събота, 21 август 2010 г.

ЧЕТИВО ЗА КАЛПАВИ РОДИТЕЛИ




В една страна се родило едно атомно електроцентралче. Тъй като се родило без майка, по скоро имало си майка, но тя била толкова зла, че никога не проявила съответното внимание и грижа, то атомното електроцентралче растяло свирепо и необуздано. И колкото повече растяло, толкова по-свирепо и по-необуздано ставало. Като пораснало достатъчно, че да разбира нещата от живота, то започнало да си играе на различни игрички с правителството на страната си. Много обичало да си играе на „сляпа баба”. Играе си то на сляпа баба, гражданите го пазят да не си удари крачето, а властта прави кисели физиономии, че въобще гражданите се занимават с атомното електроцентралче. И току същата тази власт му замахвала с пръст, че ако продължава така, ще го научи тя него. Ама понеже то си мислело, че това е игра, не преставало да играе и да се забавлява. Ходело из стаята сополиво, несресано, непрекъснато дърпало щепселите от контактите и карало всички да го търсят къде се е скрило в тъмното.

Майка му, понеже не разбирало много от деца, вдигнала безпомощно ръце и извикала за по-голяма тежест възпитатели от Европа. Тези възпитатели бързо разбрали какво е детето и за да го вразумят, използвали най-последните си образователно-възпитателни методики и технологии. Ала резултат това не дало. Затова сменили тактиката и започнали да му дърпат ушите. То врещи, те му дърпат ушите, то пак врещи, те пак му дърпат ушите. Народът слушал и се възмущавал, но ония от Европата им обяснявали, че това е задължителен образователен елемент, при който резултатите идват след време. Само дето не казвали след колко време. И продължили да дърпат ушите на детето. Но резултат, естествено нямало.

В един светъл пролетен ден възпитателите вдигнали отчаяни ръце от детето и го върнали на неговите родители с обяснението, че му липсват първите седем години. И че при такива калпазани, дори те са безсилни да сторят каквото и да е.

За да излязат все пак от неловката ситуация, възпитателите заповядали на правителството да закрие училището. Така въпросът с непослушното атомното електроцентралче бил решен кардинално. Така всички били доволни и щастливи, защото никой не обича невъзпитаните деца. Особено когато им липсват първите седем години.

П.П. Подочува се от известно време насам, че се правят опити да се отвори отново училището. Запознати твърдят, че детето е поумняло значително. Въпросът сега е от кой клас да започне обучението. Дали да се върне в първи клас или да продължи, както си е по програма в пети клас. Скоро предстои да разберем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар