вторник, 10 август 2010 г.

ОБРЪЧИ




Зевзеците в кварталната градинка гледат как покрай тях с нежна стъпка минава Доги Пуяка и току му подвиква някой.

- Ей, Доги, къде си понесъл тези обръчи бе, човече! Да не си решил да откриваш ансамбъл по художествена гимнастика?

Доги се чеше, където не го сърби, па им отвърне.

- На едни приятели ги нося. Лекарите им предписаха отслабване чрез въртене на обръч. Имам едни излишни у нас и ще им услужа. Мога и на вас да намеря. – подхилва се Доги. – Ама като ви гледам, бая въртене ще падне.

- Аааа, ние сме по лентите – отвръща му бай Жеко, бивш тракторист – Обръчите са за жените. На нас ни дай ти ленти и гледай кво съчетание ще ти изджасаме. – и се усмихва под мустак

- Издигаш ми се в очите бе, Доги! – иронизира го бай Стамен – Аз си мислех че вие, мутрите, само бухалки можете да въртите. Ама това с обръчите, ехееей – е нещо като висш пилотаж!

- И сега какво? – задява се бай Марин – Чуваме, че щели да ти конфискуват землянките по морето, а? Щото си прекалил с прането. Ей, виж нас, ние вече не се перем и пак сме си добре. За единия хляб да има, стига ни. Не ламтим за много. Ама с тоя бюджет май и за един хляб няма да има.

- Много неща се приказват за мен – срязва ги Доги – ама всички са неверни. Землянките ми не са на мое име, така че не могат да ми ги конфискуват, дори да искат. Всичките ми имоти са така старателно скрити, че и аз вече забравям къде са. Ама това си е риска на професията. Вие имате по едно мизерно имотче и си го стискате като мухлясал хляб. Това вашето живот ли е или вегетиране. По добре да се гръмнете.

- Я не се заяждай! – отвръща му бай Жеко – Нали за да се гръмнем, ни трябва пистолет. Ами откъде да ти намерим таквоз нещо. Дай един пищов на заем и може да опитаме.

- Всяка жаба да си знае гьола! – дълбокоумно заключава мутрата. – Вие си гледайте вегетацията, ние ще си гледаме живота. Щото ако нас ни няма, кой ще ви пази от държавата. Храната скъпа, лекарствата скъпи, тока скъп, само пенсийките ви са евтини. Нали затова се борим срещу държавата. Да спре да обира бедния човек. Да има справедливост. Да има…

- За каква справедливост говориш Доги. – не се съгласява бай Жеко. – Ако загубим и държавата, край с нас. Вие ли ще ни гледате? За вас думата държава е мръсна дума, ама само нея си имаме. Е, щом трябва, ще караме известно време на постна пица, но все ще се оправим някак. Ти пица ял ли си някога през живота си.

- Не – признава си Доги.

- Ето защо не можеш да говориш за справедливост. Държавата иска социално равенство за всички, а вие го изопачавате в социално равенство между олигарсите. Вашата държава не е нашата държава. Ай, остани си със здраве!

- Държавата не ви мисли доброто, ама не мога да ви убедя. Нали съм завършил само осми клас. – и с дясната ръка Доги си оправя вратовръзката. - Добре го каза за здравето. Само здраве искам, друго всичко си имам – маха им с ръка и продължава с обръчите по пътя си.

- Не те ли е страх, че утре могат да те проверят за тези обръчи? – съвсем сериозно се обръща към него Тодор, застрахователният агент. – От къде ги имаш, защо ги имаш, кой ги употребява, колко печелиш от тях? Знаеш, че сега проверяват всички, които имат обръчи.

- Защо да ме е страх! – сбръчква ниско чело Доги. – Имам си документи за тях. Фактура, разрешително за ползване, срок на годност. Всичко. Не могат с пръстче да ме пипнат!

Гледат старците подир отдалечаващата се мутра и цъкат с език.

- Какво време дойде, а! Да тормозят хората за едни нищо и никакви обръчи. Вместо да проверяват измамниците.

Няма коментари:

Публикуване на коментар