сряда, 15 декември 2010 г.

ТРЪНЕН ВЕНЕЦ



Станало събота,
ден за почивка,
ден за тупане на килими и за пране,
ухае терасата на палачинки,
на извряло отдавна в джезвето кафе.
Ще затворя прозореца,
шум не понасям,
също и цвиленето на коне,
не остана тук ни един свестен,
с който на шах да играя поне.
Долу пред блока,
на пейка разкрачена
старци се смеят на вицове за политици.
Тъжна България,
тъжно ми плаче,
и свои, и чужди и удрят плесници.
А Дякона някога
в тефтерчето вписа
въпросителни четири за своя народ
????
Те все още стоят
и все още ни питат,
нима не намираме в тъмното брод.
Още носим
хомота си лъскав
с празнични дрехи и празничен шум,
а животът отзад
по гърба ще ни блъска
да тръгнем най-сетне по новия друм.
Но всички сме зайци,
скрити в шубрака,
и от страх ни треперят ушите,
и ни сплита, със сълзи в очите,
България,
трънен венец за душите.

2 коментара:

  1. Много добро стихотворение, наборе!
    Силно!
    Поздравления!

    (Аз бих написал "цвилене" вместо "цвиленето", заради ритъма, ама това е незначителна подробност).

    Радвам се, че наскоро попаднах на блога ти и много приятно бях изненадан от срещата със словото ти.

    Успех!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти за добрия отзив.
    Аз също от скоро попаднах на блога ти.
    Имаш много добри попадения.
    "Екзорсизъм" е много силно стихотворение.
    Поздравления и успех!

    ОтговорИзтриване