четвъртък, 30 декември 2010 г.

КОГАТО



Когато утрото целуне
зелената роса,
когато вятърът разпусне
гривеста коса,
когато тръгне сянката
с криле на гълъб бял,
когато слънчев лъч
прогони легнала печал,
когато се прегърнат клоните
на дъхави ели,
когато стихнат уморени
антенките на жужави пчели,
когато вик на гларус
пробие морския безкрай,
когато път среднощен
луната начертай,
тогава аз ще съблека
замрежената риза
и ще уловя
последното дихание на бриза.

Няма коментари:

Публикуване на коментар