четвъртък, 23 декември 2010 г.

ОТКРОВЕНИЯТА НА ДЯДО КОЛЕДА



            Здравейте, мои малки и големи калпазани! Знам, че чакате подаръци и тази година. Сигурно ще ви разочаровам, ако ви кажа, че подаръци няма да има, защото напуснах. Да, да! Точно така. Подадох оставка, отказах се, бих отбой, дезертирах. Както искате, така го тълкувайте. Всъщност, предложиха ми друга работа.
Първите години, когато започнах работа, бях истински щастлив. Децата искаха малки, скромни играчки – огледалце, червилце, кукличка. Играчки, които намирах с лекота из северните битаци. И с единия чувал можех да зарадвам стотици деца. Сега какво! В чувала не смогвам да сложа едната гума на Нисан Патфиндер, поръчан от един татко за отрочето му на 10 години. Е, как да зарадвам другите деца. Ми то място не останало. 
Като имат пари някои хора, мислят че имат всичко. Превърнаха еленовия впряг на товарен керван. А сега да прекараме едно фризерче, а сега една количка, а една яхтичка, а едно въртолетче.  Но чашата преля. Стига толкова. Утре трябваше да прехвърля в страната една лаборатория за преработка на отработено ядрено гориво. Знаете, че мен не ме проверяват митничарите. Е, това подарък ли е или е производствен цех!
Търпях, търпях, вече не мога. Взех си багажа и напуснах. Знам, че ще се обяви вакантно място за нов Дядо Коледа. Който иска, да заповяда. Да не си мислите, че заплатата е голяма. Единственият плюс са командировъчните. И от храната на елените можах да икономисам. Не че съм ги държал на хляб и вода. На плодова диета бяха, но добре им се отрази. Вижте ги колко са снажни. Шейната ми е демоде. Има нужда от ремонт, но няма резервни части. Бюджетът не е предвидил пари за ремонт. Ама какво ви разправям! Това са си мои проблеми.
Преди една седмица дойде един човек при мен и поиска да ме купи. Колко струваш, ме пита. Аз мигам на парцали и недоумявам. Колко пари струваш, пита пак той. Що ти трябва да знаеш, питам го. Щото искам да те купя, вика той, барабар с шейната и елените. Охооо, такава била работата значи, гладя с ръка брадата си, Дядо Коледа ви се приискал, а! Аха, клати глава той. А Снежанка не щеш ли, обръщам го на шега?  Снежанка си имам вече, хили ми се онзи, и добре се разбирам с нея. Научих я да готви гъбена каша и да пере с Индизит. Прави ми сутрин кафе, а вечер се грижи за вътрешния ми комфорт. А Дядо Коледа за какво ти е, питам го аз? За алиби, отговаря той. Как така, недоумявам! Много е просто, обяснява онзи - имам гори, имам апартаменти, имам хотели по морето и всички ме питат как съм ги придобил. Ами Дядо Коледа ми ги подари, казвам им аз, но те не искат да чуят. Докато не го видим, не вярваме, викат ми. Сега като те видят при мен, ще повярват. Единственото ти занимание ще е да разхождаш кучето сутрин и вечер за половин час. Какво ще кажеш. Ами елените, питам го аз. За елените не бери грижа. Отиват в личното ми ловно стопанство в Рила. Ще ти позволявам да ги виждаш веднъж седмично. Вместо шейна ще караш луксозна лимузина. През лятото ще събличаш тези  червени парцалки и ще ставаш управител на един от хотелите ми на морето.  Как ти се струва!  Като в приказка за Дядо Коледа, викам му аз. Така е приятел, тупа ме по рамото онзи. И знаеш ли защо?  Защото по Коледа стават чудеса. Айде ела сега при моята Снежанка да ти оформи документите и започваш работа веднага.
Сега вместо елени, разкарвам едно куче и се радвам на обичта на децата от квартала, които за да ме задържат при себе си, всеки ден ми носят подаръци. Скоро ще отворя магазин за детски играчки. Въобще, откакто се продадох, животът ми тръгна на добре! От това по-хубаво има ли?

1 коментар: