вторник, 14 декември 2010 г.

НАПРЕД НАУКАТА Е СЛЪНЦЕ




Старият академик намести очилата си с два пръста и погледна тъжно към подчинените си. Беше ги събрал на сутрешна оперативка.
- Имам лоша новина и не знам как да ви я кажа! – смутолеви тихо той и се загледа в минижупа на колежката Славова. – От горе са решили, че не работим достатъчно ефективно и искат да закриват института. Дават ни срок от три месеца да докажем, че имаме право на съществуване. Но това в случай, че открием нещо фундаментално, значимо, епохално…Нещо, което да разтърси нацията, да впечатли правителството, да върне доверието в науката  Мислите ли, че имаме време и ресурс за това?
- Ресурс имаме, а време въобще не ни трябва – обади се младши-научният сътрудник Пешев.
- Как така! – учуди се академикът. – Аз мисля, че по-големият ни проблем е времето. Дават ни само три месеца. А това е крайно недостатъчно.
- Много просто! – продължи младши-научният сътрудник. – С колегата Витанов от шест месеца работим по един проект и вече сме на последна права. Това ще е фундаментално откритие, равносилно на закона за гравитацията, открит, както знаете, от колегата Нютон.
Старши-научният сътрудник Славова кръстоса крак върху крак и десетки мъжки погледи кръстосаха саби пред бялата й плът. За да сме по-точни, трябва да кажем, че тя беше единствената жена, научен работник, в института и повличаше винаги опашка от ухажори.
- Давай по същество, колега! – скара му се Башев, заместник на академика. – Аз си мислех, че вие освен от кръстословици, от друго не разбирате, ама явно съм се лъгал. - И като стегна възела на вратовръзката си, ехидно подхвърли. – Дано само не ни паднат ченетата, ха-ха-ха!
- Като разберете какво сме изобретили, ще ви паднат и здравите зъби! – натърти на думата изобретили Пешев. – А именно, изобретихме сонда, която се изстрелва от специално оборудвана ракетна площадка право в снежния циклон. Вследствие на активните химически процеси, които протичат в циклона, снегът се топи още във въздуха и на земята си пада най-обикновен дъжд.
- Това е невъзможно! – зяпна от удивление академикът, а минижупът на Славова подскочи от изненада. – И нито снежинка на земята!
- Нито снежинка! – гледаше победоносно Пешев – И край със снегопочистването в София. Край със зимните задръствания. Край с опашките пред Пирогов. От общината трябва да ни предложат за Нобелова награда. Ще спестим милиони левове на държавата.
- А ако изобретението ви не заработи, ще предложим да ви обезглавят – репликира го злъчно Башев.
- И това сме предвидили! – озъби му се младият специалист. – Имаме резервен вариант.  Какво ще кажете за летящ кон. Да, да! Говоря сериозно.
Славова отвори очарователната си устица и изчуролика.
- Обожавам да яздя летящи коне!
- Но само ако са мъжки! – изкиска се някой в ъгъла.
- Експериментираме с два коня от Факултето. Нали знаете, че там са истинските подръжници на този вид транспорт. Първите опити са положителни. Идва денят, когато няма да видите конска каруца не само в централната градска част, ами и в покрайнините на София, защото те ще прелитат високо над нас. Остава само опасността от падащи предмети, но нали имаме три месеца време. Ще намерим разрешение и на това. Дотогава софиянци нека ходят с каски на главите.
- Сега разбирам защо искат да закрият нашия институт – сбърчи вежди Башев. – Макар че ако питат мен, по-добре да го преустроят в лудница. Не му трябва много, само да се смени табелата отпред.
Старият академик беше забил поглед дълбоко в минижупа на Славова и по инерция каза.
- Поради изчерпване на дневния ред, закривам оперативката. Само колежката да остане, да изясним някои въпроси.

Няма коментари:

Публикуване на коментар