха с ръка пред себе си, като да пъди някоя муха, и отминава невъзмутимо нататък.

Ако стрелбата беше модно увлечение, лесно! Един ден ще спре от само себе си. Така както отшумяват всички модни тенденции с времето си. Както отшумяха чарлстона и ламбадата, широките крачоли и бомбетата, жартиерите и целите бански.

Знаете ли какво би станало, ако ерата на стрелбата отмине. Ще стане едно такова тихо, едно скучно, едно вяло, едно тъпо, сиво и безинтересно. Но безопасно. Ушите ни ще пищят от тишина. Няма да има криминални сводки във вестниците. Радиата и телевизиите няма да ни занимават с разните му там мутри и банди, защото векът на стрелбата е приключил. Вече не е модерно да се стреля. Дори с детски пистолет. Дори с тапа от шампанско. Ще си лежи вечер гражданинът у дома, ленив и спокоен, потопен в тишина. Няма преди лягане да си поставя тампони в ушите. Няма да се тъпче с успокоителни. Ще седи на масата в кварталната кръчма и ще пие гроздова с мезе от кисели краставички, без да се оглежда свирепо и страхливо наоколо, че могат да го гръмнат отнякъде. Ще ходи до банката без охрана. Ще гледа с умиление вечер по телевизията любимия си сапунен сериал и ще си повтаря колко прекрасен е този свят. Ще аплодира решенията на политическите лидери и на всички избори ще гласува по съвест.

Да, ама не!

У нас стрелците са поставени на пиедестал. Издигнати са един вид в култ. Недосегаеми са. А си гъкнал, може да те гръмнат. Затова трепериш от страх вечер и преди лягане пиеш една шепа успокоителни. И за да отприщиш грозните фантазии на въображението, пускаш телевизора и гледаш дълго и тъпо някой сериал, в който се стреля. Стреля се, убива се и се лее много кръв. После заспиваш трудно, сънуваш кошмари как някой те гони и стреля по тебе и като се събудиш целия мокър, уплашено проверяваш дали това, което тече от теб не е кръв.

И още нещо проверяваш. Дали пистолетът ти е под възглавницата. Защото може да ти потрябва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар